Тези 2% са само началото - бизнесът очаква вдигане на всички данъци
Бюджетът за догодинас ясното чувство, че значителните параметри няма да бъдат изменени. Икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов и финансистът Левон Хампарцумян бяха безапелационни в ефира на bTV, че корекциите евентуално ще са незначителни. Фактът, че срокът за оферти сред двете четения беше скъсен до 4 дни, единствено укрепва това усещане.
Според Хампарцумян изказванието, че импортираният план за бюджет е „ единственият вероятен “, е комфортно политическо опрощение, а не стопански мотив.
„ Очевидно е, че има повече от една опция да направиш бюджет, в случай че хората имат задоволително техническа подготовка и интелектуални благоприятни условия ”, сподели той.
Според специалистите огромният проблем в бюджета за 2026 година е, че страната харчи от ден на ден, само че без да е ясно какво се усъвършенства отсреща.
“Ние събираме пари в една шапка, даваме ги на политиците да ни върнат услуги, обаче тези услуги не ни харесват, тъй като междинната класа доплаща за обучение, сигурност, медицински услуги. Увеличаването на преразпределението в неефективни услуги ще ни докара до рецесия ”, разяснява Левон Хампарцумян.
Лъчезар Богданов уточни, че разноските за хонорари в обществения бранш към този момент доближават рекордните 11% от Брутният вътрешен продукт. Тези пари не са единствено за администрацията, обгръщат още армията, полицията, учителите, лекарите. Има обаче абсурд и той е, че популацията понижава, а огромни браншове се раздуват. Тоест общественият бранш коства от ден на ден, а обслужва все по-малко хора.
“В бранш “Вътрешен ред и сигурност ”, където са полиция, затвори, пожарна, правосъдна система, разноските ще станат 3,6% от Брутният вътрешен продукт следващата година при приблизително в Европейски Съюз 1,7% от Брутният вътрешен продукт. Даваме повече за правосъдна система и полиция. Трябва ли да имаме толкоз доста служители на реда и прокурори на глава от популацията? ”, разяснява Богданов.
Според Левон Хампарцумян тук въпросът не е единствено, че се дават доста пари, а и дали тези заплати се заплащат на точните хора и какви основанията за това.
„ Какво стана с етническия мир? Сега Доган го няма - за какво не сме се сбили? Сега същите хора ще ни пазят от руснаците.Трябва да оставим тези митове встрани ”, разяснява той.
Хампарцумян напомни думите на депутата от ДПС-НН Йордан Цонев, че междинното преразпределение в Европейски Съюз е към 55%, до момента в който в българския бюджет за 2026 са заложени 45%.
“Това нова цел ли е? Защото в случай че е нова цел в българската политическа действителност, в която ръководят Слави Трифонов, Борисов и Пеевски с поддръжката на Българска социалистическа партия - на тях ли ще им дадем 55% от всичко, което сме събрали? ”, попита банкерът.
Според Богданов най-големият боязън в частния бранш сега не е от съответното нарастване на осигуровките с 2% и от повдигането на налог дял, а от посоката. Много компании чакат идващият ход да е повдигане на всички налози - корпоративен, подоходен, ддс, акцизи. „ Тези 2% са единствено началото “, заключи той.
Според Хампарцумян изказванието, че импортираният план за бюджет е „ единственият вероятен “, е комфортно политическо опрощение, а не стопански мотив.
„ Очевидно е, че има повече от една опция да направиш бюджет, в случай че хората имат задоволително техническа подготовка и интелектуални благоприятни условия ”, сподели той.
Според специалистите огромният проблем в бюджета за 2026 година е, че страната харчи от ден на ден, само че без да е ясно какво се усъвършенства отсреща.
“Ние събираме пари в една шапка, даваме ги на политиците да ни върнат услуги, обаче тези услуги не ни харесват, тъй като междинната класа доплаща за обучение, сигурност, медицински услуги. Увеличаването на преразпределението в неефективни услуги ще ни докара до рецесия ”, разяснява Левон Хампарцумян.
Лъчезар Богданов уточни, че разноските за хонорари в обществения бранш към този момент доближават рекордните 11% от Брутният вътрешен продукт. Тези пари не са единствено за администрацията, обгръщат още армията, полицията, учителите, лекарите. Има обаче абсурд и той е, че популацията понижава, а огромни браншове се раздуват. Тоест общественият бранш коства от ден на ден, а обслужва все по-малко хора.
“В бранш “Вътрешен ред и сигурност ”, където са полиция, затвори, пожарна, правосъдна система, разноските ще станат 3,6% от Брутният вътрешен продукт следващата година при приблизително в Европейски Съюз 1,7% от Брутният вътрешен продукт. Даваме повече за правосъдна система и полиция. Трябва ли да имаме толкоз доста служители на реда и прокурори на глава от популацията? ”, разяснява Богданов.
Според Левон Хампарцумян тук въпросът не е единствено, че се дават доста пари, а и дали тези заплати се заплащат на точните хора и какви основанията за това.
„ Какво стана с етническия мир? Сега Доган го няма - за какво не сме се сбили? Сега същите хора ще ни пазят от руснаците.Трябва да оставим тези митове встрани ”, разяснява той.
Хампарцумян напомни думите на депутата от ДПС-НН Йордан Цонев, че междинното преразпределение в Европейски Съюз е към 55%, до момента в който в българския бюджет за 2026 са заложени 45%.
“Това нова цел ли е? Защото в случай че е нова цел в българската политическа действителност, в която ръководят Слави Трифонов, Борисов и Пеевски с поддръжката на Българска социалистическа партия - на тях ли ще им дадем 55% от всичко, което сме събрали? ”, попита банкерът.
Според Богданов най-големият боязън в частния бранш сега не е от съответното нарастване на осигуровките с 2% и от повдигането на налог дял, а от посоката. Много компании чакат идващият ход да е повдигане на всички налози - корпоративен, подоходен, ддс, акцизи. „ Тези 2% са единствено началото “, заключи той.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ