Бушидо: Древният кодекс на самурайския воин в Япония
Бушидо е кодексът на държание за класовете на воините в Япония от 8-ми век до днешно време. Думата „ бушидо “ идва от японските корени на думите „ буши “ (воин) и „ до “ (път). Наименованието се превежда безусловно като „ пътят на воина “.
Бушидо е изповядван от японските воини-самураи и техните прародители по време на феодална Япония. Подобна философия са изповядвали и други нации в огромна част от централна и източна Азия. Принципите на бушидо акцентират на първо място достойнството, смелостта, уменията в бойните изкуства и лоялността към майстора на воина („ даймьо “). Донякъде е сходен на концепциите за рицарството, които рицарите следваха във феодална Европа.
Какво е Бушидо?
По-подробен лист на добродетелите, кодирани в бушидо, включва спестовност, истина, храброст, доброжелателност, почитание, откровеност, чест, преданост и самоконтрол. Интересен е фактът, че характерните особености на бушидо варират от времето и мястото в Япония.
Бушидо е етична, а не религиозна система от вярвания. Много самураи са вярвали, че са изключени от всякакво заплащане в отвъдния живот или в идващия си живот, заради обстоятелството, че в сегашния живот са били подготвени да се бият и убиват. Това повелява правилата на Будизма. Независимо от това, достойнството и лоялността са им били нужни, с цел да ги поддържат, поради знанието, че евентуално ще се окажат в будистката версия на пъкъла, откакто си отидат от този свят.
Идеалният войн-самурай е трябвало да бъде ваксиниран от страха и гибелта. Само страхът от безчестието и лоялността към неговия преподавател трябвало да стимулира същинския самурай. Ако самурай почувства, че е изгубил достойнството си (или е на път да я загуби) съгласно разпоредбите на бушидо, той може да си го върне, като извърши много мъчителна форма на ритуално самоубийство, наречено „ сепуку “.
Докато европейските феодални религиозни кодекси са забранявали самоубийствата, във феодална Япония това е бил висшият акт на смелост. Самурай, направил сепуку, освен ще си възвърне достойнството, само че и ще придобие авторитет за смелостта. Това навлиза толкоз надълбоко в японската просвета, че даже дамите и децата от самурайското семейство също се е очаквало да посрещат гибелта със успокоение, в случай че бъдат хванати по време на борба или блокада.
Историята на Бушидо
Как породи тази много изключителна система? Още през 8-ми век военните пишат книги за потреблението и съвършенството на меча. Те също и основават идеала на поета-воин. Той следва да бъде самоуверен, добре просветен и предан.
В интервала сред 13-ти и 16-ти век японската литература уважава безразсъдната храброст, изключителната лоялност към фамилията и към своя стопанин. Към тези качества е включен и интелектът у воините. Повечето от творбите, които се занимават с това, което по-късно ще се назова бушидо, се отнасят до огромната революция, известна като Генпейската война от 1180 до 1185 година В нея се борят клановете Минамото и Тайра, което води до основаването на интервала на Шогуната на Камакура.
Последната фаза на развиването на бушидо е епохата Токугава (1600г.-1868г.) Това бе време на интроспекция и теоретично развиване за класа на воините-самураи, тъй като страната е била най-вече мирна от епохи. Самураите са практикували бойни изкуства и са изучавали огромната военна литература от по-ранни интервали. Въпреки това те са имали дребна опция да приложат теорията на процедура в продължение на над два века до войната на Бошин от 1868г. до 1869г. и по-късното възобновяване на Мейджи.
Както и в по-ранните интервали, самураят по време на ръководството на Токугава, търсеше ентусиазъм за предходна, по-кървава епоха в японската история.
Съвременното Бушидо
След като ръководещата класа на самураите бе отстранена след възобновяване на Мейджи, Япония основава съвременна армейска войска. Човек може да си намерения, че бушидо ще избледнее дружно със самураите, които са го измислили. Всъщност японските националисти и военни водачи продължиха да молят към този културен блян при започване на 20-ти век и Втората международна война.
Отзвуците за сепуку бяха мощни при обвиняванията за самоубийство по време на ВСВ. В нея японските войски правиха самоубийства на разнообразни тихоокеански острови. Те включваха и пилотите-камикадзе, които насочваха самолетите си към бойните кораби на Съюзниците и бомбардираха Хаваи.
Днес бушидо продължава да има почва в актуалната японска просвета. Акцентът му върху смелостта, самоотричането и лоялността се оказа изключително потребен за корпорациите, които се стремят да извлекат оптимално количество работа от своите „ сътрудници “.
