Фискалният съвет с 6 препоръки за бюджета за 2026 г.
Бюджетът за 2025 година завърши с недостиг в размер на 4.1 милиарда евро, което съставлява над 3.5% от брутния вътрешен артикул за годината. Този резултат надвишава дефинирания в Пакта за непоклатимост и напредък предел от 3% от Брутният вътрешен продукт, само че заради настоящата дерогация за разноските за защита няма непосреден риск от процедура за свръхдефицит. Именно заради изключването на част от военните разноски при оценката се чака публично регистрираният недостиг да бъде поправен надолу. Дефицитът към месец март 2026 година с струпване е в размер на -1,5 милиарда евро и съставлява -1,2% от Брутният вътрешен продукт – най-високата стойност за последните 15 години (от 2010 година насам). Натрупаният бюджетен дисбаланс остава забележителен и акцентира сериозните структурни проблеми в обществените финанси.
Общите държавни разноски за 2025 година доближават рекордните 48.4 милиарда евро, или 41.7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приходите възлизат на съвсем 44.3 милиарда евро, съставлявайки 38.2% от стопанската система. Тази разлика сред разноски и доходи не е резултат от повтаряем стопански спад, а е признак на надълбоко затвърден систематичен недостиг.
Основната причина за този систематичен недостиг е финансово необезпечено увеличение на настоящите обществени прехвърляния и хонорари. Налице е огромен напредък на настоящите разноски за пенсии и обществени услуги (обществен ред, обучение, опазване на здравето и други обществени разходи), които основават дълготрайни отговорности за държавния бюджет. Същевременно възнагражденията в бюджетния бранш нарастват с интензивен ритъм и заради недостига на пазара на труда оказват напън върху заплатите в частния бранш, които се покачват по-бързо от продуктивността на труда. Растежът на настоящите обществени прехвърляния и хонорари е мощен проинфлационен фактор, както демонстрират предварителните данни за инфлацията за месец април.
Увеличението на консолидирания дълг на бранш “Държавно ръководство ” за 2025 година също е проблем (вече доближава съвсем 30% от БВП). Друга тревожна наклонност е обвързвана с обслужването на държавния дълг. През 2025 година разноските за лихви се усилват със 76% до 954 млн. евро, достигайки 0.8% от Брутният вътрешен продукт, което е директно разследване от акумулирането на нови отговорности.
На база горепосоченото, Фискалният съвет насочва следните рекомендации към постоянното държавно управление по отношение на идната работа по правенето на проектобюджета за 2026 година:
1. Запазване на настоящата политика на данъчно облагане. Ниските ставки и плоският налог са преимущество на България. Бюджетните доходи нарастват с положителни темпове и явно проблемите са в разходната част на бюджета.
2. Премахване на автоматизирани нараствания на заплати и пенсии в обособените браншове, записани в отрасловите им закони. Повечето от разноските за личен състав в обществения бранш са обвързани със междинната заплата на страната (или минималната). Особено това важи за Министерство на вътрешните работи, където се възнамерява огромно автоматизирано повишаване на заплатите за 2026 година Автоматичните нараствания водят до по-голямо потребителско търсене и тяхното унищожаване е доста добра антиинфлационна мярка.
3. Режимът във връзка с разпределението на осигурителната тежест сред шеф и чиновник би трябвало да е идентичен за всички работещи. Държавните чиновници на служебно правно отношение и служителите на реда следва да заплащат същите осигуровки като останалите работещи. Следва да се преразгледат категориите чиновници, които подлежат на ранно пенсиониране.
4. Административна промяна на бюджетно заетите (численост, конструкция и функционалност на секторите и обособените административни единици). Следва да се подхващат незабавни ограничения за оптимизация на държавната администрация, в това число преструктуриране и консолидация на обособени ведомства, където са налице дублиращи се функционалности - да вземем за пример, посредством понижаване на броя на министерствата от 19 до 16. Във всички съществени браншове следва да бъде изработен обзор на обществените разноски по съществуващата методика на МФ на всички аспекти на политиката, включително обособените стратегии.
5. Всички чиновници в обществената администрация, които са навършили пенсионна възраст, следва да бъдат освободени от заеманите длъжности в кратковременен порядък. Тази мярка може да обезпечи бързо ограничение на разноските за личен състав, да освободи административен запас и да сложи начало на по-широка промяна в ръководството на обществения бранш.
6. Закриване на незаетите щатни бройки в обществената администрация. Следва да се предприеме неотложно унищожаване на незаетите позиции в държавната администрация за трайно ограничение на разноските за личен състав и попречване на предстоящ напън за тяхното запълване и автоматизирано повишаване на разноските. Тази мярка съставлява бърз и ефикасен инструмент за оптимизация на административната конструкция без директно засягане на настоящо заетите чиновници.
Освен тези краткосрочни рекомендации, постоянното държавно управление следва да сложи началото на структурни промени на обществените финанси. Тяхната цел следва да бъде реализиране на трайна оптимизация в обществения бранш.
Общите държавни разноски за 2025 година доближават рекордните 48.4 милиарда евро, или 41.7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приходите възлизат на съвсем 44.3 милиарда евро, съставлявайки 38.2% от стопанската система. Тази разлика сред разноски и доходи не е резултат от повтаряем стопански спад, а е признак на надълбоко затвърден систематичен недостиг.
Основната причина за този систематичен недостиг е финансово необезпечено увеличение на настоящите обществени прехвърляния и хонорари. Налице е огромен напредък на настоящите разноски за пенсии и обществени услуги (обществен ред, обучение, опазване на здравето и други обществени разходи), които основават дълготрайни отговорности за държавния бюджет. Същевременно възнагражденията в бюджетния бранш нарастват с интензивен ритъм и заради недостига на пазара на труда оказват напън върху заплатите в частния бранш, които се покачват по-бързо от продуктивността на труда. Растежът на настоящите обществени прехвърляния и хонорари е мощен проинфлационен фактор, както демонстрират предварителните данни за инфлацията за месец април.
Увеличението на консолидирания дълг на бранш “Държавно ръководство ” за 2025 година също е проблем (вече доближава съвсем 30% от БВП). Друга тревожна наклонност е обвързвана с обслужването на държавния дълг. През 2025 година разноските за лихви се усилват със 76% до 954 млн. евро, достигайки 0.8% от Брутният вътрешен продукт, което е директно разследване от акумулирането на нови отговорности.
На база горепосоченото, Фискалният съвет насочва следните рекомендации към постоянното държавно управление по отношение на идната работа по правенето на проектобюджета за 2026 година:
1. Запазване на настоящата политика на данъчно облагане. Ниските ставки и плоският налог са преимущество на България. Бюджетните доходи нарастват с положителни темпове и явно проблемите са в разходната част на бюджета.
2. Премахване на автоматизирани нараствания на заплати и пенсии в обособените браншове, записани в отрасловите им закони. Повечето от разноските за личен състав в обществения бранш са обвързани със междинната заплата на страната (или минималната). Особено това важи за Министерство на вътрешните работи, където се възнамерява огромно автоматизирано повишаване на заплатите за 2026 година Автоматичните нараствания водят до по-голямо потребителско търсене и тяхното унищожаване е доста добра антиинфлационна мярка.
3. Режимът във връзка с разпределението на осигурителната тежест сред шеф и чиновник би трябвало да е идентичен за всички работещи. Държавните чиновници на служебно правно отношение и служителите на реда следва да заплащат същите осигуровки като останалите работещи. Следва да се преразгледат категориите чиновници, които подлежат на ранно пенсиониране.
4. Административна промяна на бюджетно заетите (численост, конструкция и функционалност на секторите и обособените административни единици). Следва да се подхващат незабавни ограничения за оптимизация на държавната администрация, в това число преструктуриране и консолидация на обособени ведомства, където са налице дублиращи се функционалности - да вземем за пример, посредством понижаване на броя на министерствата от 19 до 16. Във всички съществени браншове следва да бъде изработен обзор на обществените разноски по съществуващата методика на МФ на всички аспекти на политиката, включително обособените стратегии.
5. Всички чиновници в обществената администрация, които са навършили пенсионна възраст, следва да бъдат освободени от заеманите длъжности в кратковременен порядък. Тази мярка може да обезпечи бързо ограничение на разноските за личен състав, да освободи административен запас и да сложи начало на по-широка промяна в ръководството на обществения бранш.
6. Закриване на незаетите щатни бройки в обществената администрация. Следва да се предприеме неотложно унищожаване на незаетите позиции в държавната администрация за трайно ограничение на разноските за личен състав и попречване на предстоящ напън за тяхното запълване и автоматизирано повишаване на разноските. Тази мярка съставлява бърз и ефикасен инструмент за оптимизация на административната конструкция без директно засягане на настоящо заетите чиновници.
Освен тези краткосрочни рекомендации, постоянното държавно управление следва да сложи началото на структурни промени на обществените финанси. Тяхната цел следва да бъде реализиране на трайна оптимизация в обществения бранш.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ