Бюджетът има шанс да събере 16 млрд. лв. ДДС до края на годината
Бюджетът има положителни шансове да извърши проекта за събиране на най-важния налог в страната – Данък добавена стойност, макар че той бе при гласуването на актуализацията в края на юни. Ако върви най-малко със същите темпове, фискът ще набави гласуваните 16.02 милиарда лева към 31 декември, чакат финансисти, с които Mediapoool беседва.
Приходите от Данък добавена стойност за първото полугодие възлизат на 7.55 милиарда лева, което е 47.1% осъществяване на проекта. Това прави растеж от 23% или 1.4 милиарда лева по отношение на същия интервал на предходната година.
На пръв взор има проблем в събираемостта на графата " Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната ". По това перо са събрани едвам 4.2 милиарда лева, което прави единствено 2.5% растеж спрямо юни 2021 година В същото време растежът в графата " Данък добавена стойност от импорт " е цели 64% до 3.36 милиарда лева
Финансист, с който Mediapool се свърза, твърди, че данните демонстрират неприятна събираемост на Данък добавена стойност върху вътрешното ползване. Показателят би трябвало да е доста по-висок на фона на на годишна база, твърди специалистът.
Според Георги Ангелов, старши икономист на Институт " Отворено общество " обаче, проблем действително няма, защото данните са заблуждаващи. " Когато има експорт, Данък добавена стойност се възвръща и това се отразява в графата " Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната ", до момента в който при вноса се заплаща Данък добавена стойност и този доход се регистрира в цялото в графата " Данък добавена стойност от импорт ", изясни Ангелов.
И двамата обаче са на мнение, че Министерството на финансите ще успее да реализира 16 милиарда лева приходи от Данък добавена стойност в края на годината поради високата инфлация. Това би било с 3 милиарда лева повече в съпоставяне със събраното през 2021 година
" Очаквам второто полугодие да е по-силно за постъпленията в бюджета от позиция на цени и номинални обороти ", сподели още Георги Ангелов. По думите му инфлацията е почнала да се усеща по-осезаемо през второто тримесечие на годината, заради което през първите месеци постъпленията са били по-ниски в относителен проект.
" Макроикономически не би трябвало да има проблем с осъществяването на проекта за приходите от Данък добавена стойност. По-скоро казусът за бюджета ще пристигна следващата година, когато се чака криза. При състояние че Китай е в криза, в случай че Съединени американски щати изпадне в действителна криза със спад на броя на заетите, в случай че сходно нещо се случи и с Германия, тогава ще има проблем за българската стопанска система и за бюджета ", разяснява още Георги Ангелов.
От останалите по-големи приходоизточници на бюджета относително едва е представянето при акцизите, където растежът за полугодието е единствено 5.6% или 146 млн. лева Специално от акцизи върху горивата са събрани 1.2 милиарда лева, което е с едвам към 70 млн. лева повече спрямо предходната година.
Минимален е растежът и на налога върху персоналните приходи – 5.3%. По това перо са събрани близо 2.5 милиарда лева, което е със 126 млн. лева повече спрямо първото полугодие на 2021 година Тук обаче обяснението е ясно – по-голям от упования резултат на възползвали се от данъчното облекчение за деца родители. За приходите от 2021 година то бе в размер на най-много 450 лева за едно дете. За тази година бе увеличено на до 600 лева Тъй като отстъпката ще може да се употребява предплатено още тази година, МФ чака в допълнение понижение на събираемостта по това перо.
Най-вероятно поради огромните облаги в енергетиката, част от които отиват за обезщетения на бизнеса и жителите, висок растеж е регистриран при постъпленията от налог облага – 38.8% за полугодието. Това прави нарастване на приходите от 507 млн. лева по отношение на предходната година до 1.8 милиарда лева
Общо данъчно-осигурителните доходи бележат растеж от 15.5% или 3 милиарда лева към края на юни 2022 година по отношение на същия интервал на предходната година. Това прави 48.2% осъществяване на годишния план.
Формираният , който в края на юни е 1.18 милиарда лева, а в края на юли се усили до 1.56 милиарда лева, се дължи в най-голяма степен на на амбициозната в Бюджет 2022 година на стойност 8.2 милиарда лева За полугодието финансовите разноски са по-малки даже от миналогодишните и възлизат на едвам 1.5 милиарда лева Това значи, че през полугодието проектът е изпълнен едвам на 18%. Общото осъществяване на проекта за разноските е единствено 41.1%.
Приходите от Данък добавена стойност за първото полугодие възлизат на 7.55 милиарда лева, което е 47.1% осъществяване на проекта. Това прави растеж от 23% или 1.4 милиарда лева по отношение на същия интервал на предходната година.
На пръв взор има проблем в събираемостта на графата " Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната ". По това перо са събрани едвам 4.2 милиарда лева, което прави единствено 2.5% растеж спрямо юни 2021 година В същото време растежът в графата " Данък добавена стойност от импорт " е цели 64% до 3.36 милиарда лева
Финансист, с който Mediapool се свърза, твърди, че данните демонстрират неприятна събираемост на Данък добавена стойност върху вътрешното ползване. Показателят би трябвало да е доста по-висок на фона на на годишна база, твърди специалистът.
Според Георги Ангелов, старши икономист на Институт " Отворено общество " обаче, проблем действително няма, защото данните са заблуждаващи. " Когато има експорт, Данък добавена стойност се възвръща и това се отразява в графата " Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната ", до момента в който при вноса се заплаща Данък добавена стойност и този доход се регистрира в цялото в графата " Данък добавена стойност от импорт ", изясни Ангелов.
И двамата обаче са на мнение, че Министерството на финансите ще успее да реализира 16 милиарда лева приходи от Данък добавена стойност в края на годината поради високата инфлация. Това би било с 3 милиарда лева повече в съпоставяне със събраното през 2021 година
" Очаквам второто полугодие да е по-силно за постъпленията в бюджета от позиция на цени и номинални обороти ", сподели още Георги Ангелов. По думите му инфлацията е почнала да се усеща по-осезаемо през второто тримесечие на годината, заради което през първите месеци постъпленията са били по-ниски в относителен проект.
" Макроикономически не би трябвало да има проблем с осъществяването на проекта за приходите от Данък добавена стойност. По-скоро казусът за бюджета ще пристигна следващата година, когато се чака криза. При състояние че Китай е в криза, в случай че Съединени американски щати изпадне в действителна криза със спад на броя на заетите, в случай че сходно нещо се случи и с Германия, тогава ще има проблем за българската стопанска система и за бюджета ", разяснява още Георги Ангелов.
От останалите по-големи приходоизточници на бюджета относително едва е представянето при акцизите, където растежът за полугодието е единствено 5.6% или 146 млн. лева Специално от акцизи върху горивата са събрани 1.2 милиарда лева, което е с едвам към 70 млн. лева повече спрямо предходната година.
Минимален е растежът и на налога върху персоналните приходи – 5.3%. По това перо са събрани близо 2.5 милиарда лева, което е със 126 млн. лева повече спрямо първото полугодие на 2021 година Тук обаче обяснението е ясно – по-голям от упования резултат на възползвали се от данъчното облекчение за деца родители. За приходите от 2021 година то бе в размер на най-много 450 лева за едно дете. За тази година бе увеличено на до 600 лева Тъй като отстъпката ще може да се употребява предплатено още тази година, МФ чака в допълнение понижение на събираемостта по това перо.
Най-вероятно поради огромните облаги в енергетиката, част от които отиват за обезщетения на бизнеса и жителите, висок растеж е регистриран при постъпленията от налог облага – 38.8% за полугодието. Това прави нарастване на приходите от 507 млн. лева по отношение на предходната година до 1.8 милиарда лева
Общо данъчно-осигурителните доходи бележат растеж от 15.5% или 3 милиарда лева към края на юни 2022 година по отношение на същия интервал на предходната година. Това прави 48.2% осъществяване на годишния план.
Формираният , който в края на юни е 1.18 милиарда лева, а в края на юли се усили до 1.56 милиарда лева, се дължи в най-голяма степен на на амбициозната в Бюджет 2022 година на стойност 8.2 милиарда лева За полугодието финансовите разноски са по-малки даже от миналогодишните и възлизат на едвам 1.5 милиарда лева Това значи, че през полугодието проектът е изпълнен едвам на 18%. Общото осъществяване на проекта за разноските е единствено 41.1%.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ