Евгений Кънев: Протести за животни има, но къде са протестите за правата на човека?
„ Бях впечатлен през вчерашния ден от мащаба на митингите в цялата страна за отбрана правата на … животните. Силно ги поддържам! И не поради моя приветлив пудел Бруно. А тъй като въпреки всичко провокират взаимност в обществото за някаква идея. Може и да бъркам – само че нямам спомен за подобен мащаб митинги против домашното принуждение. А какво остава за митинги по принцип за правата на … индивида. А образци за потърпевши от дейностите на полицията, прокуратурата и ред други държавни органи – всеки ден. Защо точно неналичието на този тип всеобщи митинги е обезпокоително? “
Това разяснява политическият анализатор Евгений Кънев , пишейки още във:
„ Защото демокрацията е имагинерна, когато не са предпазени правата на всеки човек. Само посредством тази отбрана се построява система, в която всеки субект може да се развива и да получава равни благоприятни условия. Само по този начин може да се построи почитание към личността. И на тази база – да се организира разговор.
Диалогът сред хората с друго мнение е фундамента на демокрацията. Ако няма опция двама души, а оттова и две партии да седнат да беседват имаме в действителност една голяма ограда сред хората с друго мислене, през която те крещят и си мислят, че колкото по-силно го вършат, толкоз по-добре ще бъде чута тяхната, “вярната ” позиция.
Уви, тъкмо това вършат обществените медии – всеки се затваря в своя двор или балон и не остава място в средата за разговор. Затова и по ТВ съвсем няма среща на такива хора, който да приключи без скандал или шумотевица. В предишното, публичното мнение се формираше от престижи, чиято мисъл – в публикации, книги, печатни медии – бе артикул на рационалното мислене. Сега публичното мнение, уви, се образува от цифровите видео формати или от няколко гневни или емоционално-натоварени реплики във Facebook или Х. Които основават тълпи за племенна политика (tribal politics), а не рационални жители за демократичния развой.
Както добросъседството е невероятно без разговор, по този начин и Демокрацията е невъзможна без политическия център. Затова тя работи, когато партиите в ръководството са център-дясно и център-ляво. И няма проблем да реализират консенсус по въпроси от народен интерес и националната сигурност. Няма и проблем за тяхната ротация във властта, когато едната загуби избори.
А крайните елементи на политическия набор нормално се населяват от някакви -исти: популисти, фашисти, комунисти, анархисти и прочие, чийто политически инструмент е крясъкът. Те идват с хрумвания да “променят системата ”, разрушават институциите и демократичния развой, правят закононарушения против Конституцията и най-после се хващат за властта непременно, с цел да не бъдат преследвани от закона. Винаги едно и също, на всички места по света.
В това е шансът и на нашата народна власт. Съюзът на партиите в центъра би трябвало да подсигурява по едно и също време демокрацията с битката против корупцията, която я подрива и нашето почтено място в Европа – дом, само че и последният кей на същинската народна власт.
Не е време през днешния ден за ляво – дясно. Всъщност, още Рейгън го е споделил: “На вас и мен ни е казвано, че би трябвало да изберем сред лявото и дясното, само че аз ви споделям, че няма такова нещо като дясно и ляво. Има единствено горе и долу. Горе – към отколешната фантазия на индивида – оптималната самостоятелна независимост, съвместима със закона. Или долу – към дупката на тоталитаризма. Независимо от тяхната откровеност, техните филантропични претекстове – тези, които ще жертват свободата за сигурност към този момент са поели по пътя надолу “. “
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Синдикат: Политици са се вторачили в Министерство на вътрешните работи и дъвчат заплатите, завишавайки мощно цифрите
