Бях на 5, когато майка ми ме изостави. Вече съм

Бях на 5, когато майка ми ме изостави. Вече съм стара жена с спретнат живот – брачен партньор и три прелестни деца. Но имаше миг, в който никой не се нуждаеше от мен и си мислех, че ще е вечно.

Мнозина споделят, че въобще не си спомнят детството, а единствено някои фрагменти. По принцип и аз не помня всичко, само че има моменти, които не са изтрити от паметта ми даже след десетилетия.

За това, че татко ми ме изостави, разбрах едвам когато пораснах. Тогава към този момент вървях на учебно заведение, само че си спомнях и си припомням в този момент за майка ми, която един ден ме изостави посред магазина. 

Стигнахме до магазина, припомням си, че бях доста гладна. По някаква причина мама не ми купи нищо тогава. Скара ми се. Тогава я помолих да ми купи най-малко една кифличка с маково семе, която се перчеше на витрината.

Майка ми ме погледна в очите, имаше злобен взор. На разлъка ми подмятна фразата: „ Ти унищожи целия ми живот “.

А след това ме постави на една скамейка до витрината за сладолед и ми сподели да я изчакам. Тя си отиде и не се върна този ден.

Тогава един чужд към момента мъж, който две години по-късно ме взе в фамилията си, ме заприказва. Кифлата с маково семе, която ми купи, в никакъв случай няма да я не помни.

Ядох я и плаках. Тя беше по едно и също време сладка и солена от сълзите ми. Но от този момент не одобрявам тези сладкарски произведения, те ми припомнят на това какво трябваше да „ изям “ в живота си.

Животът още веднъж блесна с цветове, до момента в който чаках идването на новите ми татко и майка в приюта, даже се усещах съвсем щастлива. Опитвах се да допускам, че ще ме отведат. Няма да укривам, че чаках и майка си.

Тя пристигна няколко месеца преди да ме вземат от новото ми семейство. Помня и този диалог. Тя не изиска амнистия, заваляха упреци към мен. Жената, която е моя майка, се опита да ми изясни постъпката си. Нейната кариера, нейният живот, надали не аз съм ги унищожила.

Когато родила, не предполагала, че ще остане сама с детето без работа и без пари. И фактът, че в този момент съм в подслон и други „ извънземни “ хора ще ме вземат, е единствено нейна заслуга. За този живот би трябвало да съм й признателна.

Защото е можела да ме остави до себе си и да ме обрече на гладно и студено битие. А по този начин всяка от нас ще има живот, някакъв там живот, само че ще го има. Тя очакваше признателност от мен. За тези думи узрях едвам в този момент. Тогава желаех да рева и да я апелирам да остане.

А в този момент желая да й кажа: Благодаря ти, жено, че ме научи да оценявам фамилията. За това, че ми даде късмет да бъда човек. За това, че ми даде опция да израсна измежду прелестни хора, които са подготвени да защитят едно оскъдно и изоставено дете с цената на живота си.

За тези хора, които в никакъв случай не са се предавали и са обичали не поради нещо, а макар. Благодаря ти от все сърце.