Бюджетният дефицит на България достигна 2.8 млрд. лв. към края

Бюджетният недостиг на България доближи 2.8 милиарда лева към края на септември, като финансова „ дупка “ е повишена с 1.2 милиарда лева за един месец, сочат данните на Министерството на финансите. Темата разясниха икономистът Михаил Кръстев и финансистът Левон Хампарцумян пред Нова нюз. 

Хампарцумян е на мнение, че тази „ дупка “ би трябвало да се затвори и защото следва приемане на еврото, би трябвало да има стягане на финансите.

Кръстев уточни, че няма по какъв начин да има стягане, тъй като бяха увеличени заплатите, пенсиите и обществените заплащания.

И Кръстев, и Хампарцумян считат, че „ дупката “ в бюджета ще се усили.

Финансистът посочи, че няма причина да вършим дефицитни бюджети, " още повече, че не виждаме вложения в инфраструктурата ". Той добави, че " парите се разпиляват ".

По думите му е хубаво да има буфери. Според него има смисъл да имаме недостиг в бюджета, в случай че има национална цел която ще ни донесе икономическа полза. 

" Не го виждаме това нещо, занчи е по-добре да нямаме дефицити. Проблемът с минималните работни заплати е, че даваме пари за ниско дипломиран труд. Виждате, че тези фабрики които разчитаха на тази ниско квалифицирана работна ръка почват да затварят. За еврозоната има два съставния елемент, първия е механически, дефицити, инфлация и по този начин нататък. Има обаче и политически съставен елемент, който също е значим. Ако има задоволително мощни гласове, че България би трябвало да напусне еврозоната, евросъюза, НАТО и така нататък, в еврозоната няма да си вземат кабърче в обувката. Стига им Орбан и Фицо в евро съюза, ами в този момент и в паричния съюз да вкарат още един подбудител.

По думите му това съставлява евентуален риск. Според него както в България политическата преданост може да те издигне, по този начин и в Европа тази преданост прави работа.