Иван Николов: Сърбите упражняват върху българите всички познати методи на асимилация
Бягството от Сърбия е единственото избавление за българите, това написа във вестник " Данас " като отговор на обявата " Как десетки хиляди българи " изчезнаха " в Сърбия ", Иван Николов - ръководител на българския Културно-информационен център в Босилеград.
Коментарът на Иван Николов:
Четох в " Данас " по какъв начин ръководителят на Българския народен съвет Стефан Стойков се учудва на изгубването на десетки хиляди българи в Сърбия и " няма пояснение и не схваща " за какво българите не са декларирани като такива при преброяването, макар че той ги приканва " да го вършат свободно и че това не е нищо ужасно "!?
Така той споделя, че българите в Сърбия са над 100 000 и че е „ уверен, че става въпрос за мимикрия, а не за асимилация, тъй като Сърбия е демократична страна “, членовете на българския народ са „ лоялни жители “, а държавното управление на Сърбия е „ мощен и благонадежден сътрудник “, който той хвали с цялата си уста поради големите вложения „ в пътна инфраструктура, опазване на здравето, обучение и цифровизация, и че най-големият проблем е стопанската система, т.е. безработицата на хората “ и така нататък, мъгливост след мъгливост, които нямат безусловно нищо общо с действителния живот.
Ако в действителност " не е ужасно " да се обявиш за българин, тогава за какво се стига до " мимикрия ", т.е. криене на българския генезис като метод за оцеляване в Сърбия? И в случай че Сърбия в действителност е такава „ демократична страна “, за какво има възмущение от слагане на паметна плоча в Босилеград на цивилните жертви на сръбския въстаник Коста Печанц, за какво се стигна до превантивните арести на цивилен деятели при визитата на Вучич в Босилеград на 11 март 2023, за какво беше задържането на границата в продължение на 5 часа за три книги, за какво се наложи обискът на Българския културно-информационен център в Босилеград и конфискацията на книгата на Едвин Сугарев на 8 ноември, за какво бяха нужни процесите против български цивилен и политически деятели, които години наред са клеветени като „ отцепници и сепаратисти “?
Ако държавното управление на Сърбия е подобен " мощен и благонадежден сътрудник ", за какво най-големият проблем е стопанската система и безработицата? Шега е подобен " мощен и благонадежден сътрудник " да обезпечи няколкостотин работни места и по този начин да спре източването на локалното население. И къде са тези големи вложения „ в пътна инфраструктура, опазване на здравето, обучение и цифровизация “, които може да звучат добре в предизборни акции, само че не са в всекидневието на босилеградчани.
Щом по този начин разсъждава ръководителят на Българския народен съвет, тогава не е чудно, че десетки хиляди българи в Сърбия са изчезнали единствено за няколко десетилетия и че при идващите две-три преброявания те най-вероятно ще изчезнат изцяло в случай че не се направи нещо незабавно и коренно.
Националното съзнание не се придобива по рождение, то се основава и възпитава от системата на образование и обучение. Броят на българите стартира внезапно да понижава с изтласкването на българския като майчин и образователен език от главните учебни заведения в Босилеград и Цариброд (Димитровград), а унищожаването на фабрики, предприятия и селско стопанство ги лишава от оцеляване.
Днес в предучилищните заведения в тези две общини се организират занятия на сръбски език! Първите съществени понятия, целият първичен умствен развой се образува и протича на сръбски език през цялото образование. Как може да се чака български деца, обучавани на сръбски език, на сръбска литература, история и просвета, един ден да се разгласят национално като българи? Това би трябвало да е грижа на Националния съвет на българите под мъдрото управление на господин Стойков, а не политиканстване за " сръбско-българските връзки ". Все отново пропастта в връзките сред Сърбия и България породи точно поради тези 12 918 българи в Сърбия и остава въпросът къде са останалите? От отговора на този въпрос зависи освен ориста на българите в Сърбия, добросъседските връзки сред Сърбия и България, само че и българската поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз.
От единствено себе си се схваща, че господин Стойков, като " супер предан " към Сърбия (и Демократическата партия на Сърбия), не може даже да си намерения, че същата незаконна политика, която първо сътвори, а по-късно унищожи Югославия, е отговорна за нещастието на българите в Сърбия, както и че с напускането му Косово се замисля съществено и за настояща Сърбия. Тази политика, в която интензивно взе участие и господин Стойков, се основава на програмата на великосръбската националистическа идеология, чиято цел е националните малцинства в Сърбия просто да изчезнат, а Сърбия да стане етнически чиста страна на сръбския народ в териториалните граници, начертани от Илия Гарашанин в неговото „ Начертание “ и които неговите почитатели от Сръбската прогресивна и радикална партия в края на 19 век създават и за малко ползват. В Сърбия националните малцинства постоянно са били обсъждани не като интегриращ фактор на сръбската държавност, а като заплаха, която по някакъв метод би трябвало да бъде отстранена. В края на краищата единствено един бърз обзор на статистиката демонстрира, че други национални малцинства унгарци, хървати, черногорци и така нататък в Сърбия са намалели с най-малко две трети, от време на време даже повече. Само с албанците Сърбия губи борбата дружно с територията.
„ Изчезването “ на българското национално малцинство е дълъг и непосилен исторически развой. За 104 години от подписването на Ньойския контракт, с който Великите сили победителки в Първата международна война приписват териториите на тогавашните Босилеградско и Царибродско на Кралството на сърби, хървати и словенци, броят на българите е намалял на половина с Втората международна война, а по-късно от 58 627 съгласно преброяването от 1971 година до едвам 12 918 съгласно преброяването през 2022 година! Сърбите са тествали всички познати в историята способи на асимилация - от физическо изтребване, репресии от всевъзможен тип, побои, изнасилвания, промяна на имена и семейства, промяна на майчиния език в учебните заведения, подправяне на историята, заличаване на български културно-исторически монументи, административни преразпределения, икономическа назадничавост, второ място по брой политически пандизчии след Втората международна война и систематична антибългарска агитация в общественото пространство, която не е спряла и до през днешния ден. Сръбска история, литература, спектакъл, филми, вестници, телевизия, Сръбска православна черква – помните ли българина като позитивен персонаж?
В Сурдулица в двора на техникума " Никола Тесла " има табела, на която написа, че българите са избили 20 000 сърби през Първата сръбска война? През 2010 година в двора на същото учебно заведение е издигната мемориална костница, а през 2017 година по предложение на свещеник Пахомия Архиерейският събор на Сръбската православна черква канонизира 30 000-те „ Сурдулишки мъченици “, които съгласно сръбската история са убити от българите през Първата международна война. Да оставим настрани научно-историческата основа на това изказване и да си представим какви следи оставя по този начин поднесената история в съзнанието на децата от сръбски и български генезис, до момента в който седят на едни и същи пейки и играят в един двор?
Стойков сподели, че самоопределението не е " нищо ужасно "? Той не помни, че през вчерашния ден главите хвърчаха поради такова изявление, а и през днешния ден не е доста здравословно да кажеш в Сърбия, че си българин, което незабавно се отразява в сръбското схващане като окупатор, нарушител, черен Татарин, изменник, който постоянно забива нож в сръбския тил.
Статистиката е неумолима. 12 918 българи съгласно преброяването от 2022 година е салдото на политиката, съгласно която „ на националните малцинства се подсигуряват всички права съгласно всички интернационалните стандарти и даже повече от това “, салдото на сръбско-българските връзки, салдото на страната на съзнанието на българите в Сърбия, равносметката на сръбската политика към националните малцинства, равносметката на бездействието на Националния съвет на българите, равносметката на възпитателно-образователната система, сляла българите в Сърбия.
Извън въпроса за националното съзнание, още по-труден е въпросът за оцеляването. Отговорът на този въпрос е същият като за множеството млади сърби – пътят без връщане. Най-големият блян на младежите в Сърбия, без значение от националността, е да изоставен тази Сърбия допустимо най-скоро с желанието в никакъв случай да не се връщат. /БГНЕС
Коментарът на Иван Николов:
Четох в " Данас " по какъв начин ръководителят на Българския народен съвет Стефан Стойков се учудва на изгубването на десетки хиляди българи в Сърбия и " няма пояснение и не схваща " за какво българите не са декларирани като такива при преброяването, макар че той ги приканва " да го вършат свободно и че това не е нищо ужасно "!?
Така той споделя, че българите в Сърбия са над 100 000 и че е „ уверен, че става въпрос за мимикрия, а не за асимилация, тъй като Сърбия е демократична страна “, членовете на българския народ са „ лоялни жители “, а държавното управление на Сърбия е „ мощен и благонадежден сътрудник “, който той хвали с цялата си уста поради големите вложения „ в пътна инфраструктура, опазване на здравето, обучение и цифровизация, и че най-големият проблем е стопанската система, т.е. безработицата на хората “ и така нататък, мъгливост след мъгливост, които нямат безусловно нищо общо с действителния живот.
Ако в действителност " не е ужасно " да се обявиш за българин, тогава за какво се стига до " мимикрия ", т.е. криене на българския генезис като метод за оцеляване в Сърбия? И в случай че Сърбия в действителност е такава „ демократична страна “, за какво има възмущение от слагане на паметна плоча в Босилеград на цивилните жертви на сръбския въстаник Коста Печанц, за какво се стигна до превантивните арести на цивилен деятели при визитата на Вучич в Босилеград на 11 март 2023, за какво беше задържането на границата в продължение на 5 часа за три книги, за какво се наложи обискът на Българския културно-информационен център в Босилеград и конфискацията на книгата на Едвин Сугарев на 8 ноември, за какво бяха нужни процесите против български цивилен и политически деятели, които години наред са клеветени като „ отцепници и сепаратисти “?
Ако държавното управление на Сърбия е подобен " мощен и благонадежден сътрудник ", за какво най-големият проблем е стопанската система и безработицата? Шега е подобен " мощен и благонадежден сътрудник " да обезпечи няколкостотин работни места и по този начин да спре източването на локалното население. И къде са тези големи вложения „ в пътна инфраструктура, опазване на здравето, обучение и цифровизация “, които може да звучат добре в предизборни акции, само че не са в всекидневието на босилеградчани.
Щом по този начин разсъждава ръководителят на Българския народен съвет, тогава не е чудно, че десетки хиляди българи в Сърбия са изчезнали единствено за няколко десетилетия и че при идващите две-три преброявания те най-вероятно ще изчезнат изцяло в случай че не се направи нещо незабавно и коренно.
Националното съзнание не се придобива по рождение, то се основава и възпитава от системата на образование и обучение. Броят на българите стартира внезапно да понижава с изтласкването на българския като майчин и образователен език от главните учебни заведения в Босилеград и Цариброд (Димитровград), а унищожаването на фабрики, предприятия и селско стопанство ги лишава от оцеляване.
Днес в предучилищните заведения в тези две общини се организират занятия на сръбски език! Първите съществени понятия, целият първичен умствен развой се образува и протича на сръбски език през цялото образование. Как може да се чака български деца, обучавани на сръбски език, на сръбска литература, история и просвета, един ден да се разгласят национално като българи? Това би трябвало да е грижа на Националния съвет на българите под мъдрото управление на господин Стойков, а не политиканстване за " сръбско-българските връзки ". Все отново пропастта в връзките сред Сърбия и България породи точно поради тези 12 918 българи в Сърбия и остава въпросът къде са останалите? От отговора на този въпрос зависи освен ориста на българите в Сърбия, добросъседските връзки сред Сърбия и България, само че и българската поддръжка за участието на Сърбия в Европейски Съюз.
От единствено себе си се схваща, че господин Стойков, като " супер предан " към Сърбия (и Демократическата партия на Сърбия), не може даже да си намерения, че същата незаконна политика, която първо сътвори, а по-късно унищожи Югославия, е отговорна за нещастието на българите в Сърбия, както и че с напускането му Косово се замисля съществено и за настояща Сърбия. Тази политика, в която интензивно взе участие и господин Стойков, се основава на програмата на великосръбската националистическа идеология, чиято цел е националните малцинства в Сърбия просто да изчезнат, а Сърбия да стане етнически чиста страна на сръбския народ в териториалните граници, начертани от Илия Гарашанин в неговото „ Начертание “ и които неговите почитатели от Сръбската прогресивна и радикална партия в края на 19 век създават и за малко ползват. В Сърбия националните малцинства постоянно са били обсъждани не като интегриращ фактор на сръбската държавност, а като заплаха, която по някакъв метод би трябвало да бъде отстранена. В края на краищата единствено един бърз обзор на статистиката демонстрира, че други национални малцинства унгарци, хървати, черногорци и така нататък в Сърбия са намалели с най-малко две трети, от време на време даже повече. Само с албанците Сърбия губи борбата дружно с територията.
„ Изчезването “ на българското национално малцинство е дълъг и непосилен исторически развой. За 104 години от подписването на Ньойския контракт, с който Великите сили победителки в Първата международна война приписват териториите на тогавашните Босилеградско и Царибродско на Кралството на сърби, хървати и словенци, броят на българите е намалял на половина с Втората международна война, а по-късно от 58 627 съгласно преброяването от 1971 година до едвам 12 918 съгласно преброяването през 2022 година! Сърбите са тествали всички познати в историята способи на асимилация - от физическо изтребване, репресии от всевъзможен тип, побои, изнасилвания, промяна на имена и семейства, промяна на майчиния език в учебните заведения, подправяне на историята, заличаване на български културно-исторически монументи, административни преразпределения, икономическа назадничавост, второ място по брой политически пандизчии след Втората международна война и систематична антибългарска агитация в общественото пространство, която не е спряла и до през днешния ден. Сръбска история, литература, спектакъл, филми, вестници, телевизия, Сръбска православна черква – помните ли българина като позитивен персонаж?
В Сурдулица в двора на техникума " Никола Тесла " има табела, на която написа, че българите са избили 20 000 сърби през Първата сръбска война? През 2010 година в двора на същото учебно заведение е издигната мемориална костница, а през 2017 година по предложение на свещеник Пахомия Архиерейският събор на Сръбската православна черква канонизира 30 000-те „ Сурдулишки мъченици “, които съгласно сръбската история са убити от българите през Първата международна война. Да оставим настрани научно-историческата основа на това изказване и да си представим какви следи оставя по този начин поднесената история в съзнанието на децата от сръбски и български генезис, до момента в който седят на едни и същи пейки и играят в един двор?
Стойков сподели, че самоопределението не е " нищо ужасно "? Той не помни, че през вчерашния ден главите хвърчаха поради такова изявление, а и през днешния ден не е доста здравословно да кажеш в Сърбия, че си българин, което незабавно се отразява в сръбското схващане като окупатор, нарушител, черен Татарин, изменник, който постоянно забива нож в сръбския тил.
Статистиката е неумолима. 12 918 българи съгласно преброяването от 2022 година е салдото на политиката, съгласно която „ на националните малцинства се подсигуряват всички права съгласно всички интернационалните стандарти и даже повече от това “, салдото на сръбско-българските връзки, салдото на страната на съзнанието на българите в Сърбия, равносметката на сръбската политика към националните малцинства, равносметката на бездействието на Националния съвет на българите, равносметката на възпитателно-образователната система, сляла българите в Сърбия.
Извън въпроса за националното съзнание, още по-труден е въпросът за оцеляването. Отговорът на този въпрос е същият като за множеството млади сърби – пътят без връщане. Най-големият блян на младежите в Сърбия, без значение от националността, е да изоставен тази Сърбия допустимо най-скоро с желанието в никакъв случай да не се връщат. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ