Падението на идолите
Бяха времена, когато Господ бе българин, Боби Михайлов бе " необикновен и приказен ", а у нас мнозина връзваха на главите си кърпи по сходство на един плешивец, който назоваха талантлив. По това време футболът бе спорт, който обединяваше нацията и носеше приятност и възторг, каквито мъчно би донесла " шестица от тотото ". А през днешния ден мнозина, които тогава скандираха в делириум имената на своите любимци са подготвени да върнат времето обратно и в никакъв случай да не претърпяват това благополучие. За тях " Парк де Пренс ", Американското лято, обратите против Германия се трансфораха в гилотината за българския футбол. Нацията още веднъж е обединена от същите хора, само че този път с противоположен знак.
Част от героите на тези дни съумяха по подобен метод да яхнат националната обич и доверие, да монетизират и осребрят футболните си триумфи, че да изпратят тази игра в клинична гибел за сметка на личното си его и облаги. А въпросът на Йордан Лечков пред Томислав Русев по Дарик " Кой ни желае оставките " е следващата проява за арогантността на самозабравилите се герои от предишното, които към наши дни даже биха предиздвикали Паисий да изтрие въпроса си " Поради що се срамиш да се наречеш българин ". Те са изцяло наясно, че единствените, които ги харесват са единствено околните им родственици, а тези, които ги поддържат, само че без да ги харесват са подвластните от тях и системата им.
За 18 години узурпация на футболната централа Михайлов, Костадинов, Лечков и останалите им помагачи заведоха тази игра на дъно, каквото и най-големите песимисти не са предполагали, че съществува, а резултатите на националния тим са безспорното отражение на равнището на футбола у нас. В международната класация към този момент сме зад Хондурас, а два мача преди края на евроквалификациите с по-лоши резултати от трикольорите са само Сан Марино, Малта, Кипър, Лихтенщайн, Естония, Фарьорски острови и Гибралтар, а ние крачим гордо паралелно до Андора, които са със същите индикатори.
В Испания шефът на федерацията подаде оставка, тъй като е целунал национална състезателка след продобиване на международната купа, а у нас за сходен акт за опазване на достолепието не доближават нито загуби от сборния отбор на Корсика, нито фотоси с един от потвърдените водачи на черното тото в международен мащаб - Дан Тан, нито свадите за манипулиране на мачове, както оня с Естония, нито резултатите, нито равнището на клубния футбол, нито полупразните и грозни игрища...
Оправданието постоянно е едно и също - " ние осигуряваме финансиране, хотели, самолети, храна, условия... ". И в никакъв случай виновността не е в тях. Нима в другите страни не хранят своите играчи, не им дават командировъчни или ги карат да спят на пейки в парка? Но те се развиват, печелят, носят наслада на почитателите. У нас единствените " отговорни " са националните селекционери. За 18-те години ръководство на Борислав Михайлов и обкръжението му се направиха 15 рокади, само че затъването по този начин и не спря. Любопитното е, че единственият, който съумя да надгради в кариерата си по-късно бе Станимир Стоилов, а огромна част от останалите селекционери или мъчно си намираха работа, или се отхвърлиха от специалността. Те бяха следващите пострадали от Системата, а единствената им функционалност бе да изиграят ролята на " мръсния пешкир " за властимащите. Младен Кръстаич е най-новата жертва на това некадърно и компрометирано ръководство. Зад провалилия се на всички места сърбин и някакви нелогични и смехотворни оправдания за " подмладяване " - термин, който е неприсъщ за нито един народен тим се скриха следващите неистови опити да се " резервира кокала ". От известно време в репертоара бяха включени термини като " цифровизация ", " методика " и прочие, само че смисъла им остава безусловно неразбираемо за тези, които ги употребяват. Но пък правят добра работа за продължение на мъката. Агония, която е за сметка на личните ползи.
Поглеждайки " триумфите " на тогавашните футболни герои отвън терена елементарно ще разберем, че БФС може да бъде единственият шеф и метод за прехранване за тях. Фалирали пицарии, хотели, фитнеси, заведения за хранене, хлебозаводи, нощни заведения, питейни заведения, комплекси, компании... Това е сметката. А в този момент и банкрутирал футбол. Като оня в Сливен. И в случай че човек има най-малко малко достолепие, то след даден величествен крах, той би трябвало да подаде оставката си и да изчака оценката. Нека този, който му е дал своя вот доверие реши дали си е правил съзнателно работата. Но в тази ситуация не става въпрос Лечков, Костадинов и останалите по веригата да подават оставки до Борислав Михайлов, тъй като БФС не е негова благосъстоятелност. Той също е служащ. Всички заедно би трябвало да се изправят пред същинския шеф - клубовете и почитателите на футбола. И тогава да забележим...
Част от героите на тези дни съумяха по подобен метод да яхнат националната обич и доверие, да монетизират и осребрят футболните си триумфи, че да изпратят тази игра в клинична гибел за сметка на личното си его и облаги. А въпросът на Йордан Лечков пред Томислав Русев по Дарик " Кой ни желае оставките " е следващата проява за арогантността на самозабравилите се герои от предишното, които към наши дни даже биха предиздвикали Паисий да изтрие въпроса си " Поради що се срамиш да се наречеш българин ". Те са изцяло наясно, че единствените, които ги харесват са единствено околните им родственици, а тези, които ги поддържат, само че без да ги харесват са подвластните от тях и системата им.
За 18 години узурпация на футболната централа Михайлов, Костадинов, Лечков и останалите им помагачи заведоха тази игра на дъно, каквото и най-големите песимисти не са предполагали, че съществува, а резултатите на националния тим са безспорното отражение на равнището на футбола у нас. В международната класация към този момент сме зад Хондурас, а два мача преди края на евроквалификациите с по-лоши резултати от трикольорите са само Сан Марино, Малта, Кипър, Лихтенщайн, Естония, Фарьорски острови и Гибралтар, а ние крачим гордо паралелно до Андора, които са със същите индикатори.
В Испания шефът на федерацията подаде оставка, тъй като е целунал национална състезателка след продобиване на международната купа, а у нас за сходен акт за опазване на достолепието не доближават нито загуби от сборния отбор на Корсика, нито фотоси с един от потвърдените водачи на черното тото в международен мащаб - Дан Тан, нито свадите за манипулиране на мачове, както оня с Естония, нито резултатите, нито равнището на клубния футбол, нито полупразните и грозни игрища...
Оправданието постоянно е едно и също - " ние осигуряваме финансиране, хотели, самолети, храна, условия... ". И в никакъв случай виновността не е в тях. Нима в другите страни не хранят своите играчи, не им дават командировъчни или ги карат да спят на пейки в парка? Но те се развиват, печелят, носят наслада на почитателите. У нас единствените " отговорни " са националните селекционери. За 18-те години ръководство на Борислав Михайлов и обкръжението му се направиха 15 рокади, само че затъването по този начин и не спря. Любопитното е, че единственият, който съумя да надгради в кариерата си по-късно бе Станимир Стоилов, а огромна част от останалите селекционери или мъчно си намираха работа, или се отхвърлиха от специалността. Те бяха следващите пострадали от Системата, а единствената им функционалност бе да изиграят ролята на " мръсния пешкир " за властимащите. Младен Кръстаич е най-новата жертва на това некадърно и компрометирано ръководство. Зад провалилия се на всички места сърбин и някакви нелогични и смехотворни оправдания за " подмладяване " - термин, който е неприсъщ за нито един народен тим се скриха следващите неистови опити да се " резервира кокала ". От известно време в репертоара бяха включени термини като " цифровизация ", " методика " и прочие, само че смисъла им остава безусловно неразбираемо за тези, които ги употребяват. Но пък правят добра работа за продължение на мъката. Агония, която е за сметка на личните ползи.
Поглеждайки " триумфите " на тогавашните футболни герои отвън терена елементарно ще разберем, че БФС може да бъде единственият шеф и метод за прехранване за тях. Фалирали пицарии, хотели, фитнеси, заведения за хранене, хлебозаводи, нощни заведения, питейни заведения, комплекси, компании... Това е сметката. А в този момент и банкрутирал футбол. Като оня в Сливен. И в случай че човек има най-малко малко достолепие, то след даден величествен крах, той би трябвало да подаде оставката си и да изчака оценката. Нека този, който му е дал своя вот доверие реши дали си е правил съзнателно работата. Но в тази ситуация не става въпрос Лечков, Костадинов и останалите по веригата да подават оставки до Борислав Михайлов, тъй като БФС не е негова благосъстоятелност. Той също е служащ. Всички заедно би трябвало да се изправят пред същинския шеф - клубовете и почитателите на футбола. И тогава да забележим...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ