Авто терористи ще има винаги, ние обаче не сме готови за тях
Бясно засилен бус, викове, тъпи удари на кости в метал, още викове. Смърт. Атаките с коли са измежду най-простите оръжия в арсенала на терористите. Първични и нискотехнологични, те са колкото обикновен, толкоз и неспасяем способ за лишаване на животи.
Ница, Берлин, Лондон, Шарлотсвил... Барселона. Понякога зад кормилото е член на стройно проведена терористична клетка, различен път е саморадикализирал се вълк- единак. Винаги някъде по време на тридневния печал се схваща, че службите са пропуснали нещо, в миналото, някъде. Не можеш да арестуваш всеки ненормалник с товарен автомобил.
Но най-малко можеш да направиш всичко по силите си, с цел да не се стигне до жертви.
Там, където съдбовно се опариха, към този момент има ефикасни ограничения - към огромните пешеходни зони са поставени трудности, които биха спрели всяка засилила се кола. Да, може някой да пострада, само че е съвсем невероятно терористът да реализира задачата си - да има късмет да набере скорост, преди да подгони минувачите.
Не е нужно доста. Атаките от последните месеци сътвориха сериозен публичен спор към сигурността на обществените пространства, само че още преди този момент има решения, които са работещи, без да трансформират пешеходните улици в алеи от двор на затворническо общежитие. Често за добър образец е апетитен регионът на "Емирейтс Стейдиъм " в Лондон, където безусловно през няколко дни "Арсенал " приема десетки хиляди футболни почитатели.
Снимка: flickr
Големи бетонни букви изписват името на отбора, като в това време са непреодолима ограда за множеството коли. С сходна функционалност са и направените също от бетон пейки. Хем не се набива на очи, хем избавя животи.
На този декор, къде сме ние?
София има няколко огромни пешеходни зони. Една от тях, бул. "Витоша " всеки ден отдалеко наподобява на мравуняк... И е минимум безвредна. Активно придвижване има по съвсем всичките директни на тогавашния главен бул.. Влизането на скорост откъм НДК или бул. "Мария Луиза " също не изисква предварителна подготовка в шофьорската школа на НСО - изключително пък с камион, бус или джип.
Подобно е ситуацията на "Пиротска ", край всички по-големи пазари или по Графа. Впрочем, тъкмо сред "Славейков " и Попа преди към десетилетие се провали първият по-смел опит за надзор на достъпа в зоните, избрани за пешеходно придвижване и публичен превоз. Футуристично изглеждащите цилиндрични трудности се спускаха в асфалта при минаването на трамвай, кола за спешна помощ или различен незабавен автомобил, а другояче спираха по най-категоричен метод всеки извършител. Спираха... Докато не се счупиха и на общината не й писна да се занимава.
Това е всичко, което е останало от загражденията по "Граф Игнатиев ", през днешния ден колите си минават свободно, макар знака
Не е просто липса на ангажираност.
Властта на локално и национално ниво не желае да пази пешеходците от колите. Тук, както постоянно излиза наяве при разплитането на дадена действителна или евентуална покруса, казусът е малко или доста политически.
България е страната на трошките - тук всеки кара кола и я употребява по-често поради своя мързел да отиде пешком някъде наоколо, в сравнение с като улеснение при пътешестване далеко. Именно водени от желанието си да не изгубят водачите като евентуален електорат, властимащите вършат нашите градове комфортни за циркулиране най-вече на 4 колела. Така дори най-новите и съвременни кръстовища като това на "Красно село " се вършат с коли над земята и пешеходци на 3 метра под нея, а велоалеите са съвсем постоянно за сметка на тротоара, а не на уличното платно. В същото време чуваме хвалби по какъв начин колите към този момент ще минават с еди-колко си минути по-бързо през региона.
Съвсем същата е и повода пешеходните зони в двумилионната столица да са единствено по принцип недостъпни за колите. Забранителните табели са единствено декорация, до момента в който измежду хората фучат бусове и "баничарки " на снабдители (през деня) или мотори и супер коли (вечер). Грозният компромис в името на колите прави градовете ни рискови.
И... Не е единствено в София. Пловдив, Варна, Бургас - всички по-големи градове са евентуална цел на радикалите. Извън столицата ограниченията за сигурност постоянно са проформа. Така хора си умират всеки месец - инцидентно, при произшествия с коли, оказали се не където би трябвало. Както се случи с дребния Поло в Стара Загора преди години.
Тъгуваме за малко и всичко продължава. И това безгрижно отношение ще продължава, до момента в който не стане нещо доста неприятно.
А думата в тази ситуация е в действителност не "дали ", а "кога ". Без значение дали приказваме за ислямски тероризъм, националисти - екстремисти или елементарни ненормалници, постоянно ще има хора, които биха желали да нараняват почтени. И най-хубавите спецслужби не могат да заловен всички рискови видове. Колко му е на някой болен мозък да се въодушеви от телевизионните репортажи след следващия атентат? Въпросът е да му бъде допустимо най-трудно да аргументи щета.
Автор: Апостол ЯНЕВ
Ница, Берлин, Лондон, Шарлотсвил... Барселона. Понякога зад кормилото е член на стройно проведена терористична клетка, различен път е саморадикализирал се вълк- единак. Винаги някъде по време на тридневния печал се схваща, че службите са пропуснали нещо, в миналото, някъде. Не можеш да арестуваш всеки ненормалник с товарен автомобил.
Но най-малко можеш да направиш всичко по силите си, с цел да не се стигне до жертви.
Там, където съдбовно се опариха, към този момент има ефикасни ограничения - към огромните пешеходни зони са поставени трудности, които биха спрели всяка засилила се кола. Да, може някой да пострада, само че е съвсем невероятно терористът да реализира задачата си - да има късмет да набере скорост, преди да подгони минувачите.
Не е нужно доста. Атаките от последните месеци сътвориха сериозен публичен спор към сигурността на обществените пространства, само че още преди този момент има решения, които са работещи, без да трансформират пешеходните улици в алеи от двор на затворническо общежитие. Често за добър образец е апетитен регионът на "Емирейтс Стейдиъм " в Лондон, където безусловно през няколко дни "Арсенал " приема десетки хиляди футболни почитатели.
Снимка: flickr
Големи бетонни букви изписват името на отбора, като в това време са непреодолима ограда за множеството коли. С сходна функционалност са и направените също от бетон пейки. Хем не се набива на очи, хем избавя животи.
На този декор, къде сме ние?
София има няколко огромни пешеходни зони. Една от тях, бул. "Витоша " всеки ден отдалеко наподобява на мравуняк... И е минимум безвредна. Активно придвижване има по съвсем всичките директни на тогавашния главен бул.. Влизането на скорост откъм НДК или бул. "Мария Луиза " също не изисква предварителна подготовка в шофьорската школа на НСО - изключително пък с камион, бус или джип.
Подобно е ситуацията на "Пиротска ", край всички по-големи пазари или по Графа. Впрочем, тъкмо сред "Славейков " и Попа преди към десетилетие се провали първият по-смел опит за надзор на достъпа в зоните, избрани за пешеходно придвижване и публичен превоз. Футуристично изглеждащите цилиндрични трудности се спускаха в асфалта при минаването на трамвай, кола за спешна помощ или различен незабавен автомобил, а другояче спираха по най-категоричен метод всеки извършител. Спираха... Докато не се счупиха и на общината не й писна да се занимава.
Това е всичко, което е останало от загражденията по "Граф Игнатиев ", през днешния ден колите си минават свободно, макар знака
Не е просто липса на ангажираност.
Властта на локално и национално ниво не желае да пази пешеходците от колите. Тук, както постоянно излиза наяве при разплитането на дадена действителна или евентуална покруса, казусът е малко или доста политически.
България е страната на трошките - тук всеки кара кола и я употребява по-често поради своя мързел да отиде пешком някъде наоколо, в сравнение с като улеснение при пътешестване далеко. Именно водени от желанието си да не изгубят водачите като евентуален електорат, властимащите вършат нашите градове комфортни за циркулиране най-вече на 4 колела. Така дори най-новите и съвременни кръстовища като това на "Красно село " се вършат с коли над земята и пешеходци на 3 метра под нея, а велоалеите са съвсем постоянно за сметка на тротоара, а не на уличното платно. В същото време чуваме хвалби по какъв начин колите към този момент ще минават с еди-колко си минути по-бързо през региона.
Съвсем същата е и повода пешеходните зони в двумилионната столица да са единствено по принцип недостъпни за колите. Забранителните табели са единствено декорация, до момента в който измежду хората фучат бусове и "баничарки " на снабдители (през деня) или мотори и супер коли (вечер). Грозният компромис в името на колите прави градовете ни рискови.
И... Не е единствено в София. Пловдив, Варна, Бургас - всички по-големи градове са евентуална цел на радикалите. Извън столицата ограниченията за сигурност постоянно са проформа. Така хора си умират всеки месец - инцидентно, при произшествия с коли, оказали се не където би трябвало. Както се случи с дребния Поло в Стара Загора преди години.
Тъгуваме за малко и всичко продължава. И това безгрижно отношение ще продължава, до момента в който не стане нещо доста неприятно.
А думата в тази ситуация е в действителност не "дали ", а "кога ". Без значение дали приказваме за ислямски тероризъм, националисти - екстремисти или елементарни ненормалници, постоянно ще има хора, които биха желали да нараняват почтени. И най-хубавите спецслужби не могат да заловен всички рискови видове. Колко му е на някой болен мозък да се въодушеви от телевизионните репортажи след следващия атентат? Въпросът е да му бъде допустимо най-трудно да аргументи щета.
Автор: Апостол ЯНЕВ
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ