Бюджетът на държавата за 2026 г. вече премина първото си

Бюджетът на страната за 2026 година към този момент мина първото си огромно затруднение, откакто беше признат на първо четене в Народното събрание. Според финансиста Левон Хампарцумян и Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система, обаче остават съществени въпроси дали той ще стабилизира финансите на страната или единствено ще отсрочи нужните сложни решения.

Според Левон Хампарцумян бюджетът е „ разхитителен “ и не съдържа задоволително ограничения за излизане от процедурата по свръхдефицит.

„ Мерките, които би трябвало да се вземат, с цел да може България да излезе от тази процедура по свръхдефицит, са разнообразни. Сега те споделят: това ще бъде в идващия бюджет, ние ще създадем по този начин, по този начин. Това, което е значимо да се знае, тъй като по този начин или другояче тази година е свършила. Основните неща са направени “, съобщи той в ефира на bTV.

По думите му главната задача е да се търси успеваемост на обществените средства и консолидация на бюджета, което значи стесняване на разноските в сходство с предстоящите доходи през идващите години.

„ Трябва професионално да се подходи. Иначе, хвърляйки всичко обратно върху някакви доста некадърни, неприятни хора, които са създали разноски, които са непостижими за България, е ОК да се приказва, само че в последна сметка ние сме тук 5-6 милиона души с една доста лимитирана кохорта от експерти “, сподели Хампарцумян.

Той акцентира, че е належащо да се сложи акцент върху компетентността, а не върху политическата преданост.

„ Ние би трябвало да приказваме за подготвеност против преданост. И там компетентността да бъде примерно 90%, пък лоялността да бъде 10% “, уточни финансистът.

Европейският съюз е дал съответни ограничения, които България би трябвало да извърши, а до 15 октомври държавното управление би трябвало да показа своите планове.

„ Европейските правила, самата процедура по несъразмерен недостиг, и българското бюджетно законодателство плануват опцията да излезеш от рамки. Това не е някаква крайна присъда, в която всичко завършва, само че цялата логичност на тези правила е, че в случай че излезеш от рамки, доста бързо би трябвало да има корективни механизми “, съобщи Ганев.

По думите му страната би трябвало да показа визия по какъв начин в средносрочен проект ще консолидира бюджета.

„ Всички се надяваме това да стане през разходната част, тъй като там идва казусът и да се върнем в естествени рамки “, сподели той.

Според Ганев един от огромните проблеми е стартовата позиция, защото прогнозите на Европейската комисия и тези на държавното управление се базират на разнообразни упования за равнището на разноските и недостига.

„ Първият огромен диалог с комисията е да разбираем този бюджет. Не е единствено новото държавно управление, което в този момент се пробва да изясни бюджета на депутатите и на обществото. То би трябвало да изясни този бюджет и на комисията. Там политически диалог не върви по същия метод, там би трябвало експертен диалог “, уточни икономистът.

Той добави, че действителните корекции би трябвало да бъдат забележими в бюджета за 2027 година

„ Истинският наш бюджет ще бъде за 2027 година След два-три месеца те би трябвало да покажат бюджета за 2027 година И там към този момент няма оправдания. Там не може да има скелети в дрешника, не може да откриеш два пъти скелети в дрешника. Откриваш ги на първия ден “, сподели Ганев.

По думите му мащабът на нарастването на разноските през последните години е сериозен.

„ Две следващи години разноските скачат с 6 милиарда, със 7, с 8 милиарда. Такива са мащабите на растежа на разходната част “, съобщи той.

Ганев предизвести, че главният въпрос е дали увеличеният недостиг от 5,7% ще бъде еднократен или ще се трансформира в дълготраен проблем.

„ Тук е огромният залог – дали изпускането на недостига на 5,7 е еднократно, както ни се дава обещание все още, и бърза консолидация, или както, за жалост, сме виждали в други страни – един път като отидеш на 5-6 и стоиш няколко години на 5-6 “, сподели той.