Бюджетът е на автопилот и траекторията не е добра.Тревожно признание

Бюджетът е на автопилот и траекторията не е добра.

Тревожно самопризнание направи служебният финансов министър Георги Клисурски пред непознатия бизнес у нас на събитие на Американската комерсиална камара в България (AmCham) в петък сутринта. 

Според Клисурски, който и да изготвя и гласоподава, Бюджет 2026, ще бъде изправен пред сложни решения за редуциране на разноски, само че самият той не разгласи никакви елементи дали предлага нещо съответно в тази тенденция.

Изказването на министъра пристигна часове, откакто ведомството му разгласи рекорден бюджетен недостиг за първото тримесечие на 2026 година - 1.5 милиарда евро, което е 1.2% от Брутният вътрешен продукт.

Изготвянето и приемането на постоянен бюджет е от изключителна значимост, защото понастоящем финансовата и фискална обстановка у нас е на автопилот, а трендовете не вещаят добри новини, бяха точните думи на служебия финансов министър Георги Клисурски.

Редовният бюджет за 2026 година ще изисква вземането на сложни решения, ориентирани към усъвършенстването на обществените разноски, защото в противоположен случай България рискува да изгуби положителната си фискална позиция, съобщи още Клисурски по време на бизнес закуската. 

" Така че, който и да приготви бюджета за 2026 година, дали това ще бъде нашият екип или идващото държавно управление, и който и да одобри бюджета за 2026 година в Народното събрание след изборите, ще би трябвало да вземе някои сложни и уверени решения. И те може да не са лесни “, сподели Клисурски.

По думите му тези решения ще би трябвало да са ориентирани в посока промяна на разходната част на обществените финанси.

" Мисля, че в България би трябвало първо да се съсредоточим върху усъвършенстването на разноските, контрола върху разноските и целесъобразното консумиране на обществените средства “, сподели служебният министър.

Той изрази позицията си, че част от обществените разноски, които се генерират на ежедневна база у нас, могат да бъдат понижени.

" Трябва, в разнообразни области, в разнообразни администрации, най-малко във връзка с някои въпроси, да стартираме да мислим изпод нагоре и в действителност да преоценим дали ни са нужни всички разноски, които понастоящем вършим? Имаме ли потребност от всички тези процеси? Имаме ли потребност от всички тези хора или длъжности? “, сподели Клисурски.

По думите му, в случай че тези въпроси се подложат на сериозен разбор, ще стане ясно, че има съществено пространство за усъвършенстване на разноските.

Клисурски уточни, че в сегашния свят, в който живеем, новите технологии като изкуствения разсъдък могат да оказват помощ за взимане на непопулярни в предишното решения в посока усъвършенстване на разноските и процесите, които да бъдат стопански смислени и в интерес на данъкоплатците.

" Може би ми е елементарно да го кажа като длъжностен министър, само че в действителност желая да насочва мощно обръщение към бъдещите членове на Народното събрание и към бъдещия кабинет да обмислят съществено този въпрос. Защото в противоположен случай ще бъде мъчно да запазим в действителност положителната позиция, която заемаме в Европа във връзка с фискалната политика, а точно ниските равнища на недостиг и дълг “, сподели Клисурски.

Положителното съгласно Клисурски е, че на 1 април България въпреки всичко е съумяла да избегне сюжета на Съединени американски щати с цялостно " затваряне " на държавното управление и прекъсване на всевъзможни заплащания. Благодарение на признатия втори " удължителен бюджет " у нас това не се случи.

В първата си тирада, откакто пое властта, служебният министър председател Андрей Гюров даде обещание държавното управление му да изготви " рамката " за постоянен бюджет за 2026 година Много икономисти настояват, че незабавно би трябвало да се поеме курс към редуциране на разноски за заплати и прехрана на бюджетния бранш.

Служебният министър очерта и провокациите пред усвояването на заплащанията по Плана за възобновяване и резистентност. Той уточни, че нощес служебното държавно управление е изпратило искане до Европейска комисия за четвъртото заплащане в размер на към 1 милиарда евро, а през октомври или ноември следва и последно заплащане за към 2,5 милиарда евро. По думите му провокациите по отношение на тези средства са свързани с това, че страната ни би трябвало да влага 4 милиарда евро в стопанската система до края на август, с цел да получи тези заплащания.

" Няма да е елементарно, само че ще се оправим “, сподели той.

Според Клисурски, България има огромен капацитет за напредък, само че неговият мотор би трябвало да бъдат вложения, производството и износа, вместо да се разчита единствено на потреблението. Успее ли страната ни да промени това, то тогава ще успее да доближи идната фаза на стопански напредък.

Той съобщи, че България до края на годината ще извърши всички критерии за участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), като изрази вяра, че от началото на идната 2027 година страната ни публично ще се причисли към организацията.

По време на речта си Клисурски заключи ограниченията в поддръжка на бизнеса и най-уязвимата част на обществото у нас поради резултатите, предизвикани от рецесията в Близкия изток, като уточни, че те са таргетирани, краткотрайни и съобразени с потребностите.

Бизнес-закуската на тематика " Икономически вероятности пред България през 2026 " бе почетена и от управителя на Българската национална банка Димитър Радев, който изнесе слово и отговори няколко въпроса от аудиторията.

По-късно на брифинг след съвещанието на кабинета финансовият министър заяви, че служебното държавно управление е подало в четвъртък четвъртото искане по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) с оптимален размер от 900 млн. евро. Целта е те да постъпят преди края на този юни, само че заради неизпълнени изискуеми по транша всички промени от Народното събрание част от тези 900 млн. евро са под риск. 

Клисурски още веднъж увери, че кабинетът ще постави всички старания България да получи оптимален размер от средствата.

" От началото на 2026 година до края на август българската страна би трябвало да разплати към 4 милиарда евро по всички вложения. Всички евросредства по четвъртото и които ще дойдат към края на годината по пето искане са от огромно значение, с цел да финансираме смислените вложения, да развием стопанската система и да подобрим качеството на живот ", сподели Георги Клисурски.

По думите му, в случай че страната направи всички вложения, тогава българската стопанска система ще навлезе в последващо потомство на развиване. 

Служебният вицепремиер по европейските средства Мария Недина уточни преди този момент на брифинга, че кабинетът няма да успее да извърши поетите задължения за промени в Българския енергиен холдинг и във ВиК бранша. По думите й съвсем несъмнено е, че поради неналичието на промяна и Закона за ВиК бранша страната ще изгуби 437 млн. евро.