Б юджетът се започва 8 месеца по-рано, има много процедури, които

„ Б

юджетът се стартира 8 месеца по-рано, има доста процедури, които се изминават, въвлечени са 1000 души – единствено в Министерството на финансите са от 150 до 200 души, които считат и вършат плановете. Ако можеше за 10 дни безусловно всичко да се превърти, тогава този развой се обезсмисля. “ Това сподели финансистът Любомир Дацов по отношение на измененията в бюджета за 2026 година.

Според него в бюджета има безусловно противоречащи политически и стопански цели.

“Бюджетът е като една структура, която е планувана да бъде устойчива с към 38% от Брутният вътрешен продукт. Аз съм един от архитектите, започнахме тази посока през 1997 година. Когато отиде на 46%, това, което може да се случи, е да ви се огънат краката, тъй като няма да успее да издържи. Или ще се направи нова структура на бюджета, обвързвана с повдигане на налозите, тъй като би трябвало да се откри резистентен източник на финансиране ”, добави той.

По думите на Дацов с изключение на, че би трябвало да финансира разноски, бюджетът има и макроикономически стойности.

“Той би трябвало да може да плава, да има фискално пространство и според от икономическия цикъл да дава отговор и да ръководи този развой. Структурните промени се вършат поредност от години. Те би трябвало да бъдат набелязани, защото, който и бранш да пипнем сега, има потребност от смяна на модела. А не да се вършат промени за надграждане, има потребност от преконструиране – като се почне от пенсионното обезпечаване, което е може би най-големият систематичен и дълготраен проблем, мине се през опазване на здравето, което е безобразно, мине се през обучение и въобще не приказвам за вътрешен ред и защита ”, счита Дацов.

По думите му това не е диалог за козметични промени, а структурни, които ще би трябвало да бъдат правени доста години.

“В нашия отчет ние още на този стадий имаме доходи, които считаме, че няма да дойдат. Става въпрос за 3,5 до 4,7 милиарда евро. Те са повишени по сходство на 2025 година. Сега виждаме, че едни 3,5 милиарда евро най-малко няма да дойдат. Нещо е сбъркано. Или приходите са сбъркани, или прогнозите за Брутният вътрешен продукт ”, изясни специалистът.

По думите на финансистът тази събираемост на данъчните доходи се получава в размерите 30,4% от Брутният вътрешен продукт.

„ Включени са еднократните доходи, които пристигнаха от банките и други. Като генерираме и махнем изключителните доходи, ще се получи, че в действителност събираемостта на приходната част е 30,1% ”, разяснява още Дацов.

Източник: NOVA