БУЗЛУДЖА ПАДНА! КОЙ ще плаща сметката?!
Бузлуджа падна! Левицата загуби борбата за аления връх. Държавата не даде паметника на столетницата. Българска социалистическа партия упорства. А за какво ли?
Поддръжката на монумента ще коства милиони. Защо алената партия желае да си присвои паметника на връх Хаджи Димитър (между другото по този начин е настоящото име на върха, само че към момента се употребява остарялото, обещано от Българска комунистическа партия - Бузлуджа). На този връх през 1868 година се бори четата на Хаджи Димитър, а през 1891 година се организира Бузлуджанският конгрес.
Дали борбата за Бузлуджа не е борба напук? Или надъхване на електората заради идейна отпадналост? Дали изгладнялата и обезверена пенсионерка ще трепне, че партията ще стопанисва тогавашния храм на идеологията? Едва ли. Защо историята ни не служи за урок на политиците, а се използва грозно, популистки, на който както му е комфортно? Паметникът се разрушава. Факт. Като доста други значими паметници - поругани, захабени, захвърлени и понякога политически използвани.
Не че нещо, само че толкоз ли е безгрешна днешната власт, че опозицията няма с какво да я нападна, че я хапе за паметника на Бузлуджа? "Дайте ни го " - вик напук. И защо им е на алените паметника? Как придобиването на собствеността ще помогне на повишение на приходите на народа, за множеството сигурност, на развиването на стопанската система във всичките й браншове? Преди години най-малко имаше концепция паметникът да се трансформира в казино и да генерира приходи.
Кандидат-инвеститорите потънаха нейде в политическия незабравим спор. Може ли (и редно ли е) паметниците, без значение от коя ера, да се употребяват за краткотраен пиар резултат и трупане на медийно внимание за известно време. Но всяка драма е до време, както - всяко знамение за три дни. Особено в летните месеци, в които на хората по-скоро им е до море, а не до партийно тракане с краче.
Ясно е, че следва обичайното събиране на социалистите под чинията и очевидно цялото това напъване е за надъхване на симпатизантите. Но отново - за чия сметка? И кой ще я заплати?
Защото, в случай че човек малко се замисли, ще се зачуди от къде толкоз пари в алената каса на "Позитано " 20 за поддръжката на паметника? Субсидията и харчовете на партията са обществени и сметката май няма да излезе.
А че и страната не се грижи за паметниците си е реалност. Но пък нека един ден страната ни по всички обществени макроикономически индикатори стигне такова равнище, че казусът й да е един монумент и един връх.
Поддръжката на монумента ще коства милиони. Защо алената партия желае да си присвои паметника на връх Хаджи Димитър (между другото по този начин е настоящото име на върха, само че към момента се употребява остарялото, обещано от Българска комунистическа партия - Бузлуджа). На този връх през 1868 година се бори четата на Хаджи Димитър, а през 1891 година се организира Бузлуджанският конгрес.
Дали борбата за Бузлуджа не е борба напук? Или надъхване на електората заради идейна отпадналост? Дали изгладнялата и обезверена пенсионерка ще трепне, че партията ще стопанисва тогавашния храм на идеологията? Едва ли. Защо историята ни не служи за урок на политиците, а се използва грозно, популистки, на който както му е комфортно? Паметникът се разрушава. Факт. Като доста други значими паметници - поругани, захабени, захвърлени и понякога политически използвани.
Не че нещо, само че толкоз ли е безгрешна днешната власт, че опозицията няма с какво да я нападна, че я хапе за паметника на Бузлуджа? "Дайте ни го " - вик напук. И защо им е на алените паметника? Как придобиването на собствеността ще помогне на повишение на приходите на народа, за множеството сигурност, на развиването на стопанската система във всичките й браншове? Преди години най-малко имаше концепция паметникът да се трансформира в казино и да генерира приходи.
Кандидат-инвеститорите потънаха нейде в политическия незабравим спор. Може ли (и редно ли е) паметниците, без значение от коя ера, да се употребяват за краткотраен пиар резултат и трупане на медийно внимание за известно време. Но всяка драма е до време, както - всяко знамение за три дни. Особено в летните месеци, в които на хората по-скоро им е до море, а не до партийно тракане с краче.
Ясно е, че следва обичайното събиране на социалистите под чинията и очевидно цялото това напъване е за надъхване на симпатизантите. Но отново - за чия сметка? И кой ще я заплати?
Защото, в случай че човек малко се замисли, ще се зачуди от къде толкоз пари в алената каса на "Позитано " 20 за поддръжката на паметника? Субсидията и харчовете на партията са обществени и сметката май няма да излезе.
А че и страната не се грижи за паметниците си е реалност. Но пък нека един ден страната ни по всички обществени макроикономически индикатори стигне такова равнище, че казусът й да е един монумент и един връх.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ