Без очаквания за реформи от Бюджет 2018 остава икономистът Гълъбинов
Бюджет 2018 година не ни дава учредения, че ще се проведат нужните промени в България , а без промени дали има смисъл от нарастване на разноските. Това се показва в мнение на икономиста Румен Гълъбинов във връзка идните диспути по оферти проектобюджет.
В мнението си Гълъбинов установи, че има обещани повече пари за пенсии, без обаче да е заложена промяна на пенсионния модел , а множеството пари за пенсии са за сметка на увеличение на осигурителната тежест.
Има планувани в допълнение пари и за опазване на здравето , само че не излиза наяве дали ще се организира промяна в лечебните заведения, тъй че да не банкрутират и да се понижат задълженията им , като се задържат младите лекари в страната, а не да отпътуват на работа в чужбина.
Има планувани повече пари, с цел да се усилят учителските заплати, което надали ще усъвършенства българското обучение , в случай че не се реформира доста повече просветителната инфраструктура на образователните заведения.
И следващата година ще продължава изоставането с финансовите разноски и вложения , които се чака още веднъж да дойдат главно от еврофондове и европрограми.
Вече стана ясно, че поради неизпълнението на финансовата стратегия за 2017 година разноските се чака да не бъдат изпълнени по проект. Капиталовите разноски (строителство, ремонти) са мощно обвързани с осъществяването на европроекти, като все още там има закъснение.
Изоставането на финансовите разноски не спомага да се усилят вложенията и не се чака да има увеличено капиталообразуване в българската стопанска система.
България би трябвало да усъвършенства доста своята капиталова среда , да търси и да откри стратегически вложители, които да оказват помощ за развиването на стопанската система.
В Бюджет 2018 година няма планувани съответни ограничения за привличане на частни вложения и за публично-частно партньорств о, а европейската процедура е основаване на профилирани ограничения за привличането на частни вложения.
В същото време корупционни кавги тресат България и дребното останали непознати вложители и като резултат непознатите вложения в България за първото полугодие на тази година се свиха съвсем на половина спрямо първото полугодие на предходната година.
Относно задълженията в бюджета има също много притеснителни неща, като тук би трябвало да вършим разлика сред явните и скритите задължения . А за следващата година е планувано да бъде стихотворец нов вътрешен дълг под формата на държавни скъпи бумаги в размер до 1 милиарда лв..
Явният дълг е главен аршин при рестриктивните мерки на Европейски Съюз, само че въпреки това този индикатор не разкрива цялата истина за дълговото задължение на България, което надвисва в бъдеще. След като към него се прибави по този начин наречения прикрит дълг, дългът ще надвиши избрания таван.
Препоръките на Румен Гълъбинов за ограничения през бюджета са да има повече ефикасна битка с корупцията, осъществяване на структурни промени в стопанската система, възстановяване на демографията , повишение качеството на образованието и понижение на данъчното облагане (намаление на Данък добавена стойност и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем най-малко на приходите.
В мнението си Гълъбинов установи, че има обещани повече пари за пенсии, без обаче да е заложена промяна на пенсионния модел , а множеството пари за пенсии са за сметка на увеличение на осигурителната тежест.
Има планувани в допълнение пари и за опазване на здравето , само че не излиза наяве дали ще се организира промяна в лечебните заведения, тъй че да не банкрутират и да се понижат задълженията им , като се задържат младите лекари в страната, а не да отпътуват на работа в чужбина.
Има планувани повече пари, с цел да се усилят учителските заплати, което надали ще усъвършенства българското обучение , в случай че не се реформира доста повече просветителната инфраструктура на образователните заведения.
И следващата година ще продължава изоставането с финансовите разноски и вложения , които се чака още веднъж да дойдат главно от еврофондове и европрограми.
Вече стана ясно, че поради неизпълнението на финансовата стратегия за 2017 година разноските се чака да не бъдат изпълнени по проект. Капиталовите разноски (строителство, ремонти) са мощно обвързани с осъществяването на европроекти, като все още там има закъснение.
Изоставането на финансовите разноски не спомага да се усилят вложенията и не се чака да има увеличено капиталообразуване в българската стопанска система.
България би трябвало да усъвършенства доста своята капиталова среда , да търси и да откри стратегически вложители, които да оказват помощ за развиването на стопанската система.
В Бюджет 2018 година няма планувани съответни ограничения за привличане на частни вложения и за публично-частно партньорств о, а европейската процедура е основаване на профилирани ограничения за привличането на частни вложения.
В същото време корупционни кавги тресат България и дребното останали непознати вложители и като резултат непознатите вложения в България за първото полугодие на тази година се свиха съвсем на половина спрямо първото полугодие на предходната година.
Относно задълженията в бюджета има също много притеснителни неща, като тук би трябвало да вършим разлика сред явните и скритите задължения . А за следващата година е планувано да бъде стихотворец нов вътрешен дълг под формата на държавни скъпи бумаги в размер до 1 милиарда лв..
Явният дълг е главен аршин при рестриктивните мерки на Европейски Съюз, само че въпреки това този индикатор не разкрива цялата истина за дълговото задължение на България, което надвисва в бъдеще. След като към него се прибави по този начин наречения прикрит дълг, дългът ще надвиши избрания таван.
Препоръките на Румен Гълъбинов за ограничения през бюджета са да има повече ефикасна битка с корупцията, осъществяване на структурни промени в стопанската система, възстановяване на демографията , повишение качеството на образованието и понижение на данъчното облагане (намаление на Данък добавена стойност и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем най-малко на приходите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ