Вдигането на осигуровките с 2 пункта мина предпоследното сито
Бюджетната комисия в Народното събрание одобри на второ четене в сряда оферти от държавното управление бюджет на Държавното публично обезпечаване (ДОО). Мнозинството утвърди повдигането на осигурителните вноски за пенсия с 2 процентни пункта, които ще се разделят в съответствие почти 55:45 сред работодателя и служащия. Това стана, откакто съвещанието на комисията стартира с плевел скандал. До него се стигна поради преждевременното привикване на органа в парламентарната отмора на фона на готвен митинг от опозицията против Бюджет 2026.
Според графика на ръководещите окончателното гласоподаване на текстовете в пленарна зала би трябвало да се състои идната седмица.
От 1 януари 2026 година пенсионната вноска се покачва от 19.8% на 21.8% за родените преди 31.12.1959 година и от 14.8% на 16.8% за родените след 31.12.1959 година Това прави към 50 лева спомагателен разход на месец общо за работодателя и служащия, когато човек е обезпечен върху междинната работна заплата.
От 2028 година осигуровките ще се вдигнат с още 1 процентен пункт.
От името на болшинството Йордан Цонев ( " ДПС-Ново начало " ) разясни за какво се постанова повдигането на вноските, като акцентира, че системата е дисбалансирана. Според него изказванията, че мярката е " гибел за бизнеса ", са извънредно пресилени. " В поредност от парламенти ние от Движение за права и свободи напълно умишлено участвахме във повдигането на пенсиите, тъй като те бяха ниски. През 2020 година да вземем за пример междинната пенсия беше 437 лева, а през 2024 година - 883 лева За това двойно повишаване на пенсиите до момента не сме вдигали осигурителната тежест, не се е нараснал значително и броят на работещите по отношение на пенсионерите, заради което системата става все по-дисбалансирана. Трансферът от бюджета за Национален осигурителен институт е бил 3.9 милиарда лева през 2019 година, 6.2 милиарда лева през 2020 година и доближава 11.5 милиарда лева през 2024 година и 12.16 милиарда лева през 2025 година Това е двойно нарастване на прехвърлянето на бюджета към бюджета на Национален осигурителен институт ", уточни Цонев.
Опозицията за следващ път изясни, че повдигането на осигуровките ощетява жителите и бизнеса, тъй като то не доси никакви спомагателни пенсионни права за тях, защото пенсионните права в първия дирек зависят от междинния застрахователен приход, а не от размера на направените вноски.
Мартин Димитров от ПП-ДБ се обърна към ръководещото болшинство, че в бюджетите няма никакви промени. " Крайно време е да се стреснете и да дадете обратно. Вие се отказвате от дългогодишната политика на релативно ниски налози в България ", добави той, и предизвести, че сме при започване на румънски и гръцки сюжети. " Не жертвайте развиването на България, не ни вкарвайте в румънски сюжет ", прикани Димитров.
Отхвърлени бяха предложенията на опозицията за това държавните чиновници сами да поемат заплащането на осигуровките си.
Приети бяха текстовете за нарастване на минималния и оптималния застрахователен приход. Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се през 2026 година се дефинира на 620.20 евро, а оптималният – на 2 352 евро.
Минималната пенсия за стаж и възраст ще бъде 322.37 евро през първото полугодие и 346.87 евро през второто.
Паричното обезщетение за развъждане на дете до 2 години, както и за бащите при развъждане на дете до 8 години, ще стане 460.17 евро.
Бюджетът на Национален осигурителен институт следващата година възлиза на над 15.25 милиарда евро.
Приходите от осигурителни вноски ще са единствено 8.86 милиарда евро, а държавният трансфер ще бъде над 6 милиарда евро.
Разходите за пенсии ще са над 13.4 милиарда евро, от които 13.15 милиарда са за пенсии, изплащани от ДОО, а 266.7 млн. – за пенсии, финансирани от държавния бюджет. Обезщетенията възлизат на 1.72 милиарда евро, а разноските за администрация – към 108 млн. евро.
Според графика на ръководещите окончателното гласоподаване на текстовете в пленарна зала би трябвало да се състои идната седмица.
От 1 януари 2026 година пенсионната вноска се покачва от 19.8% на 21.8% за родените преди 31.12.1959 година и от 14.8% на 16.8% за родените след 31.12.1959 година Това прави към 50 лева спомагателен разход на месец общо за работодателя и служащия, когато човек е обезпечен върху междинната работна заплата.
От 2028 година осигуровките ще се вдигнат с още 1 процентен пункт.
От името на болшинството Йордан Цонев ( " ДПС-Ново начало " ) разясни за какво се постанова повдигането на вноските, като акцентира, че системата е дисбалансирана. Според него изказванията, че мярката е " гибел за бизнеса ", са извънредно пресилени. " В поредност от парламенти ние от Движение за права и свободи напълно умишлено участвахме във повдигането на пенсиите, тъй като те бяха ниски. През 2020 година да вземем за пример междинната пенсия беше 437 лева, а през 2024 година - 883 лева За това двойно повишаване на пенсиите до момента не сме вдигали осигурителната тежест, не се е нараснал значително и броят на работещите по отношение на пенсионерите, заради което системата става все по-дисбалансирана. Трансферът от бюджета за Национален осигурителен институт е бил 3.9 милиарда лева през 2019 година, 6.2 милиарда лева през 2020 година и доближава 11.5 милиарда лева през 2024 година и 12.16 милиарда лева през 2025 година Това е двойно нарастване на прехвърлянето на бюджета към бюджета на Национален осигурителен институт ", уточни Цонев.
Опозицията за следващ път изясни, че повдигането на осигуровките ощетява жителите и бизнеса, тъй като то не доси никакви спомагателни пенсионни права за тях, защото пенсионните права в първия дирек зависят от междинния застрахователен приход, а не от размера на направените вноски.
Мартин Димитров от ПП-ДБ се обърна към ръководещото болшинство, че в бюджетите няма никакви промени. " Крайно време е да се стреснете и да дадете обратно. Вие се отказвате от дългогодишната политика на релативно ниски налози в България ", добави той, и предизвести, че сме при започване на румънски и гръцки сюжети. " Не жертвайте развиването на България, не ни вкарвайте в румънски сюжет ", прикани Димитров.
Отхвърлени бяха предложенията на опозицията за това държавните чиновници сами да поемат заплащането на осигуровките си.
Приети бяха текстовете за нарастване на минималния и оптималния застрахователен приход. Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се през 2026 година се дефинира на 620.20 евро, а оптималният – на 2 352 евро.
Минималната пенсия за стаж и възраст ще бъде 322.37 евро през първото полугодие и 346.87 евро през второто.
Паричното обезщетение за развъждане на дете до 2 години, както и за бащите при развъждане на дете до 8 години, ще стане 460.17 евро.
Бюджетът на Национален осигурителен институт следващата година възлиза на над 15.25 милиарда евро.
Приходите от осигурителни вноски ще са единствено 8.86 милиарда евро, а държавният трансфер ще бъде над 6 милиарда евро.
Разходите за пенсии ще са над 13.4 милиарда евро, от които 13.15 милиарда са за пенсии, изплащани от ДОО, а 266.7 млн. – за пенсии, финансирани от държавния бюджет. Обезщетенията възлизат на 1.72 милиарда евро, а разноските за администрация – към 108 млн. евро.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ