Нешка Робева Изригна Омерзена Срещу Управниците Ни: Над Всички Ни Тегне Проклятието На Ботев!
Бях си дала обещание. Почти се бях заклела, че няма да вземам участие, нито да пиша, нито даже да се интересувам от политика… Не издържах… Както постоянно.
„ НАРОДЕ???? “
Не, няма подобен народ… Няма народ, който да заслужава управници като нашите…
Да се гавриш с болката и тъгата на майките, да се гърчиш, като глист единствено и единствено да запазиш местенцето си и на всичкото от горната страна да обясняваш на същия тоя народ, какъв брой е непризнателен, необразован и елементарен, тъй като не може да търпи повече забития до кокъла нож…
Няма народ, който да търпи поддакващите на властта, сякаш работодатели, които предците ни биха нарекли и то с съображение кръвопийци… Работодатели, които заплашват, че против майките ще изкарат синовете, отрудените и очукани съпрузи и дъщерите… Срещу същите тези майки, които са ги откърмили?!
До по кое време ще поносим безобразници, посерковци и наглеци да ни управляват… А кожодерите, които се хвалят, че ни давали хляба и заради това могат да разполагат с нас?… Кога още веднъж ще избухне „ …вековната завист на роба… “?
Това не е девиз, не е апел, това просто е едно изохкване… И вместо да се разделяме на зелени, червени, сини, оранжеви и какви ли не още цветове от политическата ни палитра, не е ли време в действителност да им покажем на самозабравилите се, че не сме мърша, а народ.
Че Левски, такива като тях назовава изродици, че Ботев оракулски е писал; „ Патриот “. И най-сетне, давайки воля на гнева си, поради унижението, на което са подложени българските майки “някога юначен “ – да гледат по какъв начин децата им умират, тъй като не могат да платят лекуването им, по какъв начин затъпяват, тъй като същинското обучение не е преференциално за управниците, по какъв начин прокудени надалеч от вкъщи, търсят илюзорното си щастие… Да стенат пред страданието на немощните си, остарели и ненужни родители…
Ще изтъквам още веднъж Ботев:
„ Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво, скотско състояние, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува срещу своите плътски теглила.
Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мълчиш, като риба, търпиш като вол, молиш се Богу, като най-последния виновник и чакаш второто дохождане на Месия, с цел да добиеш премия за твоите петивековни премеждия!
Какво желаете от сходен народ? Той е плебей и плебей категоричен, и аз имам цялостното човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен към своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци! “ 5януари 1875г.
От тогава и до през днешния ден, над всички ни тегне проклятието на Ботев… “, написа Нешка Робева.
„ НАРОДЕ???? “
Не, няма подобен народ… Няма народ, който да заслужава управници като нашите…
Да се гавриш с болката и тъгата на майките, да се гърчиш, като глист единствено и единствено да запазиш местенцето си и на всичкото от горната страна да обясняваш на същия тоя народ, какъв брой е непризнателен, необразован и елементарен, тъй като не може да търпи повече забития до кокъла нож…
Няма народ, който да търпи поддакващите на властта, сякаш работодатели, които предците ни биха нарекли и то с съображение кръвопийци… Работодатели, които заплашват, че против майките ще изкарат синовете, отрудените и очукани съпрузи и дъщерите… Срещу същите тези майки, които са ги откърмили?!
До по кое време ще поносим безобразници, посерковци и наглеци да ни управляват… А кожодерите, които се хвалят, че ни давали хляба и заради това могат да разполагат с нас?… Кога още веднъж ще избухне „ …вековната завист на роба… “?
Това не е девиз, не е апел, това просто е едно изохкване… И вместо да се разделяме на зелени, червени, сини, оранжеви и какви ли не още цветове от политическата ни палитра, не е ли време в действителност да им покажем на самозабравилите се, че не сме мърша, а народ.
Че Левски, такива като тях назовава изродици, че Ботев оракулски е писал; „ Патриот “. И най-сетне, давайки воля на гнева си, поради унижението, на което са подложени българските майки “някога юначен “ – да гледат по какъв начин децата им умират, тъй като не могат да платят лекуването им, по какъв начин затъпяват, тъй като същинското обучение не е преференциално за управниците, по какъв начин прокудени надалеч от вкъщи, търсят илюзорното си щастие… Да стенат пред страданието на немощните си, остарели и ненужни родители…
Ще изтъквам още веднъж Ботев:
„ Нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво, скотско състояние, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува срещу своите плътски теглила.
Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мълчиш, като риба, търпиш като вол, молиш се Богу, като най-последния виновник и чакаш второто дохождане на Месия, с цел да добиеш премия за твоите петивековни премеждия!
Какво желаете от сходен народ? Той е плебей и плебей категоричен, и аз имам цялостното човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен към своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци! “ 5януари 1875г.
От тогава и до през днешния ден, над всички ни тегне проклятието на Ботев… “, написа Нешка Робева.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ