Тъгата на едно момиче: Тя е мъртва. Вината за катастрофата е моя. Как се живее така
Бях на 17 години, когато с татко ми Петьо отидохме на вилата край Бургас. С майка ми са разведени от дълго време и той непрестанно сменя любовниците си. Жените го харесват. Въпреки че е на 46, той припомня Робърд Редфорт – има неговата прическа, лъчение и фигура. С нас бе и последната му другарка Росица. Младо момиче на 25, много сексапилна и нахална. Тя непрекъснато му споделяше „ моят котарак “ и му правеше благи очи. Баща ми бе джентълмен. Водеше я в скъпи заведения, изпълняваше прищевките й, само че много-много не му пукаше за нея. Беше единствено следващото му завладяване, което го караше да се усеща млад.
Това лято аз изживях първата си обич. Момчето, което обичах, ни беше комшия. С Ваньо дружно плувахме във вътрешността в морето, печехме миди на плажа и се целувахме в тъмното. Стигнахме и до се*с, само че няма да се впускам в детайлности. Беше ми хубаво и празнично. Един ден баща ми заяви, че ще ни гостува неговата остаряла другарка Жана. Познавах я, само че кой знае за какво не я харесвах. Тя беше същинска дама – с тъмноруса коса, кафяви очи и красива фигура. Жана дойде и татко ми внезапно се промени. Стана някак по-мек, деликатен и замислен. Постоянно се въртеше към нея, оферираше й кафе, доливаше в чашата й вино, двамата ходеха дружно на плажа. На третия ден той заряза Роси, която откакто плака цяла нощ, си взе куфара, нае си квартира и изчезна. Баща ми и Жана си говореха шушукайки за предишното, припомняйки си смешни случки.
Тя нежно го докосваше и милваше яката на спортната му фланелка. Той я гледаше с влюбени очи. Споделяха и леглото, една нощ видях по какъв начин баща се промъква на пръсти в стаята й. Двамата ми споделиха, че към този момент са определили деня на сватбата, създали бяха и лист на гостите. Работата ставаше сериозна и това ме накара да измисля подъл проект, с цел да ги разделя. Трябваше да накарам татко ми още веднъж да ревнува остарялото си гадже. Открих Роси на един непосредствен плаж. Беше сама, имаше загар, а тялото й излъчваше младост и страст. Попитах я напряко дали желае да се събере с баща, а тя кимна в символ на единодушие. Казах й какво би трябвало да направи, с цел да си го върне. Бях навила Ваньо, който бе подготвен на всичко за мен, двамата да инсценират, че са любовна двойка. Точно когато се целуват на плажа, ще накарам баща да мине около тях и да ги види. Това съгласно мен щеше още веднъж да го върне в леглото на Роси. Както бях намислила, по този начин и стана. В уречения ден Роси и Ваньо заеха стратегическа позиция, а аз накарах баща двамата да се разходим по плажа. Баща ми видя Роси в прегръдките на Ваньо, видя, че се е разхубавила, и изиска още веднъж той да командва парада.
Когато се прибрахме, беше умислен. Аз му пъхнах в ръката записка от Роси, в която тя му определяше среща. Татко единствено това и чакаше. Каза небрежно на Жана, че има работа в града, а в това време прекара нощта в стаята на Роси. Когато на сутринта се прибра, гледаше гузно и Жана разбра за изневярата му. Татко се опита да каже нещо за свое опрощение, само че Жана взе ключовете от колата си, настъпи газта и изхвърча. Бях доста щастлива, че съм съумяла да ги разделя, и не смятах, че тази жена е по-различна от другите му приятелки. Мислех си, ще потъгува ден-два и ще й мине.
Изтичах до Ваньо и двамата заплувахме към хоризонта. Върнахме се на смрачаване. Вкъщи беше мрачно, татко ми не се виждаше. Почуках на вратата на стаята му и влязох. Татко лежеше мъртво пийнал на леглото, до него се търкаляха празни бутилки. Попитах го какво е станало, а той единствено съумя да каже: “Жана е направила злополука. Мъртва е! “ Пребледнях и излязох. Как можах да извърша тази измама! Как щях да пребивавам оттук нататък?
На идващия ден си заминахме. Нито баща, нито аз отидохме на погребението й. Баща ми последователно се отърси от тъгата и се съвзе, само че аз се трансформирах. Разбрах, че съществува същинска обич, която не търпи неистина и измяна. След една година отидох на гроба на Жана и оставих бели хризантеми. Постоях разкаяна и молех да ми елементарни. Знаех, че каквото и да сторех, нямаше да я върна назад на белия свят.
Инфо: Лична драма
