Бюджетът от 122,3 трилиона йени (782 милиарда долара) за финансовата

Бюджетът от 122,3 трилиона йени (782 милиарда долара) за финансовата година, започваща през април 2026 година, включва към 9 трилиона йени за защитата, защото министър председателят Санае Такаичи се стреми да форсира огромната рационализация на японската войска поради обтегнатите връзки с Китай.

 

Министерството на защитата уточни в брифинг документ, че „ Япония се изправя пред най-тежката и комплицирана среда на сигурност от края на войната насам “ и акцентира нуждата от „ фундаментално подсилване “ на отбранителните качества.

 

В центъра на желаното финансиране са 100 милиарда йени за така наречен SHIELD – крайбрежна отбранителна система, която ще употребява дронове за отбиване на евентуална инвазия от непознати войски. Япония се надява, че SHIELD (Synchronised, Hybrid, Integrated and Enhanced Littoral Defence) ще бъде приключена до март 2028 година, без към момента да са оповестени съответните сектори от японското крайбрежие, към които ще бъде обвързвана.

 

Бюджетът от 122 трилиона йени се съпоставя с 115 трилиона йени, поискани за актуалната финансова година до март, която също беше рекордна.

 

Разширяването на бюджета идва в миг, когато пазарът се тревожи, че огромните разходни политики на Такаичи ще усилят обществения дълг на Япония.

 

Япония към този момент има най-високото съответствие на дълг към Брутният вътрешен продукт измежду огромните стопански системи, като се чака то да доближи 232,7% тази година съгласно Международния валутен фонд.

 

По-рано този месец Народното събрание утвърди и спомагателен солиден бюджет, с цел да покрие стимулиращи разноски в размер на 21,3 трилиона йени, оповестени месец по-рано.

 

Реакцията на пазара докара до спад на цената на йената, до момента в който доходността на японските държавни облигации се увеличи. Някои наблюдаващи направиха паралел с рецесията на английския облигационен пазар през 2022 година по време на премиерството на Лиз Тръс.

 

Такаичи поддържа огромните държавни разноски като инструмент за стимулиране на икономическия напредък. „ Това, от което Япония има потребност сега, не е подкопаване на нашата национална мощ посредством несъразмерни ограничения за икономии, а подсилване на националната мощност посредством дейни фискални политики “, съобщи тя на конференция предходната седмица.

 

В изявление за авторитетния бизнес всекидневник Nikkei, Такаичи акцентира своята ангажираност към фискалната непоклатимост на Токио, отхвърляйки всевъзможни „ безотговорни излъчвания на облигации или данъчни облекчения “.

 

Текущият размер на бюджета евентуално няма да шокира облигационния пазар, написа Такахиде Киучи, основен икономист в Nomura Research Institute, в известие преди петъчното гласоподаване. Но той предизвести, че увеличение до към 125 трилиона йени или повече би задълбочило „ рецесията на облигационния пазар, към този момент в сериозно положение “.

 

Киучи означи, че под ръководството на Такаичи спомагателният бюджет бързо се е нараснал, достигайки 18 трилиона йени. „ Финансовите пазари евентуално са на висока степен на внимание за сходно развиване. Ако рухването на йената и цените на облигациите се ускорят заради размера на бюджета, това ще усили опасенията за неподходящи последствия върху стопанската система и живота на хората “, сподели икономистът.

 

По-слабата йена покачва цените на вноса за бедната на запаси Япония, която мощно зависи от непозната храна, сила и първични материали за поддържане на стопанската система си.

 

Такаичи пристигна на власт през октомври с заричане да се бори с инфлацията след неодобрение от възходящите цени.

 

Друга предизвикателство за страната е застаряващото население, породено от хронично ниски раждаемост и закостенял метод към имиграцията.

 

Проектобюджетът би трябвало да бъде утвърден от Народното събрание.