Бюджет 2026 продължава модела на управляем дефицит – номинално в

Бюджет 2026 продължава модела на „ управляем недостиг " – номинално в норма, само че действително подкопан от автоматизирано растящи разноски и затулен дълг. Разходите за заплати и обществени заплащания към този момент гълтам над половината от всички обществени средства. Това пишат в позиция " Демократи за мощна България "   по отношение на проектобюджета за 2026 година

Ето цялостния текст на позицията:

ПОЗИЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ДСБ, ПРОВЕДЕН НА 8-9 НОЕМВРИ 2025 Г., ОТНОСНО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТ ЗА 2026 Г.

Министерството на финансите показва бюджета за 2026 година като уравновесен и съчетаем с разпоредбите на Европейски Съюз. На хартия дефицитът е 3% от Брутният вътрешен продукт, държавният дълг – 31%, а растежът – 2,7%. Зад тази номинална непоклатимост обаче стоят систематични неточности, които подкопават устойчивостта на обществените финанси.

1. Оптимистични прогнози, прикриващи действителния риск

Министерството на финансите залага инфлация 3,5% и действителен напредък 2,7%, макар че през 2025 година стопанската система се уголемява главно поради повишаването на стоките и услугите. Въвеждането на еврото и растежът на заплатите ще задържат инфлацията към 4–4,5%. Така се подценяват бъдещите разноски и се поддържа заблуда за постоянен недостиг. Това дава опция да се отсрочват разноски и по-късно да се отпускат спомагателни средства, което ще изтласка действителния недостиг над регистрираното равнище.

2. Приходи на ръба на реализма

Очакваното нарастване на приходите с 12% по отношение на 2025 година допуска 3 милиарда лева повече събираемост – нещо непостигано при слаб напредък. Новите ограничения – двойно по-висок налог върху дивидентите, по-широк надзор върху рисковите артикули и е-системи – ще дадат резултат едвам след средата на годината. Приходният проект наподобява свръх оптимистичен и евентуално ще се балансира посредством еднократни приходи и счетоводни маневри, както стана през 2025 година

3. Разходите – мотор на инфлацията

Бюджетът за 2026 година не лимитира, а усилва потреблението. Вместо да охлажда стопанската система, той я подгрява.

Заплати: нарастване с 5% за всички в бюджетната сфера. При невисок напредък това значи, че страната уголемява действителния си дял в стопанската система и натиска частния бранш да покачва заплатите след нея. Така се поддържа спиралата „ заплати–цени ".
Пенсии: ново осъвременяване по швейцарското предписание при към този момент над 20 милиарда лева годишен разход. Дефицитът на ДОО надвишава 6 милиарда лева, само че държавното управление не предлага ограничения за ограничение. Всяко нарастване с 1% прибавя към 200 млн. лева към разноските.
Автоматична индексация: най-тежкият проблем. Механизмът за автоматизирано повишение на минималната заплата (50% от средната) придвижва инфлацията непосредствено в бюджета. От 2026 година минималната заплата скача с 18%, което усилва всички индексирани заплащания – компенсации, обществени помощи, пенсии. Натискът върху бюджета е 1,2–1,5 милиарда лева годишно, без нови доходи.
Така страната законово си подсигурява, че ще харчи повече при всяка нова вълна на повишаване. Вместо автоматизиран стабилизатор, бюджетът се трансформира в автоматизиран ускорител на инфлацията.

4. Превишаване на законовия предел

Разходите по КФП – 45,8% от Брутният вътрешен продукт – нарушават член 28 от Закона за обществените финанси, който изисква, в случай че бъдат превишени, те да се върнат под 40% в границите на три години. Средносрочната прогноза 2026–2028 година обаче поддържа равнища над 43%. Така изключението се трансформира в предписание, а законът – в декларация без мощ.

5. Маскиран недостиг и „ финансиране вместо разноски "

Министерството на финансите продължава практиката да регистрира финансови прехвърляния и вноски в държавни предприятия като „ финансиране ". По европейската методология (ESA 2010) тези интервенции са разход. Ако бъдат прекласифицирани, действителният недостиг ще бъде сред 3,5 и 4% от Брутният вътрешен продукт, а не 3%. Така България рискува да влезе в еврозоната с номинално спазен, само че в действителност нарушен Маастрихтски аршин.

6. Дълг и лихви

Дългът остава под 60%, само че пораства прекомерно бързо – от 24% през 2023 година до близо 28–29% през 2026 година Неясно за какво в бюджета е посочено 31%. Това допуска прикрит дългов буфер – излъчвания, които ще финансират бъдещи планове без отчетност. Лихвените разноски ще набъбнат с 400–500 млн. лева, което ще изисква нови заеми и ще поддържа напън върху фискалния запас.

7. Ефектът от еврото

Бюджетът не регистрира ценовия резултат от въвеждането на еврото. Очакваният скок в цените от 1–1,5% ще усили номиналните разноски и краткотрайно ще свие приходите от Данък добавена стойност, защото потреблението ще бъде изтеглено в края на 2025 година Това може да докара до краткотраен ликвиден недостиг още напролет на 2026 година

Заключение

Бюджет 2026 продължава модела на „ управляем недостиг " – номинално в норма, само че действително подкопан от автоматизирано растящи разноски и затулен дълг. Разходите за заплати и обществени заплащания към този момент гълтам над половината от всички обществени средства. В такава среда всеки номинален напредък ще бъде изяден от вътрешното ползване. България рискува да влезе в еврозоната с „ европейски " индикатори единствено на хартия, само че с действителен недостиг и инфлационна инерция, присъщи за хронично прегрята стопанска система.

Мерки:

Преди приемането на бюджета е належащо издание на действителна ESA-оценка на недостига и самостоятелен стрес-тест на приходите и разноските. Без това България ще повтори 2025 година в по-голям мащаб – с уравновесен бюджет на думи и несъразмерен недостиг на каузи.