Можем ли да разделим красивия футбол на Сити от газенето на човешки права
Бях в механа и по малкия екран вървеше дербито на Манчестър. Трима момци в средата на 20-те си години влязоха и единият от тях поръча първия рунд, подреди три халби на масата и разгласи: „ Значи се разбрахме, нали? Никаква политика! Пийваме по едно-две и гледаме мача. Ама никаква политика!”. Всички кимнаха утвърдително, глътнаха по глътка ярко и се обърнаха към екрана. Щом Манчестър Сити вкара гол, единият от момците се въодушеви: „ Тоя е популярен, но беше платен с парите на страна, която екзекутира гейове.” Другите двама се обърнаха и го стрелнаха вербално: „ Никаква политика!”.
Това беше едно забавно анекдотче и бас пипвам, че е типично за много хора.
Докато Сити си проправя пътя към поредна шампионска купа с вариращ сред превъзходен и изумителен футбол, би трябвало ли да бъдем като оня момък в бара? Или пък можем да пренебрегваме обстоятелството, че притежателят на „ гражданите” е член на кралска фамилия, която ръководи страна, където с удоволствие санкционират гейове със затвор, бичуване, пребиване или напряко със гибел? Как минава убиването поради хомосексуалност теста за подобаващ притежател, минаван от всеки кандидат-купувач на клуб от Премиър Лийг? Има ли изобщо каквото и да било равнище на вложения, което да почиства това леке?
Прибавете и още куп документирани нарушавания на човешките права към това, а още не сме и стигнали до обвиняванията за финансово допингиране и почистване на замърсен имидж посредством спорта. Това прави разбираемо за какво мнозина се усещат, меко казано, погнусени. Не ми се желае да си мисля, че даже и най-първосигнално обичащият и тесногръд почитател на Сити би търсил метод да отбрани убиването на гейове в подмяна на 31 победи на сезон.
Аз персонално в никакъв случай не бих могъл да го преглътна. Всеки път щом видя този тим, това непроменяемо изниква в съзнанието ми. Опитвам се отново и отново да не помни това и просто да се насладя на изкуството на забележителния му футбол… само че не мога. Просто ми се коства непостижим образец на висша порочност. Сигурен съм, че не съм самичък в това си чувство.
Дали обаче съм комичен по този начин? Дори вдетинен? Дали просто не греша, задето се усещам по този начин? В последна сметка, в случай че се вглеждате детайлно във всичко, бихте били морално раздвоени за съвсем всичко. Така в никакъв случай не бихте слушали някои велики музиканти, в никакъв случай не бихте погледнали велики творби на изкуството, в никакъв случай не бихте прочели велики книги. Защото доста от тях са сътворени от хора, създали в действителност доста неприятни неща. Окей, те евентуално не са били част от кралско семейство, което ръководи страна, прилагаща смъртно наказване на гейове, само че хей – всичко е пълзяща канара, нали по този начин?
Би ви било също по този начин мъчно да се хванете на работа, тъй като взаимосвързаността на всичко значи, че постоянно бихте могли да наблюдавате произхода на заплатата си до нещо укоримо, сторено от някого в бизнеса. С две думи, можете откри нещо неверно безусловно във всичко и на всички места.
Можете ли да подкрепяте футболен клуб, без индиректно да подкрепяте или да бъдете безкритичен към уклона на неговите притежатели към заколение на гейовете? Може пък просто аз да съм прекомерно доверчив. Клубът не е притежателят си. Клубът е нещо изцяло настрана. Собствениците, играчите и мениджърът идват и си отиват, но клубът си остава и точно него подкрепяш.
Може би. Ако е по този начин, би трябвало да осмислим какво в действителност е клубът, в случай че не е притежаван от някого бизнес. Това е сложен въпрос за отговаряне, защото съгласно мен всички ние усещаме, че нашите клубове са концептуално над и извън чистата проба бизнес, който върти пари и прави загуби или облаги. Коя обаче е точната дума, която разказва тази същина? Ние набутваме тук метафизични хрумвания като тази за нашата лична еднаквост, локалната и общностна просвета към футболните клубове. Човек не прави това във връзка с никой бизнес… или най-малко не всекидневно. Никой не се усеща по този метод да вземем за пример по отношение на марка строителен хипермаркет или друга за продажба на артикули онлайн.
И си коства да имаме поради, че всички ние купуваме всякакви неща, без всекидневно да имаме каквато и да било визия кой ги е създал и при какви условия. Купуваме си да вземем за пример купища продукти от Китай, който напълно не е дирек на демокрацията и отвореното мислене.
Истина е също по този начин, че Премиър Лийг бе основана, с цел да бъде мултимилиарден бизнес и с цел да направи участниците в нея богати. А на всички места където са огромните пари, следват във всевъзможни размери корупция, мръсни покупко-продажби и най-различни нарушавания. Окей, притежателите на Манчестър Сити поддържат голям брой нарушавания на човешки права, само че други компании със благосъстоятелност на британски футболни клубове също не са света вода ненапита. Много от тези в Премиър Лийг аутсорстват услуги към компании, които заплащат заплати под прага на бедността на своите чиновници, при все това черпят от рога на изобилието. Е, това не е чак на „ висотата” в стълбицата на злото, където е убиването на хомосексуалисти, само че отново си е неприятно.
Ужасни неща се случват по целия свят от самото начало, би трябвало ли да ни пука за всички тях? Това би било изтощително. Вече е задоволително гадно да би трябвало да преценяме дали пазаруването на зелен фасул от Кения е положително, или не. Да, притежателите на Сити ръководят страна на високо място в класирането по нарушение на човешките права, но можете да поспорите и че подкрепянето на Англия е аморално, тъй като тя е забогатяла на гърба на ограбените запаси на други страни поради лошотия империализъм.
Сигурен съм, че в случай че проверяваме покупко-продажбите и делата на всички клубове от ПЛ, ще открием, че миризмата на сяра постоянно ще участва към нас. Всъщност ми се ще някоя организация по съблюдаването на човешките права да ни изготви таблица с класиране, с цел да знаем тъкмо какъв брой релативно са неприятни притежателите на клубовете ни, та да можем да вършим осведомен избор, а не да замитаме тези неща така елементарно и с подготвеност под килима.
Ако можете да разделите възхитата си от футбола на Сити от погнусата си от режима на ОАЕ, съвсем ви се удивлявам. Имам възприятието, че по този начин биха постъпили зрелите хора. Аз не мога. При все това към момента чувам музиката на музиканти, постоянно правили секс с 14-годишни девойки, така че какво ли пък зная?! Тези неща са комплицирани и, както споделих, е съвсем невероятно да приложиш непрекъсната морална политика в житейското занятие и затова е съвсем невероятно да не си, най-малко в известна степен, двуличник във връзка с тези, които отхвърляш, и тези, които не. Но това просто да вдигнеш ръце пред изумителната несправедливост в света също не наподобява вярно, да вземем за пример един сполучлив футболен клуб да свети със златен искра, когато изпод същината е всичко друго, само че не и блестяща.
Факт си остава, че притежателят на Манчестър Сити с вложения от 1,3 млн. паунда е член на кралската фамилия, ръководеща страна с ужасяващи индикатори в спазването на човешките права. Ако това не хвърля леке върху безусловно всичко правено от клуба, тогава и никой, изключително пък последователите на „ гражданите”, не трябва да е прекомерно сериозен към това по какъв начин се усещаме ние, наивниците, по този въпрос.
Джон Никълсън, Football 365 Премиър лийг 35 кръг, събота 20 април
Манчестър Сити 1:0краен резулат 
Тотнъм
Това беше едно забавно анекдотче и бас пипвам, че е типично за много хора.
Докато Сити си проправя пътя към поредна шампионска купа с вариращ сред превъзходен и изумителен футбол, би трябвало ли да бъдем като оня момък в бара? Или пък можем да пренебрегваме обстоятелството, че притежателят на „ гражданите” е член на кралска фамилия, която ръководи страна, където с удоволствие санкционират гейове със затвор, бичуване, пребиване или напряко със гибел? Как минава убиването поради хомосексуалност теста за подобаващ притежател, минаван от всеки кандидат-купувач на клуб от Премиър Лийг? Има ли изобщо каквото и да било равнище на вложения, което да почиства това леке?
Прибавете и още куп документирани нарушавания на човешките права към това, а още не сме и стигнали до обвиняванията за финансово допингиране и почистване на замърсен имидж посредством спорта. Това прави разбираемо за какво мнозина се усещат, меко казано, погнусени. Не ми се желае да си мисля, че даже и най-първосигнално обичащият и тесногръд почитател на Сити би търсил метод да отбрани убиването на гейове в подмяна на 31 победи на сезон.
Аз персонално в никакъв случай не бих могъл да го преглътна. Всеки път щом видя този тим, това непроменяемо изниква в съзнанието ми. Опитвам се отново и отново да не помни това и просто да се насладя на изкуството на забележителния му футбол… само че не мога. Просто ми се коства непостижим образец на висша порочност. Сигурен съм, че не съм самичък в това си чувство.
Дали обаче съм комичен по този начин? Дори вдетинен? Дали просто не греша, задето се усещам по този начин? В последна сметка, в случай че се вглеждате детайлно във всичко, бихте били морално раздвоени за съвсем всичко. Така в никакъв случай не бихте слушали някои велики музиканти, в никакъв случай не бихте погледнали велики творби на изкуството, в никакъв случай не бихте прочели велики книги. Защото доста от тях са сътворени от хора, създали в действителност доста неприятни неща. Окей, те евентуално не са били част от кралско семейство, което ръководи страна, прилагаща смъртно наказване на гейове, само че хей – всичко е пълзяща канара, нали по този начин?
Би ви било също по този начин мъчно да се хванете на работа, тъй като взаимосвързаността на всичко значи, че постоянно бихте могли да наблюдавате произхода на заплатата си до нещо укоримо, сторено от някого в бизнеса. С две думи, можете откри нещо неверно безусловно във всичко и на всички места.
Можете ли да подкрепяте футболен клуб, без индиректно да подкрепяте или да бъдете безкритичен към уклона на неговите притежатели към заколение на гейовете? Може пък просто аз да съм прекомерно доверчив. Клубът не е притежателят си. Клубът е нещо изцяло настрана. Собствениците, играчите и мениджърът идват и си отиват, но клубът си остава и точно него подкрепяш.
Може би. Ако е по този начин, би трябвало да осмислим какво в действителност е клубът, в случай че не е притежаван от някого бизнес. Това е сложен въпрос за отговаряне, защото съгласно мен всички ние усещаме, че нашите клубове са концептуално над и извън чистата проба бизнес, който върти пари и прави загуби или облаги. Коя обаче е точната дума, която разказва тази същина? Ние набутваме тук метафизични хрумвания като тази за нашата лична еднаквост, локалната и общностна просвета към футболните клубове. Човек не прави това във връзка с никой бизнес… или най-малко не всекидневно. Никой не се усеща по този метод да вземем за пример по отношение на марка строителен хипермаркет или друга за продажба на артикули онлайн.
И си коства да имаме поради, че всички ние купуваме всякакви неща, без всекидневно да имаме каквато и да било визия кой ги е създал и при какви условия. Купуваме си да вземем за пример купища продукти от Китай, който напълно не е дирек на демокрацията и отвореното мислене.
Истина е също по този начин, че Премиър Лийг бе основана, с цел да бъде мултимилиарден бизнес и с цел да направи участниците в нея богати. А на всички места където са огромните пари, следват във всевъзможни размери корупция, мръсни покупко-продажби и най-различни нарушавания. Окей, притежателите на Манчестър Сити поддържат голям брой нарушавания на човешки права, само че други компании със благосъстоятелност на британски футболни клубове също не са света вода ненапита. Много от тези в Премиър Лийг аутсорстват услуги към компании, които заплащат заплати под прага на бедността на своите чиновници, при все това черпят от рога на изобилието. Е, това не е чак на „ висотата” в стълбицата на злото, където е убиването на хомосексуалисти, само че отново си е неприятно.
Ужасни неща се случват по целия свят от самото начало, би трябвало ли да ни пука за всички тях? Това би било изтощително. Вече е задоволително гадно да би трябвало да преценяме дали пазаруването на зелен фасул от Кения е положително, или не. Да, притежателите на Сити ръководят страна на високо място в класирането по нарушение на човешките права, но можете да поспорите и че подкрепянето на Англия е аморално, тъй като тя е забогатяла на гърба на ограбените запаси на други страни поради лошотия империализъм.
Сигурен съм, че в случай че проверяваме покупко-продажбите и делата на всички клубове от ПЛ, ще открием, че миризмата на сяра постоянно ще участва към нас. Всъщност ми се ще някоя организация по съблюдаването на човешките права да ни изготви таблица с класиране, с цел да знаем тъкмо какъв брой релативно са неприятни притежателите на клубовете ни, та да можем да вършим осведомен избор, а не да замитаме тези неща така елементарно и с подготвеност под килима.
Ако можете да разделите възхитата си от футбола на Сити от погнусата си от режима на ОАЕ, съвсем ви се удивлявам. Имам възприятието, че по този начин биха постъпили зрелите хора. Аз не мога. При все това към момента чувам музиката на музиканти, постоянно правили секс с 14-годишни девойки, така че какво ли пък зная?! Тези неща са комплицирани и, както споделих, е съвсем невероятно да приложиш непрекъсната морална политика в житейското занятие и затова е съвсем невероятно да не си, най-малко в известна степен, двуличник във връзка с тези, които отхвърляш, и тези, които не. Но това просто да вдигнеш ръце пред изумителната несправедливост в света също не наподобява вярно, да вземем за пример един сполучлив футболен клуб да свети със златен искра, когато изпод същината е всичко друго, само че не и блестяща.
Факт си остава, че притежателят на Манчестър Сити с вложения от 1,3 млн. паунда е член на кралската фамилия, ръководеща страна с ужасяващи индикатори в спазването на човешките права. Ако това не хвърля леке върху безусловно всичко правено от клуба, тогава и никой, изключително пък последователите на „ гражданите”, не трябва да е прекомерно сериозен към това по какъв начин се усещаме ние, наивниците, по този въпрос.
Джон Никълсън, Football 365 Премиър лийг 35 кръг, събота 20 април
Манчестър Сити 1:0краен резулат Тотнъм Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ