Състоянието на медийния пазар в България: трябва международно разследване
" Бяла книга за свободата на медиите в България " - издание на Съюза на издателите беше показано през днешния ден. Репортаж от представянето и полемиката четете по-късно в " Дневник ".
Книгата приключва с рекомендации за бъдещи дейности и политики , които публикуваме едно към едно:
Независимите медии и публицисти в България са подложени на невиждан напън и голям брой справедливи компликации да съществуват. Ако другите групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани навреме, свободните медии в България ще изчезнат изцяло.
Основният проблем е потреблението на прокуратурата отпред с основния прокурор Сотир Цацаров, а посредством нея и доста други държавни институции като принадлежности за напън и цензура, като средство за принуда на политически и публични съперници. Това блокира действието на целия либерален развой.
Независимите медии са вероятни единствено в случай че медийните компании са стопански самостоятелни. В момента свободното медийно пространство в България съществува заради персоналните старания и морал на няколко десетки публицисти и притежатели на медии. Срещу тях обаче стои желанието на ръководещата политическа класа да ги унищожи стопански, посредством прокуратурата и посредством напън от другите държавни институции. Това положение не е стабилно.
Съюзът на издателите в България показва няколко хрумвания за вероятни решения на засегнатите нагоре проблеми:
1. Свободата на словото, разнообразието на отзиви в обществото е съществена човешка и европейска полезност. Би следвало медийната независимост да бъде сред главните критерии, съгласно които Европейски Съюз и Европейска комисия дефинират политиката си към страните членки .
Държави и държавни управления, които принудително лимитират свободата на словото и това се удостоверява ясно от интернационалните показатели и ранглисти за медийна независимост, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове .
2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правораздаване и обективен развой, изключително в досъдебната фаза, където дейностите на прокуратурата не подлежат на правосъден надзор.
СИБ упорства от Европейски Съюз да бъдат изпратени самостоятелни наблюдаващи - интернационалните прокурори , които да проследят в елементи всички обвинявания и предварителни следствия против публицисти и издатели в България.
3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно демонстрират, че изключително на дребни пазари като България медиите нямат справедлива опция за реализиране на резистентен бизнес модел. В тази среда финансовата поддръжка от страна на държавното управление единствено за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е маркирано и в последния отчет на " Репортери без граници ", концентрирайки информационните бюджети по европейските стратегии единствено към следени от властта медии, държавното управление си купува успокоение. " Разпределянето на суми от еврофондовете към избрани медии е съпроводено с цялостна липса на бистрота. Така се подсигурява благосклонното отразяване на активността на държавното управление и прикриването на кавги ", означават от организацията.
Препоръката на СИБ към Европейска комисия е да изиска повече бистрота и да увеличи контрола за метода, по който се харчат информационните бюджети по европрограми в България . Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези стратегии доста надвишават рекламните доходи на всички издатели, взети дружно.
4. Друг доста значителен детайл на поддръжка за подвластните медии е допускането на централизация в собствеността на медиите и изключително в разпространяването на печатни издания. Въпреки многочислените сигнали и практики на нелоялна конкуренция към този момент държавното управление и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са подхванали никакви дейности против медийния монопол. Препоръката на СИБ е Европейска комисия да стартира интернационално следствие за централизация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България.
5. Създаване на стратегия " Дигитална промяна на медии " в Европейски Съюз, ориентирана към софтуерното подсилване на обичайните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в положение да създадат нужните вложения в софтуерно развиване, с цел да бъдат съперници на световните колоси като Гугъл и Фейсбук. Както и нагоре, за триумфа на програмата е значимо медийните компании да аплайват непосредствено в Брюксел, с цел да се избегне посредничеството на локалното държавно управление.
Книгата приключва с рекомендации за бъдещи дейности и политики , които публикуваме едно към едно:
Независимите медии и публицисти в България са подложени на невиждан напън и голям брой справедливи компликации да съществуват. Ако другите групи проблеми, показани в тази Бяла книга, не бъдат адресирани навреме, свободните медии в България ще изчезнат изцяло.
Основният проблем е потреблението на прокуратурата отпред с основния прокурор Сотир Цацаров, а посредством нея и доста други държавни институции като принадлежности за напън и цензура, като средство за принуда на политически и публични съперници. Това блокира действието на целия либерален развой.
Независимите медии са вероятни единствено в случай че медийните компании са стопански самостоятелни. В момента свободното медийно пространство в България съществува заради персоналните старания и морал на няколко десетки публицисти и притежатели на медии. Срещу тях обаче стои желанието на ръководещата политическа класа да ги унищожи стопански, посредством прокуратурата и посредством напън от другите държавни институции. Това положение не е стабилно.
Съюзът на издателите в България показва няколко хрумвания за вероятни решения на засегнатите нагоре проблеми:
1. Свободата на словото, разнообразието на отзиви в обществото е съществена човешка и европейска полезност. Би следвало медийната независимост да бъде сред главните критерии, съгласно които Европейски Съюз и Европейска комисия дефинират политиката си към страните членки .
Държави и държавни управления, които принудително лимитират свободата на словото и това се удостоверява ясно от интернационалните показатели и ранглисти за медийна независимост, не би трябвало да имат достъп до никакви европейски фондове .
2. Журналистите и издателите все по-трудно могат да разчитат на правораздаване и обективен развой, изключително в досъдебната фаза, където дейностите на прокуратурата не подлежат на правосъден надзор.
СИБ упорства от Европейски Съюз да бъдат изпратени самостоятелни наблюдаващи - интернационалните прокурори , които да проследят в елементи всички обвинявания и предварителни следствия против публицисти и издатели в България.
3. Тенденциите в медийния бизнес и рекламата по света ясно демонстрират, че изключително на дребни пазари като България медиите нямат справедлива опция за реализиране на резистентен бизнес модел. В тази среда финансовата поддръжка от страна на държавното управление единствено за лоялни на властта медии играе все по-ключова роля. Както е маркирано и в последния отчет на " Репортери без граници ", концентрирайки информационните бюджети по европейските стратегии единствено към следени от властта медии, държавното управление си купува успокоение. " Разпределянето на суми от еврофондовете към избрани медии е съпроводено с цялостна липса на бистрота. Така се подсигурява благосклонното отразяване на активността на държавното управление и прикриването на кавги ", означават от организацията.
Препоръката на СИБ към Европейска комисия е да изиска повече бистрота и да увеличи контрола за метода, по който се харчат информационните бюджети по европрограми в България . Според оценки на СИБ на годишна база парите по тези стратегии доста надвишават рекламните доходи на всички издатели, взети дружно.
4. Друг доста значителен детайл на поддръжка за подвластните медии е допускането на централизация в собствеността на медиите и изключително в разпространяването на печатни издания. Въпреки многочислените сигнали и практики на нелоялна конкуренция към този момент държавното управление и антимонополният регулатор - Комисията за защита на конкуренцията, не са подхванали никакви дейности против медийния монопол. Препоръката на СИБ е Европейска комисия да стартира интернационално следствие за централизация и нелоялна конкуренция на медийния пазар в България.
5. Създаване на стратегия " Дигитална промяна на медии " в Европейски Съюз, ориентирана към софтуерното подсилване на обичайните медии. Малките медийни предприятия в България и други сходни пазари не са в положение да създадат нужните вложения в софтуерно развиване, с цел да бъдат съперници на световните колоси като Гугъл и Фейсбук. Както и нагоре, за триумфа на програмата е значимо медийните компании да аплайват непосредствено в Брюксел, с цел да се избегне посредничеството на локалното държавно управление.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ