Семейна мъка: Мащехата ми се бори като истинска майка за мен, а роднините ми – за наследството
Бях на пет години, когато мама умря. Баща ми не оплаквам дълго за нея и едвам месец след гибелта й, се върна към нормалния си метод на живот. Той и преди обичаше да пие, само че в този момент съгласно него имаше извинителна причина. Понякога, щом се прибереше пийнал, той ме поглеждаше укорително и намръщено споделяше: “ Бъди признателна, че не те изпратих в сиропиталище. “. За първи път докара жена вкъщи 40 дни след погребението, а на сутринта я изгони. Оттогава постоянно водеше уличници у дома и никоя от тях не се задържа дълго. След като задоволеше низките си пристрастености, татко ми ги гонеше. Това продължи до деня, в който вуйна Лидия пристигна при нас. Не жена, а фантазия. И до момента ми е чудно по какъв начин пачавра като баща, е съумял да завоюва вниманието й. Красива, интелигентна, добра стопанка, тя ми сграбчи сърцето мигновено.
Но с течение на времето положението на татко ми се утежни. Алкохолът го караше да полудява и имаше моменти, в които ставаше неуправляем. В такива дни с мащехата ми нощувахме при нейни другари. Вечер, притисната до топлата й гръд, й разказвах фантазиите си. Веднъж двете приготвяхме торта за рождения ми ден, когато на вратата се позвъни. На прага стояха служители на реда, които ни оповестиха трагичната новина за гибелта на татко ми. Беше умрял в пиянска кавга. Леля Лидия провежда погребението, само че никой от околните ни не пристигна. На гробищата бяхме една шепа хора. Месец по-късно братът на татко ми, чичо Петър, изиска да стане мой аставник.
Истината беше, че той и брачната половинка му не се интересуваха от ориста ми, а просто желаеха да заграбят наследството ми. За благополучие мащехата ми не позволи роднините ми да ме ограбят. Въпреки че юристът й сподели, че няма късмет да ме осинови, тъй като не беше законна брачна половинка на баща, тя не се отхвърли. Бореше се за мен като родна майка, в последна сметка любовта й завоюва благосклонността на съдията и той й присъди настойничеството. Тази прелестна жена ме отгледа като че ли съм нейно дете. Даде ми обучение, грижи, омъжи ме и благослови първородния ми наследник. Моята втора майка умря предходната година. След кончината й, разбрах, че е направила наследство, в което ме показва като единствен правоприемник. Благодаря ти, мамо! Дължа всичко прелестно в живота си на теб! Аз и семейство ми в никакъв случай няма да те забравим!
