БВП расте с по-бързи темпове от данъчните постъпленияНесъбраните данъчни вземания

БВП пораства с по-бързи темпове от данъчните приходи

Несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 милиарда лева за последните 10 години

46-процентен растеж на брутния вътрешен артикул е постигнала България в интервала от 2007 до 2016 година, като в това време данъчните доходи са се нараснали с 35%, при значително повишаване на някои базови стопански параметри, които водят до увеличение на директното и индиректно облагане на популацията. Това заяви през днешния ден на конференция изпълнителният ръководител на БСК Божидар Данев, който показа резултатите от проучване за промените в растежа на сивата стопанска система.

Обект на проучването на БСК не е размерът на сивата стопанска система, а промените в размера, като за задачата са употребени статистически данни (на националната статистика и на Евростат), а не социологически изследвания и експертни оценки. Данните демонстрират, че през проучвания интервал размерите на сивата стопанска система нарастват приблизително с 3,1% годишно, като най-големи растежи се регистрират в интервала 2010-2011 г.  В номинално изражение за интервала 2008-2016 година несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 милиарда лева

Налице е влошаваща се конструкция на данъчните доходи, демонстрира анализът. През 2016 година по отношение на 2007 година най-голямо релативно понижение има в каузи на приходите от Данък добавена стойност и Директива за птиците, макар че ставките им не са променяни в обсъждания интервал. Като дял от Брутният вътрешен продукт, процентното понижение на данъчните доходи за 2016 година по отношение на 2007 година е най-съществено за приходите от Данък добавена стойност – от 10,4% през 2007 година на 9,2% през 2016 година, без значение от опазване на данъчната ставка и растежа на Брутният вътрешен продукт с 46%.

На второ място по процентно понижение на приходите са тези от налог облага – от 2,9% през 2007 година на 2,2% през 2016 година, при опазване на данъчната ставка от 10%. Особено обезпокоително е задържането на приходите от акцизи, без значение от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените размери на продажбите.

Компенсирането на растежа на общите данъчни доходи е в резултат на нарастване на приходите от осигурителни вноски и ДДФЛ. В разбора се отбелязва, че в проучвания интервал са настъпили основни промени на базови стопански параметри, които въздействат върху повишаването на данъчните доходи, включително:

Това би трябвало да докара директно и индиректно до доста нарастване на данъчните доходи, което обаче не се случва, разяснява БСК. Относителната непоклатимост на размерите на приходите от осигурителни вноски, ДДФЛ, акцизи, мита е подправена, защото не отразява посочените нагоре промени в някои стопански параметри.

Обемите на сивата стопанска система нарастват приблизително с 3,1% годишно в интервала 2007-2016 (източник: БСК)

„ Намалението на данъчните доходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на страната да се оправи със събираемостта на данъчните доходи ”, сподели Божидар Данев. Според него, законодателят организира неверна политика в посока на директно и индиректно повишение на облагането, с цел да компенсира понижените данъчни доходи, вместо да основава тласъци за увеличение събираемостта на данъчните приходите.

С цел понижаване на сивата стопанска система БСК предлага някои законодателни и организационни ограничения, измежду които:

• Опростяване на данъчната система и по-специално на методите за пресмятане и установяване на облагаемия доход;

• Авансово въвеждане на плана на Директива за облагане на корпоративната печалба;

• Укрепване на аналитичното звено в Национална агенция за приходите за идентификация на укрити обороти, приходи, осигурителни заплащания и други нарушения;

• Преглед на резултатите от инсталирания в Национална агенция за приходите програмен продукт за разкриване на данъчни измами;

• Ускорено използване на новата европейска директивата СОМ 2013 (721) за въвеждане на нов стандарт за възобновяване на ДДС;

• Осигуряване на опция за осъществяване на разплащания посредством ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства.

• Въвеждане на наказания за институциите и техните отделение за невъвеждане на ПОС-терминали;

• Изграждане на цифрово основана библиотека (дейта център) за предпазване, обработка и разбор на счетоводната информация на сдруженията за целия период;

• Създаване на обществен указател на обжалваните, отменени  и  оставените в сила  ревизионни  актове по браншове и региони;

• Обвързване на системата за стимулиране на чиновниците на НАП  с  резултатите от завършеното съдебно  производство;

• Въвеждане на ефикасни принадлежности за  отговорност на държавни органи при несъблюдение на законови задължения;

• Чрез промени в Закона за здравното обезпечаване да се поправя процедурата на възобновяване на здравноосигурителни права и да се вкарат финансови правила за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разноските, направени от здравната система;

• Корекции в процедурата на възобновяване на здравноосигурителни права;

• Въвеждане на финансови правила за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разноските, направени от здравната система;

• Да се вкара опция за надзор и налагане на наказания за непозволени дейности на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните заплащания, а Сметната палата постоянно да реализира инспекция за осъществяването на тези заплащания.