2,2% бюджетен дефицит за 2023 г. прогнозира финансовото министерство
Бюджетът за 2023 година се чака да завърши на недостиг от 2,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт след заделен задатък от 1,2 милиарда лева за общинските планове. Това се споделя в прессъобщение на Министерството на финансите (МФ)
Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).
Постигнатият по-добър недостиг на КФП за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева на Министерство на регионалното развитие за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, посчват от ведомството.
Инвестициите в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След разхода от 1,2 милиарда лева за задатъци за общински планове, предстоящият недостиг на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 година са в размер на 67,1 милиарда лева, като съпоставено с 2022 година приходите по КФП нарастват с 2,3 милиарда лева, макар че второто заплащане по ПВУ се отсрочи за началото на 2024 година За този растеж най-важен принос имат данъчните доходи, които регистрират 11,9 на 100 (5,6 милиарда лева.) номинално повишаване по отношение на 2022 година Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от ВОП продължи и през декември, с което значително изоставането в частта на приходите от косвените налози от първото полугодие бе обезщетено (ДДС от покупко-продажби в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14% по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване над 99%. Изоставането при Данък добавена стойност от импорт от първото полугодие на 2023 година не беше напълно обезщетено. Приходите, събрани от Агенция „ Митници “ през 2023 година се чака да бъдат с към 650 млн. лева по-малко от плануваните за 2023 година Неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски по отношение на регистрираните за 2022 година с към 3,3 милиарда лв.. Това се дължи главно на базов резултат от смяна в законодателството във връзка с постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за финансиране изплащането на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила по §24 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДБРБ за 2022 година, които през 2022 година са постъпили в частта на неданъчните приходи, както и постъпилият през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 година са в размер на 72,5 милиарда лева (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6 на 100 по отношение на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1,85 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година (дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП).
Постигнатият по-добър недостиг на КФП за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева на Министерство на регионалното развитие за разплащане планове на общините. Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, посчват от ведомството.
Инвестициите в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект. След разхода от 1,2 милиарда лева за задатъци за общински планове, предстоящият недостиг на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,8% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2023 година са в размер на 67,1 милиарда лева, като съпоставено с 2022 година приходите по КФП нарастват с 2,3 милиарда лева, макар че второто заплащане по ПВУ се отсрочи за началото на 2024 година За този растеж най-важен принос имат данъчните доходи, които регистрират 11,9 на 100 (5,6 милиарда лева.) номинално повишаване по отношение на 2022 година Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от ВОП продължи и през декември, с което значително изоставането в частта на приходите от косвените налози от първото полугодие бе обезщетено (ДДС от покупко-продажби в страната е събрано над 99% от планираното). Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14% по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване над 99%. Изоставането при Данък добавена стойност от импорт от първото полугодие на 2023 година не беше напълно обезщетено. Приходите, събрани от Агенция „ Митници “ през 2023 година се чака да бъдат с към 650 млн. лева по-малко от плануваните за 2023 година Неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски по отношение на регистрираните за 2022 година с към 3,3 милиарда лв.. Това се дължи главно на базов резултат от смяна в законодателството във връзка с постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ за финансиране изплащането на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила по §24 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗДБРБ за 2022 година, които през 2022 година са постъпили в частта на неданъчните приходи, както и постъпилият през месец декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към декември 2023 година са в размер на 72,5 милиарда лева (97,9% от годишния разчет) и нарастват с 9,6 на 100 по отношение на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2023 година от централния бюджет, възлиза на 1,85 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ