Бюджетът на НЗОК за 2018 г. мина на първо четене

Бюджетът на НЗОК за 2018 година мина на първо четене в Народното събрание, съобщи кореспондент на БГНЕС. За него гласоподаваха 125 и срещу бяха 88 депутати.

В бюджета за НЗОК плануваните доходи и прехвърляния са в размер на 3 859 978 000 лева Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на 100, като в плановете са отразени резултатът от увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2018 година от 460 лева на 510 лева и резултатът върху размера на прехвърлянията за здравно обезпечаване от увеличение на частта от осигурителния приход, върху който страната внася здравни вноски за лицата, обезпечавани за сметка на държавния бюджет от 55 на 100 от 2016 година и 5 на 100 годишно от всяка последваща година до постигане на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица.

Съотношението на възнаграждение от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2018 година е 60:40.

Предвидените разноски и прехвърляния са в размер на 3 859 978 000 лева, от които 3 622 060 700 лева са за здравноосигурителни заплащания. С плануваните средства е планувано закупуването на здравна помощ в обсега на наложителното здравно обезпечаване, гарантиранa от бюджета на НЗОК.

През 2018 година се усилват средствата за здравноосигурителни заплащания за първична и профилирана извънболнична здравна помощ, медико-диагностична активност, болнична здравна помощ, дентална помощ и за лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни за специфични медицински цели.

Резервът, в това число за непредвидени и неотложни разноски, според предлаганото със законопроекта изменение на наредбата на член 26, алинея 1 от Закона за здравното обезпечаване, е три на 100 от събраните доходи от здравноосигурителни вноски и прехвърлянията за здравно обезпечаване от други бюджети и е в размер на 114 554 300 лева

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2018 година е формиран при опазване на изискването за уравновесено бюджетно салдо.

Със законопроекта се оферират промени и допълнения в Закона за здравното обезпечаване, които целят повишение успеваемостта на ръководство на средствата за здравноосигурителни заплащания и възстановяване на контролната активност на НЗОК.

Предлага се изменение в избрания %, определящ средствата, за запас, в това число за непредвидени и неотложни разноски, образуван от събраните доходи от здравноосигурителни вноски и прехвърляния, за здравноосигурителни вноски от други бюджети, от 10 на 100 на три на 100. Според управлението на НЗОК по този метод ще се обезпечи предвидимост, бистрота и прогнозируемост на здравноосигурителните заплащания, по-ефективно систематизиране на средствата и надзор върху тяхното разходване.

По време на дебатите Георги Йорданов от Българска социалистическа партия разяснява, че в бюджета за НЗОК липсват действителни решения. „ Българските лечебни заведения са на финала си. Една след друга всеки ден имат опасения, че ще банкрутират и то най-големите лечебни заведения, а не общинските. Всеки ден ми се обаждат шефове и ми казват-какво ще вършим с нашата болница, апелирам, помогнете “, описа Йорданов.

Иван Ибришимов от Българска социалистическа партия, пък уточни, че в случай че един български пациент отиде да се лекува в друга страна в Европейски Съюз, парите ще бъдат платени още веднъж от нашата каса и то в пъти по-скъпо, в сравнение с ще коства в България. Какво вършим с 230 млн. лева отговорности към непознати здравни каси? Какво вършим с надлимитните действия?, запита той и добави, че лечебните заведения не са върнали нито един български пациент и са изпълнили дълга си по Конституция да го лекуват.

Зам.-председателят на Народно събрание от Движение за права и свободи Нигяр Джафер акцентира, че има декларирани цели на държавното управление, които обаче нямат действително отражение в бюджета на НЗОК.

Според Джафер бюджетът има значима задача по какъв начин да се удържат разноските и в това време по какъв начин да се покрият високите, само че с съображение, упования на пациентите, които желаят да се лекуват с напреднала здравна техника.

„ Опасенията ни са, че този бюджет ще задълбочи несъответствията и диспропорциите. Този бюджет е с 400 млн. лева повече по отношение на предния, само че не са повече, тъй като някой е благоволил да ги даде, а тъй като се покачва минималната работна заплата и праговете “, посочи депутатът от Движение за права и свободи.

Тя изясни, че ПГ на Движение за права и свободи няма да поддържа този бюджет, тъй като той ще продължава да задълбочава несъответствията в системата и няма да реши проблемите.

Председателят на отрасловата здравна комисия Даниела Дариткова посочи, че тази година ще има повече 407 млн. лева повече в бюджета на Касата в резултат на увеличените доходи. Тя добави, че българските жители имат обезпечен достъп на територията на цялата страна и могат да избират къде да получат такава без значение от тяхното местопребиваване.

От своя страна Хасан Адемов от Движение за права и свободи разяснява, че всеки един бюджет е финансов инструмент за осъществяване на политики, само че тъй като няма политики и няма кой да ги пази и полемиката е толкоз вяла, което не било инцидентно.

„ Един от най-големите проблеми е, че няма ясна визия какво би трябвало да се случи в този бранш. Ако имаше точни и ясно написани политики тогава Касата щеше да финансира тази и тази политика, а не в този момент да се чудим коя пътека-тази или тази. Големият проблем е дефицитът на касата и на опазването на здравето като цяло “, счита Адемов.

Даниела Дариткова означи, че бюджетът на Касата разрешава да се подсигурява за идната година една постоянна финансова рамка. Тя уточни, че този бюджет дава 407 млн. повече, което дава опция заплащанията за посоки да се усилят с съвсем 11 млн., за дентална помощ повече 10 млн. лева, за разнообразни типове проучвания има повече 2 млн. лева /БГНЕС