Десет години след нощта на ужаса в Париж
Бяла гумена ръкавица, здравна, опръскана с кръв. Това е най-картинният ми спомен от ясното и студено парижко утро на 14 ноември 2015 година Маркучите на пожарникарите към този момент бяха измили кръвта от тротоарите. Но тази ръкавица някак си беше останала след тях. Наблизо по паважа вече се трупаха цветя и горяха свещи. Тук през кошмарната нощ бяха падали хора от прозорците на втория и третия етаж в обезверен опит да избягат от автоматизираните откоси и гърмежите. Очевидец описа, че " падали като мухи " след изстрелите от " Калашников ". Рози и карамфили стърчаха от куршумените дупки по стени и витрини. А зад тях още стояха недоядени вечери, недопити чаши, обърнати в суматохата столове и маси.
Кафене под паника изоставено от клиентите в нощта на атентатите. В прилежащата зала " Батаклан " терористите избиха 90 души по време на рок концерт към 21 часа на 13 ноември 2015 година Снимка създателят
Метрото не вървеше. Бяха спрели няколко линии. Досами полицейските заграждения набъбваше смълчана и тревожна навалица. Разбира се - камери и микрофони - от целия свят. От телевизионните екрани в близките заведения струеше единствената френска и международна вест за деня.
Във въздуха витаеха боязън и яд. Това не ставаше някъде в Третия свят. А тук, в Европа. В пространството ѝ на " независимост, сигурност и правдивост ". И не просто в Европа, а в сърцето ѝ, в Париж. При това, ставаше за повторно в годината, след касапницата в " Шарли ебдо " през януари. И причинителите бяха отново същите, родени и израснали тук, само че цялостни с дива ненавист към отгледалата ги страна. Защо по този начин ни ненавиждат? Къде сбъркахме?, питаха телевизионните водещи и погледите по улиците.
" Арабската пролет " беше избухнала преди четири години в Тунис и обхванала като пожар цяла Северна Африка и Близкия изток. Жозе Барозу беше призовал Европа " да не изпуска срещата си историята ". И историята срещна Европа в Париж.
На 13 ноември 2015 година столицата на Франция се трансформира в сцена на най-кървавите терористични набези в страната и на Стария континент след Втората международна война. Вечерта стартира като всяка друга – футболен мач на „ Стад дьо Франс “, концерти, оживени заведения за хранене. Но в границите на няколко часа градът бе разтресен от серия координирани офанзиви, осъществени от 10 джихадисти, въодушевени и подготвени от „ Ислямска страна “. Резултатът – 130 убити, близо 500 ранени, а Франция и цяла Европа осъзнаха, че терорът към този момент не е далечна опасност, а ежедневна действителност.
Медици избавят един от ранените по време на атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година Снимка АП/БТА
Седем от нападателите починаха още в нощта на офанзивите, двама бяха премахнати при полицейска интервенция в Сен Дьони дни по-късно. Единственият оживял – Салах Абдеслам – съумя да избяга в Белгия, където бе задържан през март 2016 година Неговото име се трансформира в знак на процеса против терора: през юни 2022 година той бе наказан на пожизнен затвор без право на условно освобождение. Съратниците му получиха разнообразни присъди – от пожизнен затвор до няколко години отнемане от независимост. Така съвсем всички живи членове на клетката бяха изправени пред правораздаването.
Единственият останал жив от атентаторите, Салах Абдеслам, беше роден и израснал в Брюксел. Вдясно - част от фамилната му къща в имигрантския квартал Моленбеек. Снимка Светлана Джамджиева
Парижани слагат цветя и палят свещи за жертвите пред едно от заведенията в 10-и регион на френската столица, нападнато от терористите. Снимка създателят
Само четири месеца по-късно, на 22 март 2016 година, Брюксел претърпя своето утро на ужаса. Трима терористи – братята Бакрауи и Наджим Лаашрауи – направиха самоубийствени нападения на летището и в метрото, убивайки 32 души и ранявайки над 340. Разследванията демонстрираха, че терористичната мрежа в Брюксел е директно обвързвана с тази от Париж. Европа бе изправена пред транснационална терористична конструкция, която използваше недостатъци в сигурността и обществени пукнатини, с цел да удари в сърцето на континента.
Но кървавата поредност не приключи с Париж и Брюксел. Последваха нови офанзиви: през юли 2016 година в Ница терорист с камион лиши живота на 84 души; през декември същата година в Берлин нападател вряза камион в коледен базар, убивайки 12 души. В Лондон през 2017 година серия набези лишиха десетки животи, а в Барселона през август същата година микробус се вряза в навалица на „ Лас Рамблас “, оставяйки 16 жертви. Стокхолм, Кьолн, Виена – описът на градовете, белязани от терора, продължи да пораства. Европа се оказа в епицентъра на вълна от офанзиви, въодушевени от „ Ислямска страна “.
Отговорът не закъсня. Европейският съюз ускори съдействието сред службите за сигурност, сътвори Европейски център за битка с тероризма към Европол, вкара по-строги правила за продан на данни за пасажери и надзор върху финансирането на тероризма. Германия одобри закони за по-лесно наблюдаване на връзките, Англия ускори антитерористичните си звена, а Испания и Италия вложиха в стратегии за предварителна защита на радикализацията. Франция сътвори специфични антитерористични прокуратури и усили бюджета за сигурност.
Съдебните процеси против атентаторите бяха дълги и мъчителни. В Париж делото продължи месеци, като оживели и близки на жертвите свидетелстваха за ужаса. В Белгия също бяха извършени огромни процеси против участници в мрежата. За мнозина това бе освен търсене на правдивост, само че и метод да се затвори една отворена рана.
Изследванията обрисуваха типичния профил на джихадиста в Европа: млади мъже сред 18 и 30 години, постоянно второ или трето потомство имигранти от Северна Африка, с престъпно минало и проблеми с интеграцията. Радикализацията постоянно настъпваше онлайн или в пандиза, а религиозните знания бяха повърхностни. Идеологията на „ Ислямска страна “ им даваше чувство за принадлежност и задача, която липсваше в живота им.
Политическите последствия бяха обилни. Крайнодесните партии в Европа набраха мощ, употребявайки тематиката за миграцията и сигурността. Дебатите за салдото сред независимост и сигурност станаха централни – засилено наблюдаване, ограничение на персонални права, само че и рецензии против несъразмерния надзор. В същото време неуспехът на обществените политики в предградията на Париж и Брюксел стана явен – неналичието на интеграция и обществена вероятност бе плодотворна почва за радикализация.
Атентатите освен трансформираха политиката, само че и всекидневието. Концертите и спортните събития към този момент се организират под засилена защита, с инспекции на входа и железни детектори. Пътуването със аероплан е съпроводено от по-строги процедури за сигурност, а в метрото и влаковете наличието на въоръжени патрули стана всекидневно. В доста градове бяха въведени камери за наблюдаване на публични места, а жителите привикнаха с непрекъснатите предизвестия да бъдат бдителни.
Свободата на придвижване – един от знаците на Европейския съюз – бе сложена на тестване. Временни гранични инспекции се върнаха в Шенгенското пространство, а тематиката за миграцията се трансформира в централна в политическите диспути. За мнозина европейци тероризмът промени чувството за сигурност и докара до нова просвета на нерешителност.
Атентатите в Париж, Брюксел и последвалите ги в Ница, Берлин, Лондон, Барселона, Стокхолм, Виена и други градове белязаха Европа с нова действителност – тероризмът към този момент не бе далечна опасност, а всекидневен риск. Отговорът бе засилена сигурност, само че и политическо разбъркване, което продължава да въздейства на континента. Днес, 10 години по-късно, Европа е по-подготвена, само че и по-бдителна. Защото нощта на ужаса в Париж сподели, че битката против терора е дълготрайна, изискваща единение, памет и увереност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Кафене под паника изоставено от клиентите в нощта на атентатите. В прилежащата зала " Батаклан " терористите избиха 90 души по време на рок концерт към 21 часа на 13 ноември 2015 година Снимка създателят Метрото не вървеше. Бяха спрели няколко линии. Досами полицейските заграждения набъбваше смълчана и тревожна навалица. Разбира се - камери и микрофони - от целия свят. От телевизионните екрани в близките заведения струеше единствената френска и международна вест за деня.
Във въздуха витаеха боязън и яд. Това не ставаше някъде в Третия свят. А тук, в Европа. В пространството ѝ на " независимост, сигурност и правдивост ". И не просто в Европа, а в сърцето ѝ, в Париж. При това, ставаше за повторно в годината, след касапницата в " Шарли ебдо " през януари. И причинителите бяха отново същите, родени и израснали тук, само че цялостни с дива ненавист към отгледалата ги страна. Защо по този начин ни ненавиждат? Къде сбъркахме?, питаха телевизионните водещи и погледите по улиците.
" Арабската пролет " беше избухнала преди четири години в Тунис и обхванала като пожар цяла Северна Африка и Близкия изток. Жозе Барозу беше призовал Европа " да не изпуска срещата си историята ". И историята срещна Европа в Париж.
На 13 ноември 2015 година столицата на Франция се трансформира в сцена на най-кървавите терористични набези в страната и на Стария континент след Втората международна война. Вечерта стартира като всяка друга – футболен мач на „ Стад дьо Франс “, концерти, оживени заведения за хранене. Но в границите на няколко часа градът бе разтресен от серия координирани офанзиви, осъществени от 10 джихадисти, въодушевени и подготвени от „ Ислямска страна “. Резултатът – 130 убити, близо 500 ранени, а Франция и цяла Европа осъзнаха, че терорът към този момент не е далечна опасност, а ежедневна действителност.
Медици избавят един от ранените по време на атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година Снимка АП/БТА Седем от нападателите починаха още в нощта на офанзивите, двама бяха премахнати при полицейска интервенция в Сен Дьони дни по-късно. Единственият оживял – Салах Абдеслам – съумя да избяга в Белгия, където бе задържан през март 2016 година Неговото име се трансформира в знак на процеса против терора: през юни 2022 година той бе наказан на пожизнен затвор без право на условно освобождение. Съратниците му получиха разнообразни присъди – от пожизнен затвор до няколко години отнемане от независимост. Така съвсем всички живи членове на клетката бяха изправени пред правораздаването.
Единственият останал жив от атентаторите, Салах Абдеслам, беше роден и израснал в Брюксел. Вдясно - част от фамилната му къща в имигрантския квартал Моленбеек. Снимка Светлана Джамджиева Парижани слагат цветя и палят свещи за жертвите пред едно от заведенията в 10-и регион на френската столица, нападнато от терористите. Снимка създателят Само четири месеца по-късно, на 22 март 2016 година, Брюксел претърпя своето утро на ужаса. Трима терористи – братята Бакрауи и Наджим Лаашрауи – направиха самоубийствени нападения на летището и в метрото, убивайки 32 души и ранявайки над 340. Разследванията демонстрираха, че терористичната мрежа в Брюксел е директно обвързвана с тази от Париж. Европа бе изправена пред транснационална терористична конструкция, която използваше недостатъци в сигурността и обществени пукнатини, с цел да удари в сърцето на континента.
Но кървавата поредност не приключи с Париж и Брюксел. Последваха нови офанзиви: през юли 2016 година в Ница терорист с камион лиши живота на 84 души; през декември същата година в Берлин нападател вряза камион в коледен базар, убивайки 12 души. В Лондон през 2017 година серия набези лишиха десетки животи, а в Барселона през август същата година микробус се вряза в навалица на „ Лас Рамблас “, оставяйки 16 жертви. Стокхолм, Кьолн, Виена – описът на градовете, белязани от терора, продължи да пораства. Европа се оказа в епицентъра на вълна от офанзиви, въодушевени от „ Ислямска страна “.
Отговорът не закъсня. Европейският съюз ускори съдействието сред службите за сигурност, сътвори Европейски център за битка с тероризма към Европол, вкара по-строги правила за продан на данни за пасажери и надзор върху финансирането на тероризма. Германия одобри закони за по-лесно наблюдаване на връзките, Англия ускори антитерористичните си звена, а Испания и Италия вложиха в стратегии за предварителна защита на радикализацията. Франция сътвори специфични антитерористични прокуратури и усили бюджета за сигурност.
Съдебните процеси против атентаторите бяха дълги и мъчителни. В Париж делото продължи месеци, като оживели и близки на жертвите свидетелстваха за ужаса. В Белгия също бяха извършени огромни процеси против участници в мрежата. За мнозина това бе освен търсене на правдивост, само че и метод да се затвори една отворена рана.
Изследванията обрисуваха типичния профил на джихадиста в Европа: млади мъже сред 18 и 30 години, постоянно второ или трето потомство имигранти от Северна Африка, с престъпно минало и проблеми с интеграцията. Радикализацията постоянно настъпваше онлайн или в пандиза, а религиозните знания бяха повърхностни. Идеологията на „ Ислямска страна “ им даваше чувство за принадлежност и задача, която липсваше в живота им.
Политическите последствия бяха обилни. Крайнодесните партии в Европа набраха мощ, употребявайки тематиката за миграцията и сигурността. Дебатите за салдото сред независимост и сигурност станаха централни – засилено наблюдаване, ограничение на персонални права, само че и рецензии против несъразмерния надзор. В същото време неуспехът на обществените политики в предградията на Париж и Брюксел стана явен – неналичието на интеграция и обществена вероятност бе плодотворна почва за радикализация.
Атентатите освен трансформираха политиката, само че и всекидневието. Концертите и спортните събития към този момент се организират под засилена защита, с инспекции на входа и железни детектори. Пътуването със аероплан е съпроводено от по-строги процедури за сигурност, а в метрото и влаковете наличието на въоръжени патрули стана всекидневно. В доста градове бяха въведени камери за наблюдаване на публични места, а жителите привикнаха с непрекъснатите предизвестия да бъдат бдителни.
Свободата на придвижване – един от знаците на Европейския съюз – бе сложена на тестване. Временни гранични инспекции се върнаха в Шенгенското пространство, а тематиката за миграцията се трансформира в централна в политическите диспути. За мнозина европейци тероризмът промени чувството за сигурност и докара до нова просвета на нерешителност.
Атентатите в Париж, Брюксел и последвалите ги в Ница, Берлин, Лондон, Барселона, Стокхолм, Виена и други градове белязаха Европа с нова действителност – тероризмът към този момент не бе далечна опасност, а всекидневен риск. Отговорът бе засилена сигурност, само че и политическо разбъркване, което продължава да въздейства на континента. Днес, 10 години по-късно, Европа е по-подготвена, само че и по-бдителна. Защото нощта на ужаса в Париж сподели, че битката против терора е дълготрайна, изискваща единение, памет и увереност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ