Майката на Дарина, която Виткорио уби заедно с малката Никол, изригна: Бясна съм на…
„ Бясна съм!!! “, това написа в персоналния си фейсбук профил на убитата Дарина Министерска, която преди по-малко от месец бе убита от бащата на детето й в столичния квартал „ Надежда “. Малко по-късно Викторио Александров умъртви и едногодишната им дъщеричка Никол, написа Блиц.
реклама
Почернената майка – Ваня Министерска, написа още:
„ Това го чета в формалната страница на Министерство на вътрешните работи качено на 29 ноември 2018 в 10,52 часа! Това ли са им незабавните ограничения за справяне с домашното принуждение! Къде са написани процедурите по незабавна отбрана и ограничаваща заповед? Ще ви кажа, няма ги, тъй като ще лъсне истината, че има хиляди пропуски тъкмо там! За мен това е надменност, двуличие и безсрамие! “.
А ето и какво написа във въпросната публикация на Министерство на вътрешните работи (публикуваме я без редакторска намеса):
Как да бъдем потребни на човек, потърпевш от домашно принуждение
Да бъдем разбиращи
Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да ѝ покажем, че сме на нейна страна.
Да ѝ покажем, че считаме нейните усеща за рационални и естествени.
Да дадем време на жертвата да вземе личните си решения, без да я съветваме да се върне при колегата си и да се пробва да оправи връзките си с него.
Да не я притискаме да взима бързи решения.
Да я оставим да приказва за прочувствената страна на своята връзка с колегата.
Да не я подлагаме на критика за това, че живее с този партньор-насилник.
Да опитаме по-скоро да ѝ разбираем, че в случай че не бъдат взети някакви ограничения, насилието в двойката ще прогресира.
Да ѝ помогнем да акцентира на позитивното в това, което се случва.
Не би трябвало да й споделяме, че е длъжна да стои при колегата си поради децата, в противен случай.
Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и храброст да приказва. Защото това демонстрира, че тя усеща фамилията си като нездравословно и неуместно, както за личното ѝ психологично здраве, по този начин и за естественото израстване на децата ѝ. Фактът, че тя споделя, значи, че извървява първите крачки за обезпечаване на по-добър живот за себе си и за децата.
Трябва да уважим потребността ѝ да запазим казаното от нея в загадка, в случай че тя ни помоли за това.
Да ѝ помогнем да се свърже със служби, които поддържат хора, претърпели принуждение
Проучете какви организации за подкрепяне на жертви на принуждение са разполагаем в града или в района. Разкажете ѝ за тях. Съобразете се с потребностите на индивида и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, в случай че има такива.
В случай, че се пробвате да помогнете в обстановка на психическо или физическо принуждение, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.
Какво бихме могли да ѝ кажем?
Изразявайте ясни и къси послания, като да вземем за пример:
Насилието постоянно е недопустимо. Никога няма основателно опрощение за него.
Сигурността на дамата и на децата е от първостепенно значение.
Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи само сътрудникът.
Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото държание.
Извиненията и огромните обещания няма да прекратят насилието.
Жертвата не е сама с казуса си.
Насилието не е загуба на надзор. Това е държание, с което си служат хора, с цел да управляват другите.
Насилието носи травматични последици за децата.
Съгласно Закона за отбрана против домашното принуждение, да биеш колегата си е нарушаване. Защита по този закон може да търси всяко лице, потърпевшо от домашно принуждение, осъществено от: брачен партньор или някогашен съпруг; сътрудник, с който живеят на брачен начала; сътрудник, от който има дете и други
Убедете я, че би трябвало да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на принуждение.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе ограничения. Самият факт, обаче, че се пробва да търси помощ и подпомагане, е въодушевяващ. Всеки път, когато поставя старания в тази посока, тя става по-уверена във вземането на по-смели решения.
реклама
Почернената майка – Ваня Министерска, написа още:
„ Това го чета в формалната страница на Министерство на вътрешните работи качено на 29 ноември 2018 в 10,52 часа! Това ли са им незабавните ограничения за справяне с домашното принуждение! Къде са написани процедурите по незабавна отбрана и ограничаваща заповед? Ще ви кажа, няма ги, тъй като ще лъсне истината, че има хиляди пропуски тъкмо там! За мен това е надменност, двуличие и безсрамие! “.
А ето и какво написа във въпросната публикация на Министерство на вътрешните работи (публикуваме я без редакторска намеса):
Как да бъдем потребни на човек, потърпевш от домашно принуждение
Да бъдем разбиращи
Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да ѝ покажем, че сме на нейна страна.
Да ѝ покажем, че считаме нейните усеща за рационални и естествени.
Да дадем време на жертвата да вземе личните си решения, без да я съветваме да се върне при колегата си и да се пробва да оправи връзките си с него.
Да не я притискаме да взима бързи решения.
Да я оставим да приказва за прочувствената страна на своята връзка с колегата.
Да не я подлагаме на критика за това, че живее с този партньор-насилник.
Да опитаме по-скоро да ѝ разбираем, че в случай че не бъдат взети някакви ограничения, насилието в двойката ще прогресира.
Да ѝ помогнем да акцентира на позитивното в това, което се случва.
Не би трябвало да й споделяме, че е длъжна да стои при колегата си поради децата, в противен случай.
Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и храброст да приказва. Защото това демонстрира, че тя усеща фамилията си като нездравословно и неуместно, както за личното ѝ психологично здраве, по този начин и за естественото израстване на децата ѝ. Фактът, че тя споделя, значи, че извървява първите крачки за обезпечаване на по-добър живот за себе си и за децата.
Трябва да уважим потребността ѝ да запазим казаното от нея в загадка, в случай че тя ни помоли за това.
Да ѝ помогнем да се свърже със служби, които поддържат хора, претърпели принуждение
Проучете какви организации за подкрепяне на жертви на принуждение са разполагаем в града или в района. Разкажете ѝ за тях. Съобразете се с потребностите на индивида и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, в случай че има такива.
В случай, че се пробвате да помогнете в обстановка на психическо или физическо принуждение, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.
Какво бихме могли да ѝ кажем?
Изразявайте ясни и къси послания, като да вземем за пример:
Насилието постоянно е недопустимо. Никога няма основателно опрощение за него.
Сигурността на дамата и на децата е от първостепенно значение.
Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи само сътрудникът.
Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото държание.
Извиненията и огромните обещания няма да прекратят насилието.
Жертвата не е сама с казуса си.
Насилието не е загуба на надзор. Това е държание, с което си служат хора, с цел да управляват другите.
Насилието носи травматични последици за децата.
Съгласно Закона за отбрана против домашното принуждение, да биеш колегата си е нарушаване. Защита по този закон може да търси всяко лице, потърпевшо от домашно принуждение, осъществено от: брачен партньор или някогашен съпруг; сътрудник, с който живеят на брачен начала; сътрудник, от който има дете и други
Убедете я, че би трябвало да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на принуждение.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе ограничения. Самият факт, обаче, че се пробва да търси помощ и подпомагане, е въодушевяващ. Всеки път, когато поставя старания в тази посока, тя става по-уверена във вземането на по-смели решения.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ