Бях сигурна, че президентът Румен Радев няма да обяви в

Бях сигурна, че президентът Румен Радев няма да разгласи в новогодишното си обръщение към българския народ основаването на собствен политически план, за който се приказва от години и за който той ни предизвести, че ще го разгласи, когато минимум чакаме.

Защо Радев не го направи в този момент, откакто се знае: подготовката на партията му е в ход, част от публичните настройки са обърнати към него като към новия Спасител, а пък някои от социолозите виждаха в политическата му кошница 1 милион гласоподаватели, които да пометат статуквото и към този момент го виждаха със 121 депутати в новия парламент.

Причините са няколко и към този момент съм ги казвала, само че още веднъж ще ги изведа:

Първо - би било тотална колизия с Конституцията, когато президентът употребява правото си за послание към нацията, с цел да я поздрави за настъпващи празници, да смесва това право с уведомление за персонален партиен план. Не че Радев не е нарушавал Конституцията до момента, само че това би било фрапантен автогол.

Второ - Радев сега е в конституционна процедура на съвещания по връчване на управнически мандати. От него се чака да уточни бъдещия длъжностен министър председател, а не следващата партия. Ако беше решил да се включи в този момент в изборите със своя партия, Радев би трябвало да подаде оставка преди старта на тази процедура и надалеч преди избора на длъжностен министър-председател. В противоположен случай е налице спор на ползи – като президент да уточни премиера, който ще провежда изборите, в които ще взе участие като партиен лидер. Колкото и да сме сериозни към Радев, въпреки всичко той е положил клетва като държавен глава, той и е висш главнокомандващ - неговият чип на боен не може да допусне всичко това да бъде стъпкано от него.

Трето - Радев не е сигурен в триумфа си в този момент. Енергията на митинга не го уточни за лидер, не го припозна като новия избавител. Радев е на върха на страната 9 години, от които съвсем четири държеше кормилото и на изпълнителната власт с всичките отрицателни последствия от това. В този смисъл Радев не е опция на статуквото, Радев е част от това статукво - той се вплете в него с неверните си политически, стопански и управнически ходове по метод, по който нито един от неговите прародители не го е правил. Част от опозицията е подготвена да го употребява като оръжие против Борисов и Пеевски, само че това не значи, че по-късно ще го прегърне като водач лидер.

Четвърто - Радев не е водач. В първия му мандат президентството му го подариха Нинова и Йотова благодарение на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, във втория - заслугата бе на шарлатаните, които се клеха в него. Повече от половината от неговия рейтинг сега е институционален. Слизайки на партийния терен, Радев застава паралелно до Борисов, Пеевски, Костадинов, Асен Василев и би трябвало да покаже с какво е по-добър от тях. Ако те са мафията, той би трябвало каже какво е ”пътят на Копринката ”. До този миг цялото държание на Радев е отричане на партиите и техните водачи, а в изявленията си постоянно употребява хейт против тях на долнопробно равнище.

Нова партия значи нови хрумвания, нова идея, нови послания, ново облъчване на обществото с позитивизъм. Да сте чули нещо положително от Радев? Да сте го припознали като визионер, модернист? Да сте съзрели в словата му най-малко една идея, поради която си заслужава да го последваш? Идеята - да пристигна Радев, с цел да омете всичките, освен не е градивна, тя е лъжлива. Да чакаме, че Радев, като се появи на партийния терен, страната ще се оправи, е жестока илюзия.

Какво направи Радев в Новогодишната нощ? Изнесе такава злобна, мизантропска тирада, която потресе всички, даже и тези, които му симпатизират. Да приказваш за мафия и митинги, когато би трябвало да “погалиш ” народа с любов, е следващото доказателство, че Радев просто няма душа за този народ. Той имаше историческия късмет, когато минаваме от една ера в друга, да покаже своето водачество, да успокои нацията, да й вдъхне кураж, да й каже, че дружно ще преодоляваме несгодите, че като общественост сме избрали своя път и ще го вървим дружно. Нищо сходно не чухме от Румен Радев.

Чухме го три часа преди този момент от Димитър Радев, гуверньора на Българска народна банка, който изнесе същинско държавническо слово на прага на влизането ни в еврозоната.

" …Този миг не изисква екстаз. Той изисква изясненост. И спокойната убеденост, че принадлежността, паметта и бъдещето могат да вървят дружно.
БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ – по този начин написа на най-новите европейски монети. И това споделя задоволително. Защото България е Европа. И Европа е България… ”

Банкерът Димитър Радев се оказа президентът в тази нощ.

И това е най-големият удар против Румен Радев, тъй като в най-неочаквания миг видяхме, че той има опция. Че той е неприятният образец за държавен глава.

А дали ще основава политически план - става все по-малко значимо.

Тази ниша ще продължи да бъде празна, до момента в който не се появи същински нов политически лидер. Времето ще го роди.