Адв. Елена Гунчева пред ФАКТИ: Желязков е сламеният човек на Борисов
Бюджет, съпротива, митинги, политика… Кой по какъв начин се нарежда на политическия терен, с цел да стане по този начин, че хората да излязат по улиците. Пред ФАКТИ приказва юрист Елена Гунчева.
- Г-жо Гунчева, вие сте била народен представител, само че по какъв начин гледате в този момент на това, което се случва в Народното събрание. Какво ви харесва и какво – не?
- Трудно може нещо да се хареса в Народното събрание въобще през последните години. Прави усещане, че вместо диспути по законодателството, които са по отношение на тематиката на законопроекта, парламентарното съвещание се запълва с персонални нападки, опити за духовитост, взаимни обвинявания. И някак си главната цел на Народното събрание – да прави закони, които да уреждат публичните връзки, се губи. Още повече, че равнището с всеки избор става все по-ниско. Ако би трябвало да посоча сега депутат, който да е способен, да приказва добре, да прави оферти, да се отличава на фона на сътрудниците си, то много ще се затрудня.
Демокрацията и парламентаризмът съвсем не се усещат.
А за харесване – новата парламентарна зала и столът на Народното събрание са хубави, това в кръга на шегата. Проектобюджетът на България, който се разяснява сега, изкара хората на улицата.
- Това еднократно ли ще е или националното неодобрение ще продължи?
- Мисля, че има едно недоумение за разликата сред причина и мотив.
Да не би някой да допуска, че хората на площада са чели трите бюджета – държавния, на НЗОК и на държавното публично обезпечаване.
Дори самоуверено мога да предположа, че и огромна част от депутатите не са ги чели. Само държавният бюджет е 718 страници. Да се чака, че всеки български жител ще го разбере, е пресилено. Аз, да вземем за пример, ги четох. Направи ми усещане, че разноските за защита за идната година са 2 657 597,2 хиляди лв.. А за обучение са 833 361,4 хиляди лв.. Тоест за идната година страната избира да влага в оръжия и в армията, а не в образованието. Което пък показва позицията на Европейския съюз, че би трябвало да се готвим за война. Точно от бюджетите може да се откри какво ни чака.
Е, чака ни война, а дали ще има образовани и качествени българи, е незначителен въпрос за държавното управление.
Да се върна на тематиката за митингите – като мотив беше посочена осигурителната и данъчна тежест. Данък дял се усилва двойно. И в този момент да се замислим – кои тъкмо получават дял? Средностатистическият българин, нает по трудов контракт, или съдружници и акционери в огромни търговски сдружения? Именно на тях им бърка в джоба този налог.
Повишаването на осигурителната вноска също е непремислено.
Управляващите не помниха, че хората са извънредно обезпокоени от въвеждането на еврото. Без значение дали са „ за “ или „ срещу “ него. И това е поради хаоса, поради терзанията дали ще има задоволително банкноти и монети, поради преизчислението, поради повишението на цените. Много търговци и познати с дребен бизнес ми споделиха, че първите седмици няма въобще да работят, до момента в който не схванат какво ще става и се урегулират нещата. А по какъв начин да чакаме баба Пенка да се оправи в този безпорядък? Въвеждането на еврото в други страни също не е минало доста безпрепятствено, само че имайки поради „ компетентността “ на сегашните ни ръководещи, чакам да настане цялостен безпорядък. Затова и хората одобряват сензитивно всяко едно увеличение на налози и осигуровки. Всеки се тормози за хляба. Но пък митингите не бяха за това. Като човек, бил на митинги от началото на прехода, мога изрично да ви заявя, че сходен огромен митинг се прави с доста добра организация и доста пари. В избрани кръгове се знае къде и какъв брой се дава за наличие на огромни групи хора.
ПП-ДБ използваха общественото неодобрение. Не, че толкоз са загрижени за хората и за бюджета.
А по-скоро, че бяха загрижени за това, че остават отвън ръководството и порциите ще се разпределят без тях. Това не омаловажава митинга, несъмнено. В случая всички имаха обща цел – бюджетите да се преразгледат, държавното управление да се почувства нестабилно. Разбира се, ПП-ДБ желаят да вземат участие в ръководството и за тях това беше задачата, а другите хора просто желаеха държавното управление да подаде оставка.
- Само когато се бръкне в джоба на българина ли той се нервира доста, че да излезе на улицата?
- Традиционно българинът е тежък демократ – с цел да се вдигне, в действителност би трябвало нещата да са доста съществени и да го засягат персонално. Рядко се стачкува за правила и идейни дела.
Но пък би трябвало и да отбележим, че митингите не реализират стремежи от народа резултат.
Помним преди пет години какви огромни митинги имаше, а едни хора ни се изкатериха по гърбовете, изпраха Борисов и в този момент го виждаме отново да разпределя порциите в страната. Когато си бил обичай, обгазяван, блъскан на митинги, когато си протестирал двеста дни под горещина и дъжд, и най-после хора още по-некадърни и крадливи от тези, против които си протестирал, влязат във властта, покатервайки се по гърбовете на митингите, някак си губиш предпочитание. А и с мирни митинги нямам спомен в цялата история някой нещо да е постигнал. Българските ръководещи не са фино чувствителни към мнението на народа.
- Протест в София и бюджетът ще се преразглежда, откакто Борисов сподели, че ще го изтегли. Как реагира обществото на „ теста “…
- Игрите са не сред обществото и властта, а сред две политически клики. Кой да вземе власт, кой да усвоява парите. Обществото беше употребявано, само че пък беше положително това, че хората повярваха в себе си, че могат да трансформират нещо. Управляващите в действителност се боят от гнева на хората.
В България казусът е, че народът няма водачи.
Политиците, несъмнено, не се включват в това разбиране, тъй като тяхната цел не е народът да е добре, а те да са добре.
- Премиерът Желязков незабавно се съобрази с Борисов. Всъщност Желязков има ли различен ход?
- Удивихте ме с този въпрос.
Желязков доста се колебая да има лично мнение даже да каже “Добро утро “, без документално позволение от Борисов, подписано в три екземпляра.
Това се знае и в България, и по света. Защо публицистите питат Борисов за бюджета, а не премиера? Защо непознати политици и дипломати непосредствено отиват при Борисов, а не в Министерски съвет? Желязков е сламеният човек на Борисов. И на неговата възраст гъвкавият гръбнак мъчно може да се заздрави.
- Чуваме по какъв начин Делян Пеевски е поръчител за стабилността и работи за хората. А повдигането на осигуровките непосредствено бърка в джоба на хората. Това ли е грижата…
- Всички политици, когато ги слушаме, мислят за народа – едни положителни, човечни, съзнателни, честни. Та доста не се заслушвам по какъв начин сами се хвалят. Разбира се, че работят за хората, в това число и господин Пеевски. Вероятно някъде има и обстоен лист на хората. А за осигуровките – да, бърка се в джоба на хората. Но пък налог дял бърка в джоба на богатите. Никой даже не загатва държавните чиновници, които не си заплащат осигуровките – на тях им ги заплаща или по-скоро не заплаща страната, т.е. нашите осигуровки покриват и тези на цялата разширяваща се като раково образувание администрация. Г-н Пеевски няма по какъв начин да бъде поръчител на нищо, тъй като нищо не е несъмнено. И идната година всички ще разберем за какво.
- Вече даже се породи спор сред ръководещи и съпротива дали митингът в София е на опозицията или на работодателите. Видяхме ли обединена опозиция…
- Протестът в София беше на ПП-ДБ, подсилен от всички, които са срещу държавното управление и използваха мотива. Разбира се, че работодателите също участваха. Като знам кои са от страна на огромните работодатели, нямам никакво подозрение, че в случай че в бюджета се предложи минимална заплата 10 евро и осигуровки, напълно плащани от служащите, ще се съгласят незабавно и абсолютно.
Те се интересуват единствено от техните облаги. Див капитализъм в деяние.
А за опозицията – сплотяват се единствено когато би трябвало да си гласоподават нараствания на заплатите. Опозиция в Народното събрание няма – просто едни хора, които си играят пред електората на положителното и неприятното ченге. И партийните ползи стоят над националните. Как да има обединена съпротива, откакто влизането на всяка опозиционна партия нагледно казано яде от дотацията на другите опозиционни партии. Борят се за еднакъв електорат. И от това зависят заплати, бонуси, дотации и прочие благинки. Там, където има избран стеснен запас за разпределение, няма обединяване.
- ПП-ДБ и „ Възраждане “ някак сближиха позиции против бюджета. Така ли е…
- Ще бъда безпределно удивена, в случай че даже един народен представител от „ Възраждане “ е прочел повече от три страници от бюджетите. Сближават се ползи. Не за първи път виждам, че имат сходни позиции, само че пък въпреки това, когато има обща цел, има ползи, а не другари и врагове. Макар и да се колебая, че общата цел е тъкмо бюджетът.
- Полицай, който е с много увеличена заплата, се плези на хората. Това ли заслужават жителите?
- По формулировка полицията пази властта. Не нас, народа, а ръководещите.
Да чакаме, че служителите на реда ще са с народа, а не с властта, значи тежка доверчивост.
Аз още помня по какъв начин служители на реда ни биеха преди пет години, по какъв начин се гавреха с младежите зад колоните на Министерски съвет, по какъв начин ни обгазяваха. И се замислете за какво заплатите на служителите на реда се усилват, а не заплатите на младите лекари. Има нещо общо и с бюджета и задачите на държавното управление. Силовите структури в България са доста. Частните охранители, примерно, са повече от армията ни. Влага се огромен запас в полиция и в защита. И съвсем нищо за обучение и опазване на здравето. Това подухва мисли за тирания. О, да, има избори – видяхме към този момент какви и по какъв начин се подменят резултати. И да, има независимост на словото. За избрани хора. Но в действителност си живеем в мека тирания. А за заслужаването – всеки народ си заслужава ръководството. Скачахме против социализма, искахме капитализъм, искахме в НАТО, искахме в Европейски Съюз, искахме да станем като американците. Е, кой ни е виновен…
- Заплатите в силовите ведомства се подвигат с доста, а в други държавни структури – единствено с 5%. Купува ли си властта сигурност?
- Властта има сигурността. Полиция, войска. Навсякъде отпред са политически назначения.
Неудобните чиновници се изхвърлят от системата.
Тези, на които не им устоят нервите да гледат какво се случва, сами напущат. Постоянно има разкрития по какъв начин точно служители на реда обезпечават чадър над нарушители. Осъждат се дребните закононарушения. За грабежа на страната, за огромната корупция няма нито арести, нито присъди и по този начин и ще бъде. Властта има сигурност. Не единствено в полицията. Властта си назначава проверяващите и контролиращите. Кръгът е затворен. В България нещата загрубяват от година на година.
Имаме какистокрация, която доста добре осъзнава, че сред нея и народа стои единствено полицията.
Очаква се обедняване на народа около приемането на еврото, не че сме цъфнали и вързали и в този момент. България не е София. Вървете по дребните родопски или северозападни градчета и села и ще видите същинска, средновековна бедност, беднотия и мизерия. В България, до момента в който едни ръководещи си разпределят милиони левове бонуси, по магазини и публични места с кутии се събират левчета за лекуване на деца и младежи. Икономиката ни е на ишлеме. Намаляваме като численост – очевидно от положителното ръководство и прекрасен живот. Рано или късно нещата ще ескалират и то доста. Затова и властта е прозорлива. Макар и колелото постоянно да се върти.
