Тревожен сигнал за хазната: Дефицитът е най-високият от 15 години
Бюджетният недостиг на България доближи 1,76 милиарда евро към края на април
България е отчела бюджетен недостиг от 1,761 милиарда евро към края на април 2026 година, демонстрират окончателните данни на Министерството на финансите. Това значи, че страната е изразходвала повече средства, в сравнение с е събрала, като дефицитът е еднакъв на 1,4% от прогнозния БВП (БВП) за годината, написа Българска телеграфна агенция.
Данните удостоверяват оповестените по-рано предварителни оценки. Според калкулации на Фискалния съвет това е най-големият недостиг за интервала януари–април от 15 години насам.
В същото време фискалният запас на страната възлиза на 6,803 милиарда евро. По-голямата част от тези средства се намират като депозити в Българската национална банка и търговски банки, а останалата част съставлява средства, които България чака да получи от фондовете на Европейския съюз за към този момент осъществени разноски.
Приходите порастват, само че разноските порастват още по-бързо
Снимка: bTV
За първите четири месеца на годината страната е събрала 14,071 милиарда евро доходи, помощи и дарения. Това е нарастване с 12,4% по отношение на същия интервал на 2025 година
Основният принос идва от налозите и осигуровките, чиито доходи са нарастнали с 14,5%. Неданъчните доходи обаче са по-ниски по отношение на предходната година. Министерството на финансите изяснява това основно с смяна в периода, по който Българската национална банка превежда част от приходите си към държавния бюджет. От друга страна, средствата от европейски стратегии и други помощи са се нараснали доста. Общо данъчните и осигурителните доходи доближават 11,465 милиарда евро и образуват над 81% от всички приходи в бюджета.
Разходите нарастват с над 17%
Разходите по консолидираната фискална стратегия са достигнали 15,832 милиарда евро към края на април. В съпоставяне със същия интервал на предходната година това е нарастване с 2,339 милиарда евро или 17,3%.
Най-голям растеж има при обществените и здравноосигурителните заплащания, в това число пенсиите. Увеличение се следи и при разноските за държавната администрация, както и при финансовите разноски за вложения и инфраструктурни планове. Според финансовото министерство по-високите разноски за пенсии се дължат на индексацията им с 8,6%, осъществена от 1 юли 2025 година
Влияние върху разноските за личен състав оказват и по-високата минимална работна заплата от началото на 2026 година, както и нарастването на възнагражденията, съобразено с насъбраната инфлация през 2025 година
Повече вложения по европейски планове
Значително нарастване има и при финансовите разноски, които доближават 1,481 милиарда евро. Според Министерството на финансите това се дължи главно на осъществяването на вложения и планове по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Текущите разноски без лихвите възлизат на 13,746 милиарда евро, а общите нелихвени разноски доближават 15,241 милиарда евро, което е растеж от близо 18% по отношение на година по-рано.
Лихвените заплащания по държавния дълг са 239,2 млн. евро, което е с 20 млн. евро повече в съпоставяне със същия интервал на 2025 година
Какво демонстрират данните?
Макар приходите в бюджета да не престават да порастват, нарастването на разноските е по-бързо. Основните фактори са по-високите пенсии, по-високите заплати в обществения бранш и засилените вложения по държавни и европейски планове. В резултат на това бюджетът остава на недостиг от 1,761 милиарда евро към края на април.
