Глобалното затопляне ще унищожи икономиките на развиващите се страни
БВП на 65-те най-уязвими страни ще намалее приблизително с 20% до 2050 година и с 64% до 2100 година, в случай че светът се затопли с 2,9 градуса по Целзий. Това демонстрират данните от отчет, оповестен в понеделник по време на договарянията за климата COP26 в Глазгоу, предава Агенция Франс Прес.
Дори в случай че световното повишаване на температурата бъде лимитирано до 1,5 градуса по Целзий, което е в сходство с най-амбициозната цел на Парижкото съглашение, същите страни ще понесат удар по Брутният вътрешен продукт от 13% до 2050 година и 33% до края на века, се споделя в изследването, поръчано от Christian Aid.
Към днешна дата междинната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1 градуса по Целзий спрямо равнищата от края на XIX век. Констатациите на Christian Aid демонстрират, че повече от една трета от страните по света незабавно се нуждаят от помощ за създаване на резистентност, с цел да могат стопанските системи им да устоят на настъплението на горещините, сушите, наводненията и бурите, които стават все по-интензивни и смъртоносни заради световното стопляне, предава организацията, цитирана от БГНЕС.
" Способността на страните от Глобалния юг да се развиват стабилно е съществено застрашена. Политическият избор, който вършим в този момент, е от решаващо значение за попречване на по-нататъшни вреди ", споделя водещият създател Марина Андриевич от Хумболтовия университет в Берлин.
Осем от десетте най-засегнати страни са в Африка, а две - в Южна Америка. Всичките 10 страни са изправени пред вреди върху Брутният вътрешен продукт в размер на повече от 70 % до 2100 година при сегашната траектория на политиката за климата и 40 % даже в случай че световното стопляне бъде лимитирано до 1,5 °C. Страната, която е изправена пред най-сериозните загуби на Брутният вътрешен продукт, е Судан, който през септември безпомощно претърпя проливни дъждове и неочаквани наводнения, засегнали повече от 300 000 души.
До 2050 година Брутният вътрешен продукт на страната ще намалее с 32%, а до 2100 година - с 84%, спрямо ситуацията, в което би се намирала, в случай че нямаше климатични промени. Страните, обхванати от отчета, съставляват два основни преговорни блока на договарянията на Организация на обединените нации за климата, които не престават до петък: Най-слабо развитите страни (НСРС) и Алиансът на дребните островни страни (АМОД).
Малките островни страни са изключително уязвими от бурите, които се утежняват от покачването на морската вода. В изследването не са взети поради ограниченията за адаптиране, които евентуално биха могли да понижат част от вредите. Досега богатите държавни управления отделят единствено скромни суми, с цел да оказват помощ на бедните страни да се приспособяват към климатичните въздействия.
" Африка е съдействала минимум за изменението на климата, само че този отчет демонстрира, че тя ще бъде изправена пред най-тежките последствия. Това е надълбоко незаслужено ", сподели Мохамед Адоу, шеф на основания в Найроби мозъчен концерн за климата и енергетиката Power Shift Africa.
Дори в случай че световното повишаване на температурата бъде лимитирано до 1,5 градуса по Целзий, което е в сходство с най-амбициозната цел на Парижкото съглашение, същите страни ще понесат удар по Брутният вътрешен продукт от 13% до 2050 година и 33% до края на века, се споделя в изследването, поръчано от Christian Aid.
Към днешна дата междинната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1 градуса по Целзий спрямо равнищата от края на XIX век. Констатациите на Christian Aid демонстрират, че повече от една трета от страните по света незабавно се нуждаят от помощ за създаване на резистентност, с цел да могат стопанските системи им да устоят на настъплението на горещините, сушите, наводненията и бурите, които стават все по-интензивни и смъртоносни заради световното стопляне, предава организацията, цитирана от БГНЕС.
" Способността на страните от Глобалния юг да се развиват стабилно е съществено застрашена. Политическият избор, който вършим в този момент, е от решаващо значение за попречване на по-нататъшни вреди ", споделя водещият създател Марина Андриевич от Хумболтовия университет в Берлин.
Осем от десетте най-засегнати страни са в Африка, а две - в Южна Америка. Всичките 10 страни са изправени пред вреди върху Брутният вътрешен продукт в размер на повече от 70 % до 2100 година при сегашната траектория на политиката за климата и 40 % даже в случай че световното стопляне бъде лимитирано до 1,5 °C. Страната, която е изправена пред най-сериозните загуби на Брутният вътрешен продукт, е Судан, който през септември безпомощно претърпя проливни дъждове и неочаквани наводнения, засегнали повече от 300 000 души.
До 2050 година Брутният вътрешен продукт на страната ще намалее с 32%, а до 2100 година - с 84%, спрямо ситуацията, в което би се намирала, в случай че нямаше климатични промени. Страните, обхванати от отчета, съставляват два основни преговорни блока на договарянията на Организация на обединените нации за климата, които не престават до петък: Най-слабо развитите страни (НСРС) и Алиансът на дребните островни страни (АМОД).
Малките островни страни са изключително уязвими от бурите, които се утежняват от покачването на морската вода. В изследването не са взети поради ограниченията за адаптиране, които евентуално биха могли да понижат част от вредите. Досега богатите държавни управления отделят единствено скромни суми, с цел да оказват помощ на бедните страни да се приспособяват към климатичните въздействия.
" Африка е съдействала минимум за изменението на климата, само че този отчет демонстрира, че тя ще бъде изправена пред най-тежките последствия. Това е надълбоко незаслужено ", сподели Мохамед Адоу, шеф на основания в Найроби мозъчен концерн за климата и енергетиката Power Shift Africa.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ