Проф. Йоаким Каламарис: Бюджетът за 2026 година е пример за това какво не трябва да се прави в държава, която иска финансова стабилност
Бюджетът за 2026 година е образец за това какво не би трябвало да се прави в страна, която желае финансова непоклатимост. Бюджетната рамка демонстрира повтаряне на същите систематични неточности, които години наред подкопават способността на България да построи предвидима икономическа среда и да отбрани уязвимите групи. Това каза проф. Йоаким Каламарис - икономист, академични учител и предприемач в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Според него в Бюджет 2026 липсва систематичен метод. България за поредна година предлага бюджет, който разходва, само че не преобразява, съобщи Каламарис. " Бюджетът разчита на фрагментарни и популистки ограничения, обособени добавки, краткотрайни обезщетения, еднократни инжекции в избрани браншове. Това не е политика, а реагиране на парче. Държава, която желае резистентност, се нуждае от цели, знаци, промени и надзор “.
На второ място, бюджетната рамка не взема решение фундаменталния проблем с успеваемостта на разноските.
" Не е задоволително да се усилват средствата за здраве, обучение или обществени услуги, значимо е по какъв начин те се харчат. Тези системи гълтам от ден на ден запаси, до момента в който резултатите остават обезпокоително ниски. Бюджет 2026 да вземем за пример не планува измерими критерии за качество, нито механизми за отчетност. В модерната стопанска система точно успеваемостта, а не номиналните средства дефинират растежа “, съобщи икономистът.
По думите му в Бюджет 2026 липсва ясна антиинфлационна рамка.
" Бюджетът позволява опасности за спомагателен напън върху цените посредством увеличени обществени разноски, без съответната рентабилност на стопанската система. Когато разноските порастват по-бързо от продуктивността, инфлацията е неизбежна “, изясни проф. Каламарис.
На четвърто място, структурата на приходите демонстрира взаимозависимост от косвените налози, което автоматизирано удря междинната и ниска класа. " За да бъде една страна постоянна, приходната й политика би трябвало да бъде обективна, предвидима и насочена към растежа. Вместо това бюджетът продължава модела събиране от всички и предоставяне на малко на брой, което изостря неравността “, разясни икономистът.
В проектобюджета липсва действителна визия за стимулиране на вложенията.
" В годината, в която страната чака интеграция в еврозоната и има нужда от рационализация на стопанската система, бюджетът не предлага нито данъчни тласъци, нито удобства за бизнеса, нито дълготрайна капиталова тактика. В изискванията на висока неустановеност това е стратегическа неточност “, предизвести Йоаким Каламарис.
Нито една от основните промени за страната – правосъдна власт, регулации, пазар на труда, енергетика, не намират действително отражение в бюджета, счита той. " А бюджет, който заобикаля промените, неизбежно води най-малкото до застой. Корупционни опасности, ниска успеваемост на администрацията и бавните процеси остават без решение. Без институционален потенциал всички цифри остават единствено на хартия. Бюджетът без институции е като тактика без войска – добра на хартия, само че безполезна в действителността “, разяснява проф. Каламарис.
По думите му бюджетът е не просто финансов документ, а огледало на политическата воля. " Волята, която виждаме, е за краткосрочно оцеляване, а не за рационализация. България не може да си разреши още една година пропуснати благоприятни условия, и то в еврозоната. Нужни са смели систематични решения, а не козметични корекции “, безапелационен бе икономистът.
Ако проектобюджетът бъде признат в този му тип, той чака повишение на инфлация. " Ще има голяма липса на конкуренция, монополът ще продължава да съществува. Това значи, че българинът ще обеднява още повече и повече. Една пазарна централизация значи, че локални вложители и играчи не разрешават на задграничните влизане на пазара. Когато в една стопанска система рискът е огромен, просто няма вложители “, изясни проф. Каламарис.
Според него в Бюджет 2026 липсва систематичен метод. България за поредна година предлага бюджет, който разходва, само че не преобразява, съобщи Каламарис. " Бюджетът разчита на фрагментарни и популистки ограничения, обособени добавки, краткотрайни обезщетения, еднократни инжекции в избрани браншове. Това не е политика, а реагиране на парче. Държава, която желае резистентност, се нуждае от цели, знаци, промени и надзор “.
На второ място, бюджетната рамка не взема решение фундаменталния проблем с успеваемостта на разноските.
" Не е задоволително да се усилват средствата за здраве, обучение или обществени услуги, значимо е по какъв начин те се харчат. Тези системи гълтам от ден на ден запаси, до момента в който резултатите остават обезпокоително ниски. Бюджет 2026 да вземем за пример не планува измерими критерии за качество, нито механизми за отчетност. В модерната стопанска система точно успеваемостта, а не номиналните средства дефинират растежа “, съобщи икономистът.
По думите му в Бюджет 2026 липсва ясна антиинфлационна рамка.
" Бюджетът позволява опасности за спомагателен напън върху цените посредством увеличени обществени разноски, без съответната рентабилност на стопанската система. Когато разноските порастват по-бързо от продуктивността, инфлацията е неизбежна “, изясни проф. Каламарис.
На четвърто място, структурата на приходите демонстрира взаимозависимост от косвените налози, което автоматизирано удря междинната и ниска класа. " За да бъде една страна постоянна, приходната й политика би трябвало да бъде обективна, предвидима и насочена към растежа. Вместо това бюджетът продължава модела събиране от всички и предоставяне на малко на брой, което изостря неравността “, разясни икономистът.
В проектобюджета липсва действителна визия за стимулиране на вложенията.
" В годината, в която страната чака интеграция в еврозоната и има нужда от рационализация на стопанската система, бюджетът не предлага нито данъчни тласъци, нито удобства за бизнеса, нито дълготрайна капиталова тактика. В изискванията на висока неустановеност това е стратегическа неточност “, предизвести Йоаким Каламарис.
Нито една от основните промени за страната – правосъдна власт, регулации, пазар на труда, енергетика, не намират действително отражение в бюджета, счита той. " А бюджет, който заобикаля промените, неизбежно води най-малкото до застой. Корупционни опасности, ниска успеваемост на администрацията и бавните процеси остават без решение. Без институционален потенциал всички цифри остават единствено на хартия. Бюджетът без институции е като тактика без войска – добра на хартия, само че безполезна в действителността “, разяснява проф. Каламарис.
По думите му бюджетът е не просто финансов документ, а огледало на политическата воля. " Волята, която виждаме, е за краткосрочно оцеляване, а не за рационализация. България не може да си разреши още една година пропуснати благоприятни условия, и то в еврозоната. Нужни са смели систематични решения, а не козметични корекции “, безапелационен бе икономистът.
Ако проектобюджетът бъде признат в този му тип, той чака повишение на инфлация. " Ще има голяма липса на конкуренция, монополът ще продължава да съществува. Това значи, че българинът ще обеднява още повече и повече. Една пазарна централизация значи, че локални вложители и играчи не разрешават на задграничните влизане на пазара. Когато в една стопанска система рискът е огромен, просто няма вложители “, изясни проф. Каламарис.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ