Бял, жълт, оранжев, зелен, син, лилав и черен

Как се появяват цветните колани в бойните изкуства

Бял, жълт, оранжев, зелен, наследник, виолетов и черен – цветовете на коланите в бойните изкуства демонстрират напредъка на ученика, качествата и опита му. Обратно на публикуваното мнение обаче, потреблението на цветни колани за отбелязване на напредъка и ранга е скорошно встъпление в другояче античните бойните изкуства – някъде от началото на 20 век.

Голяма част от общоприетия външен тип на един войник през днешния ден – необятния панталон и риза, цялото бяло кимоно с колана – е въведено от откривателя на джудото Кано Джигоро, който в началото тренира джиуджицу, с цел да усили силата си (когато стартира да се занимава с бойни изкуства, Кано е висок 1,57 метра и тежи 40 килограма).

Как се връзва колан

Като прочут преподавател и енциклопедист в родната си Япония, Джигоро основава джудо откакто учи джиу-джицу в края на 19 век, някъде през 80-те години.

Първоначално опитите на Джигоро да откри учител по джиуджицу са несполучливи. Търсенето му се случва в годините на по този начин наречената Реставрацията Мейджи – тогава обичайните бойни изкуства са изгубили от известността си на фона на модернизиращата се Япония. Някогашните учители са принудени да спрат практиката си. Бащата на Кано познава човек на име Накаи Уменари, някогашен боец, който се съгласява да му покаже ката, само че не и да го образова пълноценно. Катагири Рюджи, чиновник на фамилията, знае джуджицу, само че отхвърля да образова Кано, защото счита, че изкуството към този момент няма практическо приложение. Отказва и Имаи Генширо от джуджицу школата кюшинрю. Кано съумява да откри преподавател едвам през 1877 година.

С две думи, в случай че се съпротивляваш на по-силен съперник, това ще докара до проваляне. Приспособяването както и избягването на нападенията на съперника ще го накара да изгуби своя баланс, силата му ще намалее и по този начин ще можеш да го победиш. Това може да се ползва без значение от силата на съперника, правейки допустимо по-слаби хора да победят доста по-силни.

Малко по-късно стартира да присъжда на учениците си равнището Шодан, което безусловно значи „ начална степен “ и през днешния ден е най-ниското равнище на черен колан. Първият, почетен с тази чест е Томита Цунеджиро и Сайго Широ.

Джудоги

В тези ранни дни на джудото, учениците не носят одеждите, които през днешния ден знаем и виждаме при бойните изкуства. Тогава се е употребило главно обичайното кимоно, което се спуска до земята и се връзва през кръста. То явно има своите дефекти при пердах и по тази причина през 1907 Джигоро показва новата усъвършенствана униформа на спорта – джудоги, която се завързва с доста по-тънък колан (оби). Тогава цветовете на оби още са единствено два – черен за равнище йондан и бял за по-ниския нидан. Белотата и чистотата на джудоги имат за цел да покажат празнотата и неопитността на ученика, който с времето ще бъде теоретичен и запълнен със познания, което ще се илюстрира от черния колан.

С времето и с цел да се отбележат и други, по-високи равнища на бойни умения и достижения, през 1930 Джигоро вкарва в оценителната си система колани с червени и бели ленти (червеното символизира направените жертвите и желанието за учене) и присъжда тези колани за умения и знания от еквивалента на днешните 6-ти, 7-ми и 8-ми дан.

На различен занаятчия на джудото, Миконосуке Каваиши, който преподава в Париж, се дължи инкорпорирането на други цветове към униформата, което се случва към 1935. Това е метод да се стимулират учениците за все по-големи и по-големи достижения. Набързо майстори от другите бойни изкуства като карате и таекуондо, също одобряват и употребяват с цветовата система на коланите.

…

Днес равнищата са, както следва:

Бял (6то кю) Рокукю

Жълт (5то кю) Гокю

Оранжев (4-то кю) Шикю

Зелен (3-то кю) Санкю

Син (2-ро кю) Никю

Кафяв (1-во кю) Ичикю

Черен (1-ви дан) Шодан

Черен (2-ри дан) Нидан

Черен (3-ти дан) Сандан

Черен (4-ти дан) Йондан