Стела Римингтън - само един свят не й стига
„ Бях брачна половинка на посланик. Мъжът ми бе изпратен на работа в Индия. В онази заран таман си пиех кафето, когато най-изненадващо ориста ме потупа по рамото – предложиха ми работа като секретарка. Бях признателна за края на скуката. “ Така стартира историята за това по какъв начин дипломатската мемсахиб („ госпожа “ – по този начин прислужниците в Индия назовават британските си господарки) и стопанка Стела Римингтън се трансформира в първата жена – началник на МИ6, тайните служби на английското разузнаване.Сигурно си спомняте М – шефът на английското разузнаване от филмите за Джеймс Бонд. През годините ролята е изпълнявана от разнообразни артисти и от една-единствена актриса – Джуди Денч. Вдъхновение за нейното преобразяване като М във всички Бонд филми, основани в интервала 1995–2015 година, е точно тя, Стела Римингтън. 
Бащата на Стела e чертожник, майка ѝ – акушерка. Детството ѝ е надалеч от щастливо – тя е на четири, когато фамилията напуща Лондон, защото избухва Втората международна война. Преместват се в дребния крайбрежен град Бароу на Фърнис, само че бомбардировките ги застигат и там – един път, до момента в който се крият под стълбите, наоколо пада бомба, която взривява прозорците и подвига таваните във въздуха, а Стела, родителите ѝ и другите оживели жители на постройката с писъци се пробват да стигнат до най-близкото бомбоубежище, до момента в който бомбите се сипят над главите им. Заради напрежението от войната, прекараното време в тесните бомбоубежища и ужасяващите гледки, на които става очевидец, Стела развива клаустрофобия, която я изтезава през целия ѝ живот. И до през днешния ден, когато е към този момент на 89 години, тя постоянно заема това място в стаята или към масата, което е най-близо до изходната врата.По време на войната Стела и останалите деца вървят на учебно заведение с двуколки, теглени от понита, защото всички рейсове са употребявани за военни цели. Най-напред учи в манастирско учебно заведение, а по-късно – в Нотингамската девическа гимназия. Записва британска литература в университета, след това – архивно дело, а в това време среща и бъдещия си брачен партньор Джон Римингтън. Двамата подписват брак през 1963 година, а две години по-късно отпътуват за Делхи, Индия, където той е назначен на дипломатическа работа. предложение, на което не можеш да откажеш Първоначално Стела е уверена, че скуката в Индия ще я убие – мъжът ѝ бил на работа по през целия ден, не ѝ се общувало изключително с останалите дипломатски съпруги, а горещината безусловно размеквала костите ѝ. По през целия ден шиела плюшени играчки за бедните индийчета – това бил единственият ѝ ангажимент и, въпреки и благотворителен, не бил по никакъв начин трогателен. Трябвало незабавно да си откри и друго занятие и се записала на курсове по актьорство при една англичанка. Убедена е, че наученото на тези курсове ѝ помогнало доста в шпионската ѝ работа по-късно.Животът ѝ се трансформира, когато през лятото на 1967 година, до момента в който си пие кафето в градината на дипломатическия корпус, към нея се доближава техен фамилен другар баронет, за който Стела Римингтън все не успявала да разбере какво тъкмо работи и се удивлявала по какъв начин той майсторски избягвал да даде явен отговор на този въпрос. Въпреки това Стела го харесвала, защото водел леко ексцентричен и сигурно не скучен като нейния живот – карал превъзходен остарял ягуар и всяка неделя със брачната половинка му давали луксозни обеди с типични индийски ястия, приготвени от персоналния им готвач. Стела харесвала пикантната индийска храна, тъй като единствено тя имала силата да я изтръгне от лапите на отегчението.Баронетът предложил на мисис Римингтън, тогава 32-годишна, да го посети в офиса му, с цел да поговорят делово – имал потребност от секретарка и доста се надявал тя да одобри. На идващия ден Стела Римингтън най-сетне схванала какво тъкмо работи баронетът – бил представител на МИ5 в Индия. Наложило се той да ѝ изясни, че МИ5 е оня скришен отдел на английското разузнаване, който се занимава с вътрешната политика и нещата, които се случват в страната, до момента в който МИ6 дава отговор за външните и интернационалните каузи. Не било нужно баронетът дълго да убеждава Стела – заплатата била добра и тя най-сетне щяла да се измъкне от къщи най-малко за няколко часа дневно. Приела незабавно, без да подозира, че подписва договорка за цялостен живот. Баронетът написа до лондонските си шефове, че си е намерил секретарка и я разказва като „ дискретна, надеждна и изцяло подобаваща за работата, макар че написа на машината единствено с два пръста и е частично феминистка “. През идващите 25 години Стела освен ще се научи да написа на машина с десетте си пръста, даже без да гледа в клавиатурата, само че и много съществено ще развие феминистките си настройки, маркирани от баронета в писмото, пробивайки си път, постепенно и последователно, нагоре в йерархията в английското разузнаване – към позиции, до този миг недостъпни за дами. 
В самото начало, до момента в който е още в Индия, работата ѝ не е по никакъв начин вълнуваща, само че откакто мъжът ѝ завършва задачата си и двамата се завръщат в Лондон, тя взема решение да опита да се причисли на щат към МИ5 и за своя изненада съумява. Много скоро схваща обаче, че без значение от това, че към този момент е на 34 години, че има академични дипломи и към този момент насъбран, въпреки и незначителен, опит в системата на разузнаването, всеки новопоявил се мъж, с 10 или повече години по-млад от нея и без никакъв опит, бива назначаван стремително като „ офицер “, до момента в който тя, единствено тъй като е жена, си стои на равнище спомагателен личен състав и никой няма желание да я покачва. Освен това сътрудниците ѝ мъже са включвани в строго секретни интервенции по събиране на разследваща информация, до момента в който тя на процедура си остава секретарка и архивист.
шпионски игри През април 1970 година Стела схваща, че е бременна. Двамата със брачна половинка ѝ към този момент били обезверени и считали, че в никакъв случай няма да си имат дете. От една страна, новината ги прави неописуемо щастливи, от друга обаче, Стела е уверена, че в случай че не се върне на работа три или четири месеца след раждането, освен това на цялостен работен ден, няма да има никакъв късмет за каквато и да било кариера. Освен това фамилията изплаща новата си къща и заплатата на Джон Римингтън не е задоволителна, с цел да покрива ипотеката.
Бащата на Стела e чертожник, майка ѝ – акушерка. Детството ѝ е надалеч от щастливо – тя е на четири, когато фамилията напуща Лондон, защото избухва Втората международна война. Преместват се в дребния крайбрежен град Бароу на Фърнис, само че бомбардировките ги застигат и там – един път, до момента в който се крият под стълбите, наоколо пада бомба, която взривява прозорците и подвига таваните във въздуха, а Стела, родителите ѝ и другите оживели жители на постройката с писъци се пробват да стигнат до най-близкото бомбоубежище, до момента в който бомбите се сипят над главите им. Заради напрежението от войната, прекараното време в тесните бомбоубежища и ужасяващите гледки, на които става очевидец, Стела развива клаустрофобия, която я изтезава през целия ѝ живот. И до през днешния ден, когато е към този момент на 89 години, тя постоянно заема това място в стаята или към масата, което е най-близо до изходната врата.По време на войната Стела и останалите деца вървят на учебно заведение с двуколки, теглени от понита, защото всички рейсове са употребявани за военни цели. Най-напред учи в манастирско учебно заведение, а по-късно – в Нотингамската девическа гимназия. Записва британска литература в университета, след това – архивно дело, а в това време среща и бъдещия си брачен партньор Джон Римингтън. Двамата подписват брак през 1963 година, а две години по-късно отпътуват за Делхи, Индия, където той е назначен на дипломатическа работа. предложение, на което не можеш да откажеш Първоначално Стела е уверена, че скуката в Индия ще я убие – мъжът ѝ бил на работа по през целия ден, не ѝ се общувало изключително с останалите дипломатски съпруги, а горещината безусловно размеквала костите ѝ. По през целия ден шиела плюшени играчки за бедните индийчета – това бил единственият ѝ ангажимент и, въпреки и благотворителен, не бил по никакъв начин трогателен. Трябвало незабавно да си откри и друго занятие и се записала на курсове по актьорство при една англичанка. Убедена е, че наученото на тези курсове ѝ помогнало доста в шпионската ѝ работа по-късно.Животът ѝ се трансформира, когато през лятото на 1967 година, до момента в който си пие кафето в градината на дипломатическия корпус, към нея се доближава техен фамилен другар баронет, за който Стела Римингтън все не успявала да разбере какво тъкмо работи и се удивлявала по какъв начин той майсторски избягвал да даде явен отговор на този въпрос. Въпреки това Стела го харесвала, защото водел леко ексцентричен и сигурно не скучен като нейния живот – карал превъзходен остарял ягуар и всяка неделя със брачната половинка му давали луксозни обеди с типични индийски ястия, приготвени от персоналния им готвач. Стела харесвала пикантната индийска храна, тъй като единствено тя имала силата да я изтръгне от лапите на отегчението.Баронетът предложил на мисис Римингтън, тогава 32-годишна, да го посети в офиса му, с цел да поговорят делово – имал потребност от секретарка и доста се надявал тя да одобри. На идващия ден Стела Римингтън най-сетне схванала какво тъкмо работи баронетът – бил представител на МИ5 в Индия. Наложило се той да ѝ изясни, че МИ5 е оня скришен отдел на английското разузнаване, който се занимава с вътрешната политика и нещата, които се случват в страната, до момента в който МИ6 дава отговор за външните и интернационалните каузи. Не било нужно баронетът дълго да убеждава Стела – заплатата била добра и тя най-сетне щяла да се измъкне от къщи най-малко за няколко часа дневно. Приела незабавно, без да подозира, че подписва договорка за цялостен живот. Баронетът написа до лондонските си шефове, че си е намерил секретарка и я разказва като „ дискретна, надеждна и изцяло подобаваща за работата, макар че написа на машината единствено с два пръста и е частично феминистка “. През идващите 25 години Стела освен ще се научи да написа на машина с десетте си пръста, даже без да гледа в клавиатурата, само че и много съществено ще развие феминистките си настройки, маркирани от баронета в писмото, пробивайки си път, постепенно и последователно, нагоре в йерархията в английското разузнаване – към позиции, до този миг недостъпни за дами. В самото начало, до момента в който е още в Индия, работата ѝ не е по никакъв начин вълнуваща, само че откакто мъжът ѝ завършва задачата си и двамата се завръщат в Лондон, тя взема решение да опита да се причисли на щат към МИ5 и за своя изненада съумява. Много скоро схваща обаче, че без значение от това, че към този момент е на 34 години, че има академични дипломи и към този момент насъбран, въпреки и незначителен, опит в системата на разузнаването, всеки новопоявил се мъж, с 10 или повече години по-млад от нея и без никакъв опит, бива назначаван стремително като „ офицер “, до момента в който тя, единствено тъй като е жена, си стои на равнище спомагателен личен състав и никой няма желание да я покачва. Освен това сътрудниците ѝ мъже са включвани в строго секретни интервенции по събиране на разследваща информация, до момента в който тя на процедура си остава секретарка и архивист. шпионски игри През април 1970 година Стела схваща, че е бременна. Двамата със брачна половинка ѝ към този момент били обезверени и считали, че в никакъв случай няма да си имат дете. От една страна, новината ги прави неописуемо щастливи, от друга обаче, Стела е уверена, че в случай че не се върне на работа три или четири месеца след раждането, освен това на цялостен работен ден, няма да има никакъв късмет за каквато и да било кариера. Освен това фамилията изплаща новата си къща и заплатата на Джон Римингтън не е задоволителна, с цел да покрива ипотеката.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ