Председателят на комисията по култура в НС Вежди Рашидов, пред „Труд“: По време на Председателството ще направя изложба “Завръщането”
Бюджетът за 2018 година мина на първо четене без предстоящите дълги разногласия. Повод за диалога с ръководителя на Комисията по просвета и медии в Народно събрание Вежди Рашидов са парите за изкуство и за създателите. Рашидов дава отговор и на въпросите ни за Желязната черква в Истанбул, чийто ремонт към този момент е завършил, както и за креативните си проекти.
– Г-н Рашидов, задоволителни ли ще са парите за просвета през 2018 година?
– Ако би трябвало да приказваме за бюджет, до момента в който парите за просвета не станат 1% от Брутният вътрешен продукт няма по какъв начин да твърдим, че са задоволителни. Това съм го казвал и до момента в който бях министър. Има нарастване за идната година с 18 млн. лева, което е още една крачка напред. Когато станах министър бюджетът за просвета беше 96 млн. лева, а когато напусках беше близо 160 мн. лева За четири години успяхме да вдигнем с 40 млн. лева парите за театрите. Днес резултатът е впечатляващ. Помня упреците, че „ убиваме “ театрите, „ закриваме “ театри… Реформата даде резултат и сега театрите бият по доходи американските филми, които се въртят из кината. Това демонстрира статистиката. Радвам се, че българските актьори си смениха автопарка. Гледам, че пред театрите слизат от хубави коли. Това значи, че е предпазена тезата ми, че не разбирам по какъв начин надарени хора би трябвало да бъдат постоянно небогати. Убеден съм, че създателите би трябвало посредством труда си да печелят и да образуват един по-добър и логичен креативен живот. Това е смисълът.
– Ще извършите ли оферти сред първо и второ четене за промени в параметрите на парите за просвета?
– В комисията обсъждахме, че не е заслужено в Българското национално радио заплатите на едни прелестни музиканти да бъдат обидно ниски, става въпрос за Симфоничния оркестър. Получават по 460-500 лева Между първо и второ четене едно от нещата, които аз настойчиво ще желая, е да се дадат още средства, с цел да се вдигнат заплатите на тези създатели. Трябват съгласно мен и спомагателни средства за Националния институт за недвижимо културно завещание, заплатите на работещите там са доста ниски. Много незабавно е нужен и ремонт на Националната библиотека. Когато имахме сигнал, че тече покривът, като министър дадох спешни средства, с цел да се укрепи тавана. Идеята ми бе откакто мине зимата да се дадат средства от капиталното строителство за главен ремонт. Но за злощастие, тогава държавното управление се смени и по времето на Рашко Младенов падна част от покрива. Стана скандал и никой не искаше да чуе, че няма по какъв начин да се подменя покрив, когато има сняг. Затова тази година наложително би трябвало да се направи общоприет ремонт, който ще коства сред 5 и 6 млн. лева Това ще бъде второто предложение за промени в бюджета. За библиотеката би трябвало да се провиснал целеви средства. Непростимо ще бъде да унищожим паметта на нацията от небрежност към съкровищницата, която я пази.
– Добре ли работите с министъра на културата Боил Банов?
– С Боил разрушаваме една нелепост, която постоянно правят министрите и партиите като дойдат на власт. В България някои считат, че историята стартира от този, който е пристигнал на власт. Така процесите, които са значими за хората, биват забравяни и положителните планове остават неосъществени. От себелюбиви министри страдат хората. Помните добре, че имаше един министър, който ръководи единствено една година, само че който написа именник на министри в така наречен „ Български Лувър ” – „ Квадрат 500 ”. Изписа имената на кой ли не, единствено и единствено да неглижира моето име. Аз не съм желал името ми да е написано някъде, защото не съм извадил парите от джоба си. Инвеститор е българската страна, заплаща българският поданик.
Боил Банов дълго бе мой заместител и дружно сме вървели и вземали значими решения. Днес виждам, че Боил съблюдава приемствеността. След дни дружно ще отидем в Париж, с цел да подпишем новия контракт за българското наличие в Лувъра. Прави чест на министър Банов, че продължава всичко, което е в полза на българската просвета, на българската еднаквост. Щастлив съм, че Боил Банов доста отговорно пое поста, той е балансиран човек. Стовариха му и НДК като парещ картоф и той се стреми НДК да бъде в подготвен тип за председателството. Радвам се, че министерството и Народното събрание, в лицето на Комисията по просвета работим в добър синхрон.
– Кога ще бъде идната българска галерия в Лувъра?
– Като министър подписах втори контракт, техни специалисти пристигнаха и изследваха – след тракийските царе, ще представим българските царе 9-13 век. Експертите бяха изумени и от това, което притежаваме като ислямска просвета. Голяма част от това завещание се намира в Националната библиотека. Любопитството към България се усилва. Г-н Банов ще подпише на 16 ноември контракта с Лувъра за самата галерия, която ще е през 2018 година Темата е Първото българско царство.
– Доколкото си припомням по време на вашия първи мандат като министър бяха върнати парцелите на Българската екзархия в Истанбул, а на 7 януари следва публично разкриване на ремонтираната Желязна черква. Разкажете, по какъв начин се случи, че Турция след толкоз години склони да ни върне парцелите.
– Радвам се, че ми задавате този въпрос, тъй като никой не се заинтересува по какъв начин се случи това. Сто години България си желае парцелите на екзархията. Положени са и доста старания, само че без финален резултат. Резултатът пристигна по време на един неофициален диалог по време на обяд на премиера Бойко Борисов с турския президент Ердоган, министър-председателя на Турция, техния министър на културата. На този обяд стана приказка за екзархийските парцели. Като министър на културата бях заинтригуван да повдигна тематиката, още повече, че година преди този момент – през 2011 година бе признато изменение в турския закон за фондациите, което даваше съображение за връщане на парцелите. В продължение на десетилетия точно в Истанбул е било седалището на Българската екзархия. В метоха са се печатали 17 български вестника и списания, имало е библиотека, учебно заведение. Било е средище на българщината. От приказка на приказка стигнахме до това, че Турция е огромна страна, с 85 млн. население. Малко на смешка подметнах на Ердоган: „ Вие управлявате тази голяма страна, не е ли срамотия една дребна България от десетилетия да си желае парцелите от вас и да не ги получава. Какво ще ви коства да ни предоставите парцелите на българската черква? ” И като че ли стана знамение – не мина доста време и нотариалните актове бяха в ръцете на Борисов. Заедно с премиера по-късно открихме музей в Метоха, в който изпратихме остарели печатарски машини. Музеят е против църквата „ Свети Стефан ”, на пъпа на Истанбул.
– Питах ви и за църквата „ Свети Стефан ”.
– Историята и с Желязната черква е доста забавна. Реставрацията на Желязната черква, която е единствена в света, стартира преди шест години и се прави от Турция със съдействието на българската страна. Църквата е дело на архитекта Ховсеп Азнавур, който предложил структурата да бъде от сглобяеми стоманени плоскости. Те били направени във компанията на Рудолф декор Вагнер във Виена. Окончателното сглобяване на Желязната черква завършило на 14 юли 1896 година. Очакваме тя да бъде включена в наследството на Юнеско по взаимно предложение на Турция и България. Най-интересното е, че договорихме турската страна да поеме ремонта на Желязната черква. Стойността на ремонта е към 2,5 млн. евро. Църквата към този момент е реставрирана и на 7 януари 2018 година ще се открие. Щастлив съм, че участвах във връщането на екзархийските парцели и че ще се радваме на реставрираната неповторима българска черква. На откриването ще участва Вселенският патриарх Вартоломей.
– Кога ще забележим галерия на статуя Вежди Рашидов?
– Вежди Рашидов постепенно се връща в кожата си. Правя всичко допустимо да се върна в амплоато на художник. Не че съм го напускал, само че известно време, като министър ограничих креативните си изяви, с цел да не бъда упрекван в спор на ползи. После пристигна болестта… Две години не можех да работя статуя. Слава Богу, от няколко месеца работя с маски, направил съм няколко неща и през февруари, по време на председателството ще направя галерия, която ще нарека „ Завръщането ”. Ще подредя статуя и рисунки в една прелестна изложба на „ Сан Стефано ”. През април имам галерия с Николай Янакиев в Люксембург, в късната есен имам в Монте Карло, приготвям и огромна галерия в Третяковската изложба в Москва. Ще отида и до Париж, имам покана от моя галерист, който е продал на руснаци галерията, от която потегли креативния ми път. Ще отида да го видя. Този човек ми оказа помощ да стана име. А за рождения си ден (на 14 декември) ще покажа моята огромна пристрастеност – колекционерството на остарели картини – единствено Западноевропейско изкуство от 17-19 век. Скоро подарих на Националната изложба трийсетина картини. В гроба нищо не се носи… И както Начо Културата събираше в Пловдив, пристигналите по Дунава мебели в жанр „ барококо “, в случай че мога да събера в едно стиловете барок и рококо, и всичко остави на Пловдив и аз един ден ще оставя цялата си сбирка на страната. Няма колекционер, който да отнесе сбирката си в гроба.
– Защо не се показвал сбирката си?
– Нямах такива упоритости. В България има много колекционери, чиято единствена специалност е да демонстрират сбирки. Моята пристрастеност беше да групирам и реституирам и да се порадвам на събраното. Сега е хубаво да ги покажа, с цел да видят хората, че в България има немалка сбирка скъпи картини от тези епохи.
-Когато става въпрос за сбирки и колекционери постоянно се чуват и отзиви, че всичко е на ръба на закона. Как ще отговорите на критиците на колекционерството?
– И като министър съм казвал, че пътят на сбирката е доста комплициран и друг. Колекции не се събират с касов бон от супермаркет. Важно е да има сбирки, които един ден ще бъдат благосъстояние на българската страна. Разбира се, че престъпният метод на придобиване не трябва да бъде толериран. Но когато имаш опция да обикаляш и да купуваш от битаци, от антиквари не виждам за какво би трябвало да се пречи на сходни вложения. Навсякъде по света се толерира колекционерството и либерализацията на пазара. Затова работят прелестно аукционните къщи „ Кристис ”, „ Сотбис ”, „ Отел де Друо ”. Естественият път на изкуството е да се движи по света.
Нашият посетител
Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 година в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 година приключва Художествената академия, компетентност „ Скулптура ”. През 1985-а отпътува за Франция след конкурс за „ Сите дез-ар ” в Париж. Има 45 независими изложения в множеството европейски страни и международни културни центрове. Рашидов е член на интернационалната Академия за пластично изкуство към ЮНЕСКО, Европейската академия за изкуства в Париж, учен на Международната академия за просвета и изкуство в Москва, член на Парижкия есенен салон. Член-кореспондент на Българската академия на науките.
Министър а културата в първите две държавни управления на Бойко Борисов, сега е ръководител на Комисията по просвета и медии в Народно събрание.
– Г-н Рашидов, задоволителни ли ще са парите за просвета през 2018 година?
– Ако би трябвало да приказваме за бюджет, до момента в който парите за просвета не станат 1% от Брутният вътрешен продукт няма по какъв начин да твърдим, че са задоволителни. Това съм го казвал и до момента в който бях министър. Има нарастване за идната година с 18 млн. лева, което е още една крачка напред. Когато станах министър бюджетът за просвета беше 96 млн. лева, а когато напусках беше близо 160 мн. лева За четири години успяхме да вдигнем с 40 млн. лева парите за театрите. Днес резултатът е впечатляващ. Помня упреците, че „ убиваме “ театрите, „ закриваме “ театри… Реформата даде резултат и сега театрите бият по доходи американските филми, които се въртят из кината. Това демонстрира статистиката. Радвам се, че българските актьори си смениха автопарка. Гледам, че пред театрите слизат от хубави коли. Това значи, че е предпазена тезата ми, че не разбирам по какъв начин надарени хора би трябвало да бъдат постоянно небогати. Убеден съм, че създателите би трябвало посредством труда си да печелят и да образуват един по-добър и логичен креативен живот. Това е смисълът.
– Ще извършите ли оферти сред първо и второ четене за промени в параметрите на парите за просвета?
– В комисията обсъждахме, че не е заслужено в Българското национално радио заплатите на едни прелестни музиканти да бъдат обидно ниски, става въпрос за Симфоничния оркестър. Получават по 460-500 лева Между първо и второ четене едно от нещата, които аз настойчиво ще желая, е да се дадат още средства, с цел да се вдигнат заплатите на тези създатели. Трябват съгласно мен и спомагателни средства за Националния институт за недвижимо културно завещание, заплатите на работещите там са доста ниски. Много незабавно е нужен и ремонт на Националната библиотека. Когато имахме сигнал, че тече покривът, като министър дадох спешни средства, с цел да се укрепи тавана. Идеята ми бе откакто мине зимата да се дадат средства от капиталното строителство за главен ремонт. Но за злощастие, тогава държавното управление се смени и по времето на Рашко Младенов падна част от покрива. Стана скандал и никой не искаше да чуе, че няма по какъв начин да се подменя покрив, когато има сняг. Затова тази година наложително би трябвало да се направи общоприет ремонт, който ще коства сред 5 и 6 млн. лева Това ще бъде второто предложение за промени в бюджета. За библиотеката би трябвало да се провиснал целеви средства. Непростимо ще бъде да унищожим паметта на нацията от небрежност към съкровищницата, която я пази.
– Добре ли работите с министъра на културата Боил Банов?
– С Боил разрушаваме една нелепост, която постоянно правят министрите и партиите като дойдат на власт. В България някои считат, че историята стартира от този, който е пристигнал на власт. Така процесите, които са значими за хората, биват забравяни и положителните планове остават неосъществени. От себелюбиви министри страдат хората. Помните добре, че имаше един министър, който ръководи единствено една година, само че който написа именник на министри в така наречен „ Български Лувър ” – „ Квадрат 500 ”. Изписа имената на кой ли не, единствено и единствено да неглижира моето име. Аз не съм желал името ми да е написано някъде, защото не съм извадил парите от джоба си. Инвеститор е българската страна, заплаща българският поданик.
Боил Банов дълго бе мой заместител и дружно сме вървели и вземали значими решения. Днес виждам, че Боил съблюдава приемствеността. След дни дружно ще отидем в Париж, с цел да подпишем новия контракт за българското наличие в Лувъра. Прави чест на министър Банов, че продължава всичко, което е в полза на българската просвета, на българската еднаквост. Щастлив съм, че Боил Банов доста отговорно пое поста, той е балансиран човек. Стовариха му и НДК като парещ картоф и той се стреми НДК да бъде в подготвен тип за председателството. Радвам се, че министерството и Народното събрание, в лицето на Комисията по просвета работим в добър синхрон.
– Кога ще бъде идната българска галерия в Лувъра?
– Като министър подписах втори контракт, техни специалисти пристигнаха и изследваха – след тракийските царе, ще представим българските царе 9-13 век. Експертите бяха изумени и от това, което притежаваме като ислямска просвета. Голяма част от това завещание се намира в Националната библиотека. Любопитството към България се усилва. Г-н Банов ще подпише на 16 ноември контракта с Лувъра за самата галерия, която ще е през 2018 година Темата е Първото българско царство.
– Доколкото си припомням по време на вашия първи мандат като министър бяха върнати парцелите на Българската екзархия в Истанбул, а на 7 януари следва публично разкриване на ремонтираната Желязна черква. Разкажете, по какъв начин се случи, че Турция след толкоз години склони да ни върне парцелите.
– Радвам се, че ми задавате този въпрос, тъй като никой не се заинтересува по какъв начин се случи това. Сто години България си желае парцелите на екзархията. Положени са и доста старания, само че без финален резултат. Резултатът пристигна по време на един неофициален диалог по време на обяд на премиера Бойко Борисов с турския президент Ердоган, министър-председателя на Турция, техния министър на културата. На този обяд стана приказка за екзархийските парцели. Като министър на културата бях заинтригуван да повдигна тематиката, още повече, че година преди този момент – през 2011 година бе признато изменение в турския закон за фондациите, което даваше съображение за връщане на парцелите. В продължение на десетилетия точно в Истанбул е било седалището на Българската екзархия. В метоха са се печатали 17 български вестника и списания, имало е библиотека, учебно заведение. Било е средище на българщината. От приказка на приказка стигнахме до това, че Турция е огромна страна, с 85 млн. население. Малко на смешка подметнах на Ердоган: „ Вие управлявате тази голяма страна, не е ли срамотия една дребна България от десетилетия да си желае парцелите от вас и да не ги получава. Какво ще ви коства да ни предоставите парцелите на българската черква? ” И като че ли стана знамение – не мина доста време и нотариалните актове бяха в ръцете на Борисов. Заедно с премиера по-късно открихме музей в Метоха, в който изпратихме остарели печатарски машини. Музеят е против църквата „ Свети Стефан ”, на пъпа на Истанбул.
– Питах ви и за църквата „ Свети Стефан ”.
– Историята и с Желязната черква е доста забавна. Реставрацията на Желязната черква, която е единствена в света, стартира преди шест години и се прави от Турция със съдействието на българската страна. Църквата е дело на архитекта Ховсеп Азнавур, който предложил структурата да бъде от сглобяеми стоманени плоскости. Те били направени във компанията на Рудолф декор Вагнер във Виена. Окончателното сглобяване на Желязната черква завършило на 14 юли 1896 година. Очакваме тя да бъде включена в наследството на Юнеско по взаимно предложение на Турция и България. Най-интересното е, че договорихме турската страна да поеме ремонта на Желязната черква. Стойността на ремонта е към 2,5 млн. евро. Църквата към този момент е реставрирана и на 7 януари 2018 година ще се открие. Щастлив съм, че участвах във връщането на екзархийските парцели и че ще се радваме на реставрираната неповторима българска черква. На откриването ще участва Вселенският патриарх Вартоломей.
– Кога ще забележим галерия на статуя Вежди Рашидов?
– Вежди Рашидов постепенно се връща в кожата си. Правя всичко допустимо да се върна в амплоато на художник. Не че съм го напускал, само че известно време, като министър ограничих креативните си изяви, с цел да не бъда упрекван в спор на ползи. После пристигна болестта… Две години не можех да работя статуя. Слава Богу, от няколко месеца работя с маски, направил съм няколко неща и през февруари, по време на председателството ще направя галерия, която ще нарека „ Завръщането ”. Ще подредя статуя и рисунки в една прелестна изложба на „ Сан Стефано ”. През април имам галерия с Николай Янакиев в Люксембург, в късната есен имам в Монте Карло, приготвям и огромна галерия в Третяковската изложба в Москва. Ще отида и до Париж, имам покана от моя галерист, който е продал на руснаци галерията, от която потегли креативния ми път. Ще отида да го видя. Този човек ми оказа помощ да стана име. А за рождения си ден (на 14 декември) ще покажа моята огромна пристрастеност – колекционерството на остарели картини – единствено Западноевропейско изкуство от 17-19 век. Скоро подарих на Националната изложба трийсетина картини. В гроба нищо не се носи… И както Начо Културата събираше в Пловдив, пристигналите по Дунава мебели в жанр „ барококо “, в случай че мога да събера в едно стиловете барок и рококо, и всичко остави на Пловдив и аз един ден ще оставя цялата си сбирка на страната. Няма колекционер, който да отнесе сбирката си в гроба.
– Защо не се показвал сбирката си?
– Нямах такива упоритости. В България има много колекционери, чиято единствена специалност е да демонстрират сбирки. Моята пристрастеност беше да групирам и реституирам и да се порадвам на събраното. Сега е хубаво да ги покажа, с цел да видят хората, че в България има немалка сбирка скъпи картини от тези епохи.
-Когато става въпрос за сбирки и колекционери постоянно се чуват и отзиви, че всичко е на ръба на закона. Как ще отговорите на критиците на колекционерството?
– И като министър съм казвал, че пътят на сбирката е доста комплициран и друг. Колекции не се събират с касов бон от супермаркет. Важно е да има сбирки, които един ден ще бъдат благосъстояние на българската страна. Разбира се, че престъпният метод на придобиване не трябва да бъде толериран. Но когато имаш опция да обикаляш и да купуваш от битаци, от антиквари не виждам за какво би трябвало да се пречи на сходни вложения. Навсякъде по света се толерира колекционерството и либерализацията на пазара. Затова работят прелестно аукционните къщи „ Кристис ”, „ Сотбис ”, „ Отел де Друо ”. Естественият път на изкуството е да се движи по света.
Нашият посетител
Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 година в Димитровград. Завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 година приключва Художествената академия, компетентност „ Скулптура ”. През 1985-а отпътува за Франция след конкурс за „ Сите дез-ар ” в Париж. Има 45 независими изложения в множеството европейски страни и международни културни центрове. Рашидов е член на интернационалната Академия за пластично изкуство към ЮНЕСКО, Европейската академия за изкуства в Париж, учен на Международната академия за просвета и изкуство в Москва, член на Парижкия есенен салон. Член-кореспондент на Българската академия на науките.
Министър а културата в първите две държавни управления на Бойко Борисов, сега е ръководител на Комисията по просвета и медии в Народно събрание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ