Да махнем всички паметници! Ще зейнат дупки на местата им – истински символ на времето
Бутането/преместването/разрушаването на Паметника на Съветската войска е следващият епизод от войната с паметниците, която стартира след 10 ноември 1989 година И май няма край, съвсем като парламентарните избори.
Георги Димитров, Ленин и десетки партизани слязоха от постаментите си и си отпътуваха още при започване на 90-те години. Някои от статуите имаха шанса да попаднат в Музея на социалистическото изкуство, други бяха прибрани от роднините и сложени в частните им дворове, трети - просто бяха претопени (ако са от бронз) или захвърлени в някои прашен склад.
Мавзолеят падна през лятото на 1999 година - в навечерието на локални избори. Така и не разбрах за какво в този ред си отпътува и Паметникът „ 1300 години България “ пред НДК. Та той беше основан и подложен на самата годишнина и възхвалява българската страна! Бил противен. Някои може да не харесва и архитектурния комплекс " Създатели на българската страна " на Шуменското плато, построен по същото време и в същия жанр. И него ли да махнем?!
Ако към злободневно-политическите аргументи прибавим и естетически, монумент няма да остане в България.
Но има и различен въпрос – с изключение на за паметниците и паметта. За това, което остава, откакто ги махнем. В чисто физическо измерение.
Какво има на мястото на Мавзолея? Нищо! Самият четириъгълник, където бе постройката, е празен, малко настрана има кафене, а зад него – химически тоалетни. Отпред – паркинг. Красиво! Баш в центъра на София!
На мястото на композицията „ 1300 години България “ има едно непретенциозно лъвче – изглеждащо необичайно и някак изгубило се на огромния площад пред НДК.
Какво ще остане след възможния ремонт на Паметника на Съветската войска? Вариант едно – огромно празно място. Вариант две – също огромно празно място по средата със стърчащ празен фундамент. Така наподобяват десетки монументи на партизани в страната – пресечената пирамида, върху която е имало бюст стои, постоянно и надписът, указващ на кого и за какво е паметникът, стои, самият бюст го няма.
И какво имаме като резултат? По-добра градска среда? Не мисля. По-възпитателна среда? Със сигурност тя в нещо възпитава, въпросът е дали в това, което сме желали да реализираме с премахването на „ противоречивите “ (както стана съвременно да се наричат) паметници. Чакам за " противоречиви " да бъдат оповестени освен паметниците, свързани със руското наличие, само че и с съветското - нали към този момент руснаците не са ни съдружници, още по-малко пък, братя. Начело с Шипка и Цар Освободител. Така де, по какъв начин може главата на непозната имперска мощ да е не просто в центъра на София, а против Народното събрание и всеки ден " да надзирава " народните представители на суверенна България?
Когато са изграждани мавзолеят, Паметникът „ 1300 години България “, Паметникът на Съветската войска, е въображаемо по какъв начин ще наподобява пространството към тях. И то е „ подредено “ по този начин, че да изпъква съответният паметник. Днес когато ги отстраняваме, не мислим за околното пространство. Не мислим, че би трябвало да създадем нещо ново, което да пристигна на мястото на остарялото. Създаваме просто едни грозни дупки. Не мислим, че тези дупки също „ възпитават “ - само че не в памет, не в респект, не даже във отвращение от слугинажа на съответни политически лица. Не, те споделят, че е обикновено всичко да бъде грозно, разрушено и запустяло. Както наподобяват огромни пространства от страната ни вследствие на дейностите на редица управници през последните 30-тина години. И за младото потомство това несъмнено е естествено - то не е виждало по какъв начин са изглеждали тези пространства преди. Не са ги виждали хубави и подредени, единствено грозни, буренясали и разрушени. И не му харесват. Като цяло България не му харесва, по тази причина бяга.
Но да не не помни за слугинажа. Как всяко ново потомство политици няма да се изкушава да бъде „ най-верния съдружник “ на следващия Голям брат, откакто паметта за това по какъв начин и кому са служили предходните е изтрита? Всъщност, махайки един монумент, премахваш и паметта за хората, които са взели политическото решение той да бъде издигнат. И по този начин естествено отпада въпросът за техните наследници, които през днешния ден може още веднъж са на " вярната страна на историята ".
Народите не инцидентно слагат монументи. Искат да имат памет. И за положително, и за неприятно. Без монументи, няма памет. Без памет, няма история. А без история, няма народ. Има сума от биологични единици, чиято мисъл не отива по-далече от това какво ще ядат тази вечер.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Георги Димитров, Ленин и десетки партизани слязоха от постаментите си и си отпътуваха още при започване на 90-те години. Някои от статуите имаха шанса да попаднат в Музея на социалистическото изкуство, други бяха прибрани от роднините и сложени в частните им дворове, трети - просто бяха претопени (ако са от бронз) или захвърлени в някои прашен склад.
Мавзолеят падна през лятото на 1999 година - в навечерието на локални избори. Така и не разбрах за какво в този ред си отпътува и Паметникът „ 1300 години България “ пред НДК. Та той беше основан и подложен на самата годишнина и възхвалява българската страна! Бил противен. Някои може да не харесва и архитектурния комплекс " Създатели на българската страна " на Шуменското плато, построен по същото време и в същия жанр. И него ли да махнем?!
Ако към злободневно-политическите аргументи прибавим и естетически, монумент няма да остане в България.
Но има и различен въпрос – с изключение на за паметниците и паметта. За това, което остава, откакто ги махнем. В чисто физическо измерение.
Какво има на мястото на Мавзолея? Нищо! Самият четириъгълник, където бе постройката, е празен, малко настрана има кафене, а зад него – химически тоалетни. Отпред – паркинг. Красиво! Баш в центъра на София!
На мястото на композицията „ 1300 години България “ има едно непретенциозно лъвче – изглеждащо необичайно и някак изгубило се на огромния площад пред НДК.
Какво ще остане след възможния ремонт на Паметника на Съветската войска? Вариант едно – огромно празно място. Вариант две – също огромно празно място по средата със стърчащ празен фундамент. Така наподобяват десетки монументи на партизани в страната – пресечената пирамида, върху която е имало бюст стои, постоянно и надписът, указващ на кого и за какво е паметникът, стои, самият бюст го няма.
И какво имаме като резултат? По-добра градска среда? Не мисля. По-възпитателна среда? Със сигурност тя в нещо възпитава, въпросът е дали в това, което сме желали да реализираме с премахването на „ противоречивите “ (както стана съвременно да се наричат) паметници. Чакам за " противоречиви " да бъдат оповестени освен паметниците, свързани със руското наличие, само че и с съветското - нали към този момент руснаците не са ни съдружници, още по-малко пък, братя. Начело с Шипка и Цар Освободител. Така де, по какъв начин може главата на непозната имперска мощ да е не просто в центъра на София, а против Народното събрание и всеки ден " да надзирава " народните представители на суверенна България?
Когато са изграждани мавзолеят, Паметникът „ 1300 години България “, Паметникът на Съветската войска, е въображаемо по какъв начин ще наподобява пространството към тях. И то е „ подредено “ по този начин, че да изпъква съответният паметник. Днес когато ги отстраняваме, не мислим за околното пространство. Не мислим, че би трябвало да създадем нещо ново, което да пристигна на мястото на остарялото. Създаваме просто едни грозни дупки. Не мислим, че тези дупки също „ възпитават “ - само че не в памет, не в респект, не даже във отвращение от слугинажа на съответни политически лица. Не, те споделят, че е обикновено всичко да бъде грозно, разрушено и запустяло. Както наподобяват огромни пространства от страната ни вследствие на дейностите на редица управници през последните 30-тина години. И за младото потомство това несъмнено е естествено - то не е виждало по какъв начин са изглеждали тези пространства преди. Не са ги виждали хубави и подредени, единствено грозни, буренясали и разрушени. И не му харесват. Като цяло България не му харесва, по тази причина бяга.
Но да не не помни за слугинажа. Как всяко ново потомство политици няма да се изкушава да бъде „ най-верния съдружник “ на следващия Голям брат, откакто паметта за това по какъв начин и кому са служили предходните е изтрита? Всъщност, махайки един монумент, премахваш и паметта за хората, които са взели политическото решение той да бъде издигнат. И по този начин естествено отпада въпросът за техните наследници, които през днешния ден може още веднъж са на " вярната страна на историята ".
Народите не инцидентно слагат монументи. Искат да имат памет. И за положително, и за неприятно. Без монументи, няма памет. Без памет, няма история. А без история, няма народ. Има сума от биологични единици, чиято мисъл не отива по-далече от това какво ще ядат тази вечер.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ