“Бях много ученолюбив още от дете. Бог да ги прости

“Бях доста любознателен още от дете. Бог да ги елементарни родителите ми, само че и двамата ме биеха доста. Спомням си, че мама беше на родителска среща, аз знаех какво ще ѝ кажат там и от боязън си легнах да дремя в 5 часа следобяд, само че не оказа помощ. Смесвах всякакви медикаметни и ги прецеждах през филтър, тъй като това, което остава във филтъра, е доста елементарно запалимо и гърми. Майка ми се прибра и ме посрещна с пестник, без „ добър ден ”, смъкна ме на земята, за какво ѝ гръмнали в ръцете, когато се пробвала да ги реалокира. "

Това описа в предаването " На кафе " по Нова тв  доктор Мирослав Ненков Мирослав Ненков е роден на 15 март 1969 година в град София. Завършил е специалност , който е анестезиолог, само че и водещ на рубриката " Живи и здрави " по Дарик радио.

" В седми клас ми вършиха пункция на синусите и тъкмо тогава разбрах, че ще бъда доктор. Тогава нещо ми стана на главата. Избрах анестезиологията, когато бях в четвърти курс. Тогава ходех в Бърза помощ на процедура и там се възпламених по реанимацията. Това е велика просвета. Там би трябвало да мислиш стратегически, да гледаш доста напред, да познаваш функционалностите на човешкото тяло във всичките му области. Една от спецификите на нашата компетентност е тъкмо това - и анестезиологията и интензивното лекуване ", съобщи той.

" Започнах да работя като санитар през цялото време на образованието ми. Сблъсках се челно с болничния живот. Беше сиромашия. Подът се миеше с горнище от пижама. Много ми оказа помощ това. Виждаш неща, които няма по какъв начин да видиш в учебно заведение. Колегите, които са минали по този път, към този момент с доста неща и процеси си наясно ", описа доктор Ненков.

" Има едно нещо, което се назовава плацебо резултат. Миех аз коридора след среднощ и един човек излезе от стаята и ми сподели, че от 15 дни не е спал. Казах му да се върне в леглото, взех една спринцовка и заредих физиологичен разтвор. Казах му, че това е доста скъпо лекарство, доставено от Англия. Сложих му разтвора и индивидът заспа и спа до сутринта ", спомня си докторът.

" Аз и идна сестра смъкваме мъртвец в моргата и всички аутопсионни маси бяха заети от умряли. Младата сестра доста се уплаши при гледката и санитарката ѝ сподели: Що се плашиш от умрелите, от живите се плаши ". Което е самата истина ", спомни си той.