Хампарцумян: Новото богатство не се създава от бюджета, а от предприемчивите хора, които инвестират
Бюджетът не дефинира по какъв начин ще живее самостоятелно някой, а рамките, в които страната ще се развива
" Дефицитните бюджети помпат инфлацията. Важно е този недостиг защо отива – дали отива да сътвори резистентен напредък, ние не можем през днешния ден да кажем. От друга страна новото благосъстояние не се основава от бюджета, а от предприемчивите хора, които влагат “.
Това разяснява в " Тази заран " по bTV банкерът и финансист Левон Хампарцумян. " Как ще протече 2024 година трудно може да се каже - зависи от земеделската годишна продукция, от цените на суровините на международните пазари, цените на силата. Ако забележим, че този недостиг става мъчно управляем, ще би трябвало 2025 г. да затегнем малко повече коланите “, сподели още Хампарцумян.
По думите му този бюджет не дефинира по какъв начин ще живее самостоятелно някой, а рамките, в които страната ще се развива. Трябва да мислим по какъв начин да усилваме успеваемостта на българската стопанска система.
" На служителите им подвигат заплатите. Няма какво да ги мисли, Добре си живеят. Сега каква работа правят - това е различен въпрос ", сподели още Хампарцумян.
Финансистът Любомир Каримански разяснява в студиото и идеята за облагането на свръхпечалбите на банките. " Директивата за свръхпечалбата за енергийните дружества не може да бъде пренесена в банковия бранш. Капиталовите условия за банките се покачват на европейско равнище – от ЕЦБ и Единния контролен механизъм “, сподели специалистът.
Финансистите разясниха и поредния инкасо обир и опцията касетите да бъдат предпазени с оцветяваща багра, която да залива банкнотите при кражба, като по този метод ги прави неизползваеми.
Според Левон Хампарцумян случаите на кражби на инкасо не са доста, а инвестицията в подобен вид отбрана – много скъпа за банките.
" Основното нещо е да се запазят животът и здравето на охранителите. Така е направено, че към този миг да се поставят боички вътре ще е доста по-скъпо и най-после ще го платят клиентите “, сподели той.
От грешките в бюджета страдат най-много жителите, споделя икономистът
Любомир Каримански разяснява, че банките имат нараснали разноски в инкасовата активност. По думите му би трябвало да се запитат самите банки дали могат да продължат с по-големите си маржове в облагата или да заложат на по-сигурно бъдеще и да влагат в такава превантивна мярка.
" Дефицитните бюджети помпат инфлацията. Важно е този недостиг защо отива – дали отива да сътвори резистентен напредък, ние не можем през днешния ден да кажем. От друга страна новото благосъстояние не се основава от бюджета, а от предприемчивите хора, които влагат “.
Това разяснява в " Тази заран " по bTV банкерът и финансист Левон Хампарцумян. " Как ще протече 2024 година трудно може да се каже - зависи от земеделската годишна продукция, от цените на суровините на международните пазари, цените на силата. Ако забележим, че този недостиг става мъчно управляем, ще би трябвало 2025 г. да затегнем малко повече коланите “, сподели още Хампарцумян.
По думите му този бюджет не дефинира по какъв начин ще живее самостоятелно някой, а рамките, в които страната ще се развива. Трябва да мислим по какъв начин да усилваме успеваемостта на българската стопанска система.
" На служителите им подвигат заплатите. Няма какво да ги мисли, Добре си живеят. Сега каква работа правят - това е различен въпрос ", сподели още Хампарцумян.
Финансистът Любомир Каримански разяснява в студиото и идеята за облагането на свръхпечалбите на банките. " Директивата за свръхпечалбата за енергийните дружества не може да бъде пренесена в банковия бранш. Капиталовите условия за банките се покачват на европейско равнище – от ЕЦБ и Единния контролен механизъм “, сподели специалистът.
Финансистите разясниха и поредния инкасо обир и опцията касетите да бъдат предпазени с оцветяваща багра, която да залива банкнотите при кражба, като по този метод ги прави неизползваеми.
Според Левон Хампарцумян случаите на кражби на инкасо не са доста, а инвестицията в подобен вид отбрана – много скъпа за банките.
" Основното нещо е да се запазят животът и здравето на охранителите. Така е направено, че към този миг да се поставят боички вътре ще е доста по-скъпо и най-после ще го платят клиентите “, сподели той.
От грешките в бюджета страдат най-много жителите, споделя икономистът
Любомир Каримански разяснява, че банките имат нараснали разноски в инкасовата активност. По думите му би трябвало да се запитат самите банки дали могат да продължат с по-големите си маржове в облагата или да заложат на по-сигурно бъдеще и да влагат в такава превантивна мярка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ