Бюджетните дефицити и държавните дългове в ЕС и в еврозоната

Бюджетните дефицити и държавните задължения в Европейски Съюз и в еврозоната се усилиха доста през 2020 година по отношение на годината по-рано предвид на солидните финансов ограничения, подхванати в отговор на коронавирусната пандемия , демонстрират данни на Евростат, съобщи БНР.

В еврозоната бюджетният недостиг набъбна от 0,6% по отношение на Брутният вътрешен продукт през 2019 година до 7,2% през 2020г., до момента в който в границите на целия Европейски Съюз сочи от 0,5% до 6,9% от Брутният вътрешен продукт.

В същото време държавният дълг набъбна в еврозоната до 98% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 83,9% година по-рано, а в целия Европейски Съюз - до 90,7% от 77,5 на 100.

Според европейската статистика, всичките страни членки на Европейски Съюз излязоха на недостиг през пандемичната 2020 година , като максимален беше недостига в Испания (цели 11% от БВП), следваната от Малта (-10,1%), Гърция (-9,7%), Италия (-9,5%), Белгия (-9,4%), Франция и Румъния (с дефицити в размер на 9,2% от БВП), Австрия (-8,9%), Словения (-8,4%) и Унгария (-8,1%).

Единствено бюджетният недостиг на Дания (-1,1%) беше по-нисък от европейския предел от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт.

С релативно ниски дефицити също по този начин бяха още Швеция (3,1% от БВП) и  България (3,4% от БВП).

През 2020 година с най-ниски равнища на държавния дълг като % от БВП бяха Естония (18,2%), следвана от Люксембург (24,9%) и  България (25,0% от БВП), до момента в който задълженията на 14 страни членки на Европейски Съюз надвишиха европейския предел от 60% по отношение на Брутният вътрешен продукт. С максимален държавен дълг останаха Гърция (205,6% от БВП), Италия (155,8%), Португалия (133,6%) и Испания (120,0%).

По тези два индикатора (държавен дълг и дефицит) България продължава да заема едно от най-хубавите места измежду останалите 27 страни членки на Европейски Съюз , макар че нашата страна излезе през 2020 година на недостиг от 3,4% по отношение на Брутният вътрешен продукт, откакто през 2019 година беше на остатък от 2,1%, до момента в който държавният дълг набъбна до 25,0% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 20,2% от Брутният вътрешен продукт година по-рано.

Данните на Евростат също по този начин демонстрират, че държавните разноски в еврозоната и в целия Европейски Съюз се усилиха внезапно през 2020 година (съответно до 54,1% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 47,0% през 2019 година и до 53,4% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 46,6% година по-рано), до момента в който държавните доходи се усилиха доста по-слабо (до 46,8% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 46,4% пре 2019 година за еврозоната и до 46,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 46,1% от Брутният вътрешен продукт година по-рано в границите на целия Европейски Съюз ).

През 2020 година държавните разноски в България се усилиха по-скромно до 42,9% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 36,3% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, до момента в който приходите се усилиха до 39,5% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 38,5% година по-рано.