Бюджетът за 2025 г. е приключил с дефицит от 4,1

Бюджетът за 2025 година е завършил с недостиг от 4,1 милиарда евро, което съставлява над 3,5% от брутния вътрешен артикул за годината. Това демонстрират данните, въз основата на които Фискалният съвет насочва рекомендации към постоянното държавно управление по отношение на идната работа по правенето на проектобюджета за 2026 година

Отчетеният резултат надвишава прага от 3% от Брутният вътрешен продукт, заложен в Пакта за непоклатимост и напредък. Въпреки това все още няма непосреден риск от процедура за свръхдефицит поради настоящата дерогация за разноските за защита. Очаква се точно заради изключването на част от военните разноски при оценката публично регистрираният недостиг да бъде поправен надолу.

Фискалният съвет обаче предизвестява, че насъбраният бюджетен дисбаланс остава забележителен. Към март 2026 година дефицитът с струпване е 1,5 милиарда евро, или 1,2% от Брутният вътрешен продукт. Това е най-високата стойност за последните 15 години - от 2010 година насам.

Според разбора този резултат акцентира съществени структурни проблеми в обществените финанси. Общите държавни разноски за 2025 година доближават рекордните 48,4 милиарда евро, или 41,7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който приходите възлизат на съвсем 44,3 милиарда евро, което съставлява 38,2% от стопанската система.

От Фискалния съвет показват, че разликата сред приходите и разноските не е резултат от повтаряем стопански спад, а е признак на надълбоко затвърден систематичен недостиг.

Основната причина за него е финансово необезпеченото нарастване на настоящите обществени прехвърляния и хонорари. Отчита се сериозен растеж на настоящите разноски за пенсии и обществени услуги, измежду които публичен ред, обучение, опазване на здравето и други обществени разноски. Те основават дълготрайни отговорности за държавния бюджет.

Същевременно възнагражденията в бюджетния бранш нарастват с интензивен ритъм. Според Фискалния съвет това оказва напън и върху заплатите в частния бранш, които се покачват по-бързо от продуктивността на труда.

Институцията предизвестява, че растежът на настоящите обществени прехвърляния и хонорари е мощен проинфлационен фактор, което се удостоверява и от предварителните данни за инфлацията през април.

Като различен проблем е посочено нарастването на консолидирания дълг на бранш " Държавно ръководство ", който през 2025 година към този момент доближава съвсем 30% от Брутният вътрешен продукт. Тревожна наклонност се следи и при обслужването на държавния дълг. Разходите за лихви през 2025 година се усилват със 76% до 954 млн. евро, достигайки 0,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е директно разследване от натрупването на нови отговорности.

На този декор Фискалният съвет насочва няколко рекомендации към постоянното държавно управление при подготовката на Бюджет 2026.

Първата е опазване на настоящата политика на данъчно облагане. Според институцията ниските ставки и плоският налог остават преимущество за България. От Съвета показват, че бюджетните доходи нарастват с положителни темпове и казусът явно е в разходната част на бюджета.

Втората рекомендация е унищожаване на автоматизираните нараствания на заплати и пенсии, записани в законите за обособените браншове. Фискалният съвет обръща внимание, че огромна част от разноските за личен състав в обществения бранш са обвързани със междинната или минималната работна заплата. Особено внимание се обръща на Министерство на вътрешните работи, където се възнамерява доста автоматизирано нарастване на заплатите през 2026 година

Според институцията сходни автоматизирани механизми водят до по-голямо потребителско търсене, а премахването им би било ефикасна антиинфлационна мярка.

Фискалният съвет предлага още режимът на систематизиране на осигурителната тежест сред шеф и чиновник да бъде идентичен за всички работещи. Според институцията държавните чиновници на служебно правно отношение и служителите на реда би трябвало да заплащат същите осигуровки като останалите работещи. Препоръчва се и преразглеждане на категориите чиновници, които имат право на ранно пенсиониране.

Сред главните оферти е и административна промяна на бюджетно заетите, която да обхване числеността, структурата и функционалността на секторите и обособените административни единици. Фискалният съвет упорства за незабавни ограничения за оптимизация на държавната администрация, в това число преструктуриране и консолидация на ведомства с дублиращи се функционалности.

Като образец е посочено понижаване на броя на министерствата от 19 на 16. Според институцията във всички съществени браншове би трябвало да бъде изработен обзор на обществените разноски по методиката на Министерството на финансите, в това число по обособените стратегии.

Друга рекомендация е всички чиновници в обществената администрация, които са навършили пенсионна възраст, да бъдат освободени от заеманите длъжности в кратковременен порядък. Според Фискалния съвет тази мярка може бързо да ограничи разноските за личен състав, да освободи административен запас и да сложи начало на по-широка промяна в ръководството на обществения бранш.

Институцията упорства и за закриване на незаетите щатни бройки в обществената администрация. Според разбора това би трябвало да се направи неотложно, с цел да се лимитират трайно разноските за личен състав и да се предотврати предстоящ напън за запълване на тези позиции.

Фискалният съвет дефинира тази мярка като бърз и ефикасен инструмент за оптимизация на административната конструкция, без да се засягат директно чиновниците, които сега заемат длъжности.

Освен краткосрочните рекомендации институцията упорства постоянното държавно управление да сложи началото на по-дълбоки структурни промени в обществените финанси. Целта им би трябвало да бъде трайна оптимизация на обществения бранш и ограничение на натиска върху бюджета.