Бях на седем, когато баща ми ме заведе да гледам

Бях на седем, когато татко ми ме заведе да виждам първия епизод на Star Wars. След години разбрах, че това бил някакъв съвсем финален епизод, но това е друга история. Израстнах с фантазии за футуристично бъдеще. Четях съветските създатели Кир Буличов и братя Стругацки, откривах Айзък Азимов, роден като съветски публицист и умрял като американски класик.

Не бях единствено аз. Цели генерации индивиди растяха с фантазиите да превърнем машините в хора. Това последователно се случи, а аз заживях в книгите от моето детство. Днес машините не просто наподобяват на хора, те вършат каквото и ние можем. Не единствено да работят, само че и да творят, да основават.

Страхувам се, че до момента в който сме се опитвали да превърнем машините в хора, превърнахме себе си в машини. Включени в зареждането, програмирани, бездушни създания. Добре. Щом сме машини, дано следваме законите на Айзък Азимов. Тогава няма потребност да иусещаме някъде вътре в себе си трептене. Ще бъдем още веднъж тези бездушни машини, които не изпитват емпатия, само че най-малко няма да вредим. Нито на себе си, нито на другите.

Ето ви трите закона на роботиката, заменете „ робот “ с „ човек “ и спазвайте.

• Роботът не може да навреди на човешко създание или посредством безучастие да аргументи щета на човешко създание.
• Роботът би трябвало да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, с изключение на когато тези заповеди влизат в несъгласие с Първия закон.
• Роботът би трябвало да пази съществуването си, с изключение на когато това влиза в несъгласие с Първия и с Втория закон.

Радослав Бимбалов