Еврозоната: Почти няма ръст на БВП в ЕС
БВП на Европейски Съюз и на еврозоната през третото тримесечие надлежно се е намалил с 0,1 на 100 във валутния блок и е останал постоянен в Европейски Съюз по отношение на предходното, второ тримесечие, демонстрират най-новите данни на Евростат. Те удостоверяват оценките, оповестени в началото от европейската статистическа организация на 14 ноември, написа.
През второто тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт набъбна с 0,2 на 100 в еврозоната и остана без смяна в Европейски Съюз на тримесечна сезонно изгладена база.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година, сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт остава без изменение както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2023 година, след растеж от 0,6 на 100 в еврозоната и 0,5 на 100 в Европейски Съюз, регистрирани през второто тримесечие по отношение на съответния интервал на предходната година.
Данните са ревизирани от Евростат, откакто експресните оценки през ноември демонстрираха растеж с 0,1 на 100 на годишна база през третото тримесечие.
Малта (+2,4 на сто) записва най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт по отношение на предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто).
Най-голям спад през третото тримесечие се следи в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).
На годишна база с максимален растеж на стопанската система е Малта със 7,1 на 100, следвана от Хърватия (3 на сто) и Румъния (2,9 на сто). Най-голямо намаляване по отношение на третото тримесечие на 2022 година се регистрира в Ирландия (5,6 на сто), следвана от Естония (4,6 на сто) и Люксембург (1,8 на сто).
В България Брутният вътрешен продукт пораства с 0,4 на 100 през третото тримесечие на тримесечна база и с 1,8 на 100 на годишна основа.
През третото тримесечие на 2023 година крайните потребителски разноски на семействата са се нараснали с 0,3 на 100 в еврозоната и с 0,4 на 100 в Европейски Съюз (след надлежно нулев напредък и +0,2 на 100 през предходното тримесечие).
Правителствените разноски за извънредно ползване се усилиха с 0,3 на 100 и в двете зони (след +0,2 на 100 през предходното тримесечие).
Бруто образуването на главен капитал остана устойчиво в еврозоната и се усили с 0,2 на 100 в Европейски Съюз (след надлежно -0,1 на 100 и +0,1 на сто). Износът понижава с 1,1 на 100 в еврозоната и с 1,0 на 100 в Европейски Съюз (след -1,1 на 100 в еврозоната и -1,0 на 100 в ЕС). Вносът е намалял с 1,2 на 100 в еврозоната и с 1,4 на 100 в Европейски Съюз (след надлежно нулева стойност и -0,1 на сто).
Броят на заетите лица се е нараснал с 0,2 на 100 както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2023 година по отношение на предходното тримесечие. Това съставлява нисходяща проверка за еврозоната по отношение на първичните данни, които демонстрираха растеж на заетите лица с 0,3 на 100.
През второто тримесечие на 2023 година заетостта се усили с 0,1 на 100 и в двете зони на тримесечна база.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година заетостта се е нараснала с 1,3 на 100 в еврозоната и с 1,2 на 100 в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2023 година, след растеж от 1,4 на 100 в еврозоната и 1,2 на то в Европейски Съюз през второ тримесечие на 2023 година
През третото тримесечие на 2023 година Литва, Малта (+1,4 на 100 за всяка) и Испания (+1,3 на сто) означават най-голям растеж на заетостта спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Естония (-0,9 на сто), Чехия (-0,7 на сто) и Финландия (-0,6 на сто).
През второто тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт набъбна с 0,2 на 100 в еврозоната и остана без смяна в Европейски Съюз на тримесечна сезонно изгладена база.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година, сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт остава без изменение както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2023 година, след растеж от 0,6 на 100 в еврозоната и 0,5 на 100 в Европейски Съюз, регистрирани през второто тримесечие по отношение на съответния интервал на предходната година.
Данните са ревизирани от Евростат, откакто експресните оценки през ноември демонстрираха растеж с 0,1 на 100 на годишна база през третото тримесечие.
Малта (+2,4 на сто) записва най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт по отношение на предходното тримесечие, следвана от Полша (+1,5 на сто) и Кипър (+1,1 на сто).
Най-голям спад през третото тримесечие се следи в Ирландия (1,9 на сто), Естония (1,3 на сто) и Финландия (0,9 на сто).
На годишна база с максимален растеж на стопанската система е Малта със 7,1 на 100, следвана от Хърватия (3 на сто) и Румъния (2,9 на сто). Най-голямо намаляване по отношение на третото тримесечие на 2022 година се регистрира в Ирландия (5,6 на сто), следвана от Естония (4,6 на сто) и Люксембург (1,8 на сто).
В България Брутният вътрешен продукт пораства с 0,4 на 100 през третото тримесечие на тримесечна база и с 1,8 на 100 на годишна основа.
През третото тримесечие на 2023 година крайните потребителски разноски на семействата са се нараснали с 0,3 на 100 в еврозоната и с 0,4 на 100 в Европейски Съюз (след надлежно нулев напредък и +0,2 на 100 през предходното тримесечие).
Правителствените разноски за извънредно ползване се усилиха с 0,3 на 100 и в двете зони (след +0,2 на 100 през предходното тримесечие).
Бруто образуването на главен капитал остана устойчиво в еврозоната и се усили с 0,2 на 100 в Европейски Съюз (след надлежно -0,1 на 100 и +0,1 на сто). Износът понижава с 1,1 на 100 в еврозоната и с 1,0 на 100 в Европейски Съюз (след -1,1 на 100 в еврозоната и -1,0 на 100 в ЕС). Вносът е намалял с 1,2 на 100 в еврозоната и с 1,4 на 100 в Европейски Съюз (след надлежно нулева стойност и -0,1 на сто).
Броят на заетите лица се е нараснал с 0,2 на 100 както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2023 година по отношение на предходното тримесечие. Това съставлява нисходяща проверка за еврозоната по отношение на първичните данни, които демонстрираха растеж на заетите лица с 0,3 на 100.
През второто тримесечие на 2023 година заетостта се усили с 0,1 на 100 и в двете зони на тримесечна база.
В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година заетостта се е нараснала с 1,3 на 100 в еврозоната и с 1,2 на 100 в Европейски Съюз през третото тримесечие на 2023 година, след растеж от 1,4 на 100 в еврозоната и 1,2 на то в Европейски Съюз през второ тримесечие на 2023 година
През третото тримесечие на 2023 година Литва, Малта (+1,4 на 100 за всяка) и Испания (+1,3 на сто) означават най-голям растеж на заетостта спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Естония (-0,9 на сто), Чехия (-0,7 на сто) и Финландия (-0,6 на сто).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ