Проф. Боян Дуранкев: Бюджет 2026 води България към прогресивен регрес
Бюджет 2026 е нескончаем и ненапълно удължителен бюджет за последните шест месеца на годината. Това съобщи в изявление за предаването " Нюзрум “ икономистът проф. Боян Дуранкев.
По думите му не е изненадващо, че бюджетът има удължителен темперамент, защото ръководещата политическа мощ е едвам от два месеца на власт.
" Не може да желаеме от едно дете на два месеца да проходи, да проговори и да разбере всичко. Но този бюджет подсказва, че България, българската стопанска система и страна вървят към нещо, което бих определил като " напредничав декаданс “. “
По-нисък стопански напредък и неизпълнени обещания
Според проф. Дуранкев първото огромно разминаване е сред предизборните обещания и заложените макроикономически индикатори. Той напомни, че ръководещите са дали обещание по-висок стопански напредък, до момента в който в бюджета е заложено закъснение – от досегашните 3% до 2,6% през актуалната година и 2,5% през идната.
Втората неизпълнена цел, съгласно него, е намаляването на общественото неравноправие: " Тъй като не се пипа данъчната система, няма по какъв начин това да се случи. Помпата на благосъстоянието ще продължи да работи в интерес на най-богатите, а инфлацията ще ощетява най-бедните и междинната класа. “
Третото огромно заричане – ограничението на въздействието на олигархията и корупционните практики – също няма по какъв начин да бъде изпълнено за толкоз къс интервал, защото изисква съществени институционални и правосъдни промени.
Бюджетът разчита повече на очаквания, в сравнение с буфери
Проф. Дуранкев разяснява, че заложеният недостиг от 5,7% и негативното салдо по платежния и комерсиалния баланс демонстрират намаляване на стопанската система. По думите му държавното управление е попаднало в клопката на периферната българска стопанска система, която е мощно подвластна както от войната в Украйна, по този начин и от напрежението към Ормузкия пролив и забавянето на европейската стопанска система.
Той насочи рецензия и към метода, по който е направен бюджетът: " Изглежда като счетоводна таблица. Икономиката не е счетоводна таблица, а система от напрежения, а тук напреженията са заметени малко под килима. “
Според него макрорамката се основава на догатката, че външната среда ще остане удобна: " Това не са прогнози, а очаквания. Липсват буфери, които да поемат възможни външни разтърсвания. “
" Т.е. втората ми огромна забележка е, че липсват буфери, само че пък в случай че имаше буфери, дефицитът щеше да хвръкне в действителност към 7,5%. Но фактически предстоят напълно несъмнено тежки години, изключително в случай че войната в Украйна продължава, геополитическите борби по разнообразни точки на планетата Земя и в случай че страната не влезе в своята авторитетна роля, по този начин както е в други европейски страни “.
Сивата стопанска система е най-големият необработен резерв
По думите на проф. Дуранкев държавното управление разполага със съществени вътрешни запаси, които не употребява. Той уточни, че високата инфлация от 6,9% ще донесе сред 1,5 и 2 милиарда лв. спомагателни доходи в бюджета, въпреки това да става за сметка на семействата.
Според него обаче надалеч по-големият проблем остава сивата стопанска система. Икономистът пресметна, че сред 20 и 33% от заетите работят напълно или отчасти в сивия бранш. Част от тях са без трудови контракти, а други получават минимална заплата публично и в допълнение заплащане " в плик “.
" Само от неплатени осигуровки и налози върху труда бюджетът губи сред 2,5 и 5 милиарда евро годишно. Ако се включат Данък добавена стойност, корпоративните налози и укритите обороти, загубите доближават 10-12 милиарда евро годишно. “
Според него това би било задоволително освен да покрие недостига, само че и да изведе бюджета на остатък.
Семействата ще усетят действително обедняване
Проф. Дуранкев счита, че най-осезаемият резултат от Бюджет 2026 ще бъде за българските семейства. Причината е, че обществените заплащания, в това число майчинските и детските помощи, остават замразени за идващите три години: " Замразените обществени заплащания значат действително по-малки приходи, макар че номинално остават същите. “
Той обърна внимание и на покупателната дарба на хората с минимални и междинни приходи. По негови калкулации при инфлация от 6,9% работещите губят към 43 евро месечно или над 500 евро годишно от действителната стойност на заплатите си. Според него, в случай че държавното управление фактически цели понижаване на неравенствата, минималната работна заплата би трябвало да нараства по-бързо от междинната.
Данъчната политика обслужва най-богатите
Според проф. Дуранкев увеличението на държавния дълг е признак както на слабостта на европейската стопанска система, по този начин и на характерните проблеми на България. Той акцентира, че за разлика от множеството европейски страни страната продължава да поддържа плоско данъчно облагане.
" Правителство, което дава обещание да не пипа ниските плоски налози, корпоративния налог и налога върху дивидентите, непроменяемо служи на олигархията и на най-богатия един %. “
По думите му същинската смяна би трябвало да бъде освен икономическа, само че и обществена.
Следващият бюджет ще покаже посоката
Проф. Дуранкев означи, че и финансовият министър е признал, че посредством сегашния бюджет държавното управление мъчно може да осъществя личните си политики. Затова съгласно него същинският тест ще бъде идващият бюджет, който би трябвало да бъде импортиран за публично разискване още през септември: " Тогава ще се разбере накъде капитанът води този транспортен съд и дали наоколо няма подводни камъни. “
В умозаключение икономистът изрази сдържан оптимизъм: " Светлина постоянно има. Положението не е злополука. В България няма гладни хора. Проблемът е, че доста хора живеят на равнище животинско оцеляване – покриват единствено най-необходимите разноски. България би трябвало да излезе от това положение и имам вяра, че това ще се случи. “
Инфо: " Фокус "
