Семейни скандали: Може и да ми е баща, но нямаше как да му позволя да продължава да извършва злини
Бях едвам на 12 години, когато татко ми стартира да използва опиати. Докато растях, всекидневно следих по какъв начин разрушава и унищожава всичко около себе си, създавайки от ден на ден проблеми на фамилията ни, по тази причина взех решение, че няма да му разреша да съсипе и моя живот. Бях в първи курс в гимназията, когато майка ми най-сетне се разведе с него. Под въздействие на синовни усеща, дадох обещание на татко си, че в случай че в миналото реши да се изправи против казуса си, аз ще направя всичко по силите си, с цел да му оказа помощ. Но до момента в който настъпи денят, в който ще вземе верния избор, не желая даже да виждам лицето му.
Годините летяха, а татко ми освен не спря опиатите, а и стартира да използва по-твърда дрога. Една вечер гледах новините и видях, че е станало пътно произшествие, вследствие на което има починала жена. Малко по-късно водещите дадоха цялостно изложение на колата и с смут осъзнах, че това е колата на татко ми и точно той е килърът на нещастната жена. На другия ден се промъкнах скрито в гаража му и открих аудито му със счупени прозорци, изчезнали огледала и напукан фар. Колкото и да ме болеше, знаех, че е време да спра татко си да прави несгоди. Веднага се обадих на мой другар служител на реда и му описах за съмненията си. Няколко часа след позвъняването ми полицията арестува татко ми. На делото се разбра, че под въздействие на дрогата, той не е съумял да овладее колата и е лишил живота на един почтен човек.
От дете следих по какъв начин унищожава всички ни, само с цел да задоволи порочните си пристрастености. Крадеше заплатата на мама, продаде ми колелото, което баба ми подари за рождения ден, изнесе скъпите движимости от вкъщи ни, а с парите си купуваше опиати. Унищожи фамилията ни, само че в този момент този „ табиет “ унищожи друго семейство, отнемайки живота на една брачна половинка и майка. Когато татко ми разбра, че аз го предадох на полицията, той ме прокле и се отхвърли от мен. Не скърбя за постъпката си, тъй като мястото на всеки палач е в пандиза.
