Бюджет 2026: Увеличения на пенсии, минимална заплата и семей...
Бюджетът за 2026 година ще бъде исторически – първият в евро, след влизането на страната в еврозоната. Министърът на финансите Теменужка Петкова увери, че процедурата е в ход и планът ще бъде импортиран в Народното събрание до края на месеца.
Премиерът Росен Желязков съобщи, че бюджетът ще бъде изпратен и в Брюксел в границите на тези дни, с цел да се отчетат всички национални политики.
Според предварителните данни:
Пенсии – нарастване с към 511 303 000 евро, като „ швейцарското предписание “ за осъвременяване ще бъде непокътнато.
Заплати в обществения бранш – нарастване с над 664 693 900 евро.
Минимална работна заплата – планувана на 620,22 евро.
Правителството би трябвало да откри метод да финансира увеличените разноски, без да утежнява в допълнение бизнес средата. Увеличение на осигуровките: Планираното нарастване на осигурителните вноски с общо 3% през 2026 и 2027 година е несъмнено от Симеон Дянков (председател на Фискалния съвет) като " най-лошата концепция ". Той аргументира, че тя " директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система ". Любомир Дацов добавя, че това ще вдигне цената на труда и ще се отрази на инфлацията, " тъй като продължава да се помпа ползване ". Според него, в случай че се усилят, България ще влезе в първите 7 страни в Европейски Съюз с най-високи осигуровки. Алтернативи, предлагани от специалисти: Увеличение на Данък добавена стойност на 22%:
Според Дянков това е " най-лесният вид ", защото Данък добавена стойност се събира елементарно (събираемост над 90%) и е по-малко изкривяващ от осигуровките, защото идва от потреблението, а не от производството. Ревизия на локалните налози: Данъкът върху имуществото и покупко-продажбите не са обновявани от 2007 година Дянков пресмята, че смяна там може да донесе спомагателни 1 533 909 000 евро, като сега общините събират единствено 0.4-0.5% от Брутният вътрешен продукт (срещу приблизително 2.4% за ЕС). Данък върху свръхпечалбата за банките: Дянков показва, че подобен налог има в 14 от 27-те страни-членки на Европейски Съюз, в това число Германия, Франция и Италия, и би могъл да бъде краткотрайна мярка. Подобряване на събираемостта: Правителството разчита на това, само че Фискалният съвет счита заложените прогнози за " нереалистични ". Например, в бюджета 2025 беше заложен растеж на Данък добавена стойност с 32%, само че към средата на годината той е едвам 14%. Въпреки напрежението, политолози като Боян Стефанов и Яница Петкова считат, че бюджетът най-вероятно ще бъде признат. Петкова изяснява, че болшинството е налично и макар " избрани идеологически различия в самата коалиция – Българска социалистическа партия, които желаят повече обществени разноски, и по-консервативната позиция на ГЕРБ ", процедурата ще премине сполучливо. Стефанов добавя, че " както постоянно се случва, освен в нашата страна, на думи се стремим към консерватизъм и дисциплинираност, а на процедура усилваме обществените разноски ".
Премиерът Росен Желязков съобщи, че бюджетът ще бъде изпратен и в Брюксел в границите на тези дни, с цел да се отчетат всички национални политики.
Според предварителните данни:
Пенсии – нарастване с към 511 303 000 евро, като „ швейцарското предписание “ за осъвременяване ще бъде непокътнато.
Заплати в обществения бранш – нарастване с над 664 693 900 евро.
Минимална работна заплата – планувана на 620,22 евро.
Правителството би трябвало да откри метод да финансира увеличените разноски, без да утежнява в допълнение бизнес средата. Увеличение на осигуровките: Планираното нарастване на осигурителните вноски с общо 3% през 2026 и 2027 година е несъмнено от Симеон Дянков (председател на Фискалния съвет) като " най-лошата концепция ". Той аргументира, че тя " директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система ". Любомир Дацов добавя, че това ще вдигне цената на труда и ще се отрази на инфлацията, " тъй като продължава да се помпа ползване ". Според него, в случай че се усилят, България ще влезе в първите 7 страни в Европейски Съюз с най-високи осигуровки. Алтернативи, предлагани от специалисти: Увеличение на Данък добавена стойност на 22%:
Според Дянков това е " най-лесният вид ", защото Данък добавена стойност се събира елементарно (събираемост над 90%) и е по-малко изкривяващ от осигуровките, защото идва от потреблението, а не от производството. Ревизия на локалните налози: Данъкът върху имуществото и покупко-продажбите не са обновявани от 2007 година Дянков пресмята, че смяна там може да донесе спомагателни 1 533 909 000 евро, като сега общините събират единствено 0.4-0.5% от Брутният вътрешен продукт (срещу приблизително 2.4% за ЕС). Данък върху свръхпечалбата за банките: Дянков показва, че подобен налог има в 14 от 27-те страни-членки на Европейски Съюз, в това число Германия, Франция и Италия, и би могъл да бъде краткотрайна мярка. Подобряване на събираемостта: Правителството разчита на това, само че Фискалният съвет счита заложените прогнози за " нереалистични ". Например, в бюджета 2025 беше заложен растеж на Данък добавена стойност с 32%, само че към средата на годината той е едвам 14%. Въпреки напрежението, политолози като Боян Стефанов и Яница Петкова считат, че бюджетът най-вероятно ще бъде признат. Петкова изяснява, че болшинството е налично и макар " избрани идеологически различия в самата коалиция – Българска социалистическа партия, които желаят повече обществени разноски, и по-консервативната позиция на ГЕРБ ", процедурата ще премине сполучливо. Стефанов добавя, че " както постоянно се случва, освен в нашата страна, на думи се стремим към консерватизъм и дисциплинираност, а на процедура усилваме обществените разноски ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ