Три парламентарни комисии ще разгледат бюджетите на НЗОК, ДОО и на държавата за 2021 г.
Бюджетна комисия ще прегледа бюджетите на НЗОК, ДОО и на страната за 2021 година Заседанието на Комисията по бюджет и финанси ще бъде взаимно с Комисията по опазването на здравето и Комисията по труда, обществената и демографската политика. То ще се организира от 14.30 ч. в Пленарна зала.
Приоритетите на бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, опазването на здравето, обществената и пенсионната политика и защитата. В Бюджет 2021 са обезпечени спомагателни средства, както следва: 474,0 млн. лева за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 г.
Приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се усилват, като от 47 645,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 52 423,8 млн. лева през 2023 година Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 42,2% до 39,6% и имат главен консолидационен принос за реализиране на задачите за бюджетното салдо. В номинален размер разноските се усилват, като от 52 532,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 54 963,8 млн. лева през 2023 година В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията.
Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт в обсъждания интервал.
При изискване че през 2021 година обстановката с пандемията от COVID-19 се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители, се планува да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на 100 от разноските и предоставените прехвърляния на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от дотациите и финансовите прехвърляния от централния бюджет. Това се прави за обезпечаване на запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, дезинфектанти, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други.
В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Предвижда се нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира през 2022 и 2023 година. През 2021 година ще бъде реализирано плануваното удвояване на средствата за хонорари на педагогическите експерти по отношение на 2017 година, като за задачата са разчетени 360,0 млн. лева за прехрана на дейностите по образование и образование на децата и учениците и нарастване на възнагражденията с 57,8 млн. лева за непедагогическия личен състав.
В Бюджет 2021 са обезпечени спомагателни средства, както следва: 474,0 млн. лева за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лева за нарастване на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лева на 1 440 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лева за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5 на сто; 318,0 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
За 2021 година разноските за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е с 0,05 % от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2021 - 2023 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 38,9 милиарда лева, респективно съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт да нарасне от 25,6 % към края на 2021 година до 28,2 % в края на 2023 година.
В бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2021 година е заложено нарастване на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 610 лева на 650 лева Минималният застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители се резервира на 420 лева Запазва се и размерът на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица - 3 000 лева.
С плана се предлага от 1 януари 2021 година увеличение на минималния размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева От 1 януари 2021 година се усилва и оптималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лева на 1440 лева месечно. За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 година се планува осъвременяване с 5% по така наречен швейцарско предписание. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2021 година се планува да доближи 488,97 лева, което е растеж с близо 77 лева или 18,6 на 100 по отношение на сегашната й стойност. През 2021 година за погашение на пенсии са планувани 12,346 милиарда лева, което е с 1,770 милиарда лева повече спрямо разноските през актуалната година. През първите три месеца на 2021 година ще продължи и изплащането на спомагателни суми към пенсиите на всички 2,104 млн. пенсионери в размер на 50 лева
С плана на Закон за бюджета на ДОО за 2021 година се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. С тях се предлага в интервала от 1 януари до 30 юни 2021 година всички хора, които са пропуснали 5-годишния период за смяна на избора на обезпечаване в повсеместен пенсионен фонд, да могат да упражнят това свое право. В същия интервал, лицата, на които към този момент е отпусната пенсия без да са съумели да трансформират обезпечаването си, ще могат да изискат преизчисляването й без понижение на самостоятелния коефициент, в случай че трансферират във фонд „ Пенсии “ средствата си от самостоятелната партида в повсеместен пенсионен фонд.
В бюджета на НЗОК за идната година е планувано средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 4 770 351,0 хиляди лева, което съставлява нарастване с 316 374,2 хиляди лева по отношение на 2020 г.
Приоритетите на бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, опазването на здравето, обществената и пенсионната политика и защитата. В Бюджет 2021 са обезпечени спомагателни средства, както следва: 474,0 млн. лева за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 г.
Приходите за интервала 2021-2023 година, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се усилват, като от 47 645,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 52 423,8 млн. лева през 2023 година Разходите, изразени като % от Брутният вътрешен продукт, са в диапазона от 42,2% до 39,6% и имат главен консолидационен принос за реализиране на задачите за бюджетното салдо. В номинален размер разноските се усилват, като от 52 532,2 млн. лева за 2021 година се чака да доближат 54 963,8 млн. лева през 2023 година В главните индикатори се следи наклонност на номинално нарастване както на приходите, по този начин и на разноските, при изискване че се изключат разноските през 2020 и 2021 година, свързани с превъзмогване на отрицателните резултати от пандемията.
Дефицитът по КФП (на касова основа) демонстрира наклонност на понижаване от 4,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година (ревизирана оценка) до 1,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година Ако от обсега на бюджетното салдо се изключи резултатът от краткотрайните COVID-19 ограничения, планувани за 2020 и 2021 година, дефицитът се задържа в границите на ограничаването на националните фискални правила, като варира сред 1,5 и 2 % от Брутният вътрешен продукт в обсъждания интервал.
При изискване че през 2021 година обстановката с пандемията от COVID-19 се утежни доста, което да докара до нужда от изключително обезпечаване на запаси, свързани с лекуването на заболелите български жители, се планува да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на 100 от разноските и предоставените прехвърляния на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от дотациите и финансовите прехвърляния от централния бюджет. Това се прави за обезпечаване на запас за форсмажорно осъществяване на разноски, свързани със закупуване на лекарствени артикули, инсталация, защитни средства, дезинфектанти, създаване на спомагателна леглова база, обезпечаване на медицински екипи и други.
В региона на данъчната политика в средносрочен проект се планува опазване на главните цели, свързани с възстановяване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата стопанска система и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните налози и тези за налозите върху приходите на физическите лица, като значима причина за вложения, стопански напредък и претовареност.
Предвижда се нарастване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 година на 650 лева, като размерът от 650 лева ще се резервира през 2022 и 2023 година. През 2021 година ще бъде реализирано плануваното удвояване на средствата за хонорари на педагогическите експерти по отношение на 2017 година, като за задачата са разчетени 360,0 млн. лева за прехрана на дейностите по образование и образование на децата и учениците и нарастване на възнагражденията с 57,8 млн. лева за непедагогическия личен състав.
В Бюджет 2021 са обезпечени спомагателни средства, както следва: 474,0 млн. лева за нарастване на размера на минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лева за нарастване на оптималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лева на 1 440 лева, считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лева за ограничения, свързани с осъвременяване и пресмятане на пенсиите, в това число за целогодишно погашение на увеличените от 1 юли 2020 година пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 година с 5 на сто; 318,0 млн. лева за погашение на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 година в това число.
За 2021 година разноските за защита, според класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което е с 0,05 % от Брутният вътрешен продукт повече от референтния % на разноските към Брутният вътрешен продукт по Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране през 2021 - 2023 година се чака в края на интервала държавният дълг да доближи до равнище от 38,9 милиарда лева, респективно съотношението на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт да нарасне от 25,6 % към края на 2021 година до 28,2 % в края на 2023 година.
В бюджета на Държавното публично обезпечаване за 2021 година е заложено нарастване на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 610 лева на 650 лева Минималният застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители се резервира на 420 лева Запазва се и размерът на оптималния застрахователен приход за всички обезпечени лица - 3 000 лева.
С плана се предлага от 1 януари 2021 година увеличение на минималния размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст от 250 лева на 300 лева От 1 януари 2021 година се усилва и оптималният размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лева на 1440 лева месечно. За пенсиите, отпуснати до 31 декември 2020 година се планува осъвременяване с 5% по така наречен швейцарско предписание. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2021 година се планува да доближи 488,97 лева, което е растеж с близо 77 лева или 18,6 на 100 по отношение на сегашната й стойност. През 2021 година за погашение на пенсии са планувани 12,346 милиарда лева, което е с 1,770 милиарда лева повече спрямо разноските през актуалната година. През първите три месеца на 2021 година ще продължи и изплащането на спомагателни суми към пенсиите на всички 2,104 млн. пенсионери в размер на 50 лева
С плана на Закон за бюджета на ДОО за 2021 година се вършат промени в Кодекса за обществено обезпечаване. С тях се предлага в интервала от 1 януари до 30 юни 2021 година всички хора, които са пропуснали 5-годишния период за смяна на избора на обезпечаване в повсеместен пенсионен фонд, да могат да упражнят това свое право. В същия интервал, лицата, на които към този момент е отпусната пенсия без да са съумели да трансформират обезпечаването си, ще могат да изискат преизчисляването й без понижение на самостоятелния коефициент, в случай че трансферират във фонд „ Пенсии “ средствата си от самостоятелната партида в повсеместен пенсионен фонд.
В бюджета на НЗОК за идната година е планувано средствата за здравноосигурителни заплащания са в размер на 4 770 351,0 хиляди лева, което съставлява нарастване с 316 374,2 хиляди лева по отношение на 2020 г.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ