Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии

" Бурното софтуерно развиване и изключително навлизането на новите осведомителни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря бездна сред младите и по-възрастните поколения. Проучванията демонстрират, че в България съществуват обилни разлики сред поколението създатели и поколението приемственици – разлики, както в полезностите, по този начин и в моделите и визията за развиването на бизнеса. Този раздор може да се окаже препъникамък в процеса на обезпечаване на последователност ".

Това се споделя в отчет на тематика " Приемственост и поколенчески разлики в бизнес елитите на Прехода ", с създател Томчо Томов - началник на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска камара (БСК). Документът беше показан от създателя си по време на научна конференция " Мобилност на елитите на прехода " (1989 -2017 г.). Докладът се основава на данни от интернационалните проучвания и изследвания на БСК по отношение на предприемачеството в България и приемствеността сред поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).

В него се показва още, че предприемаческата среда в България е относително по-слабо развита по отношение на другите страни в преход. Изследванията демонстрират, че се открояват две категории бизнесмени - движени от опция или движени от нужда. Броят на движените от нужда бизнесмени, съставлява към една-трета от общия брой бизнесмени у нас, което е прекомерно висока стойност спрямо доста други страни.

В метода на правене на бизнес се открояват също две групи бизнесмени – едните са дребна (20%), само че елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са доста по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с нововъведения и са ориентирани най-вече към пригаждане и оцеляване.

За да се зареди българският стопански напредък, е значимо да се разпознават тези дейни бизнесмени, които разчитат на високи темпове на напредък и да бъдат подкрепени посредством регулаторни и други ограничения, защото те са бизнес водачите, от които се чака да внесат нова динамичност в стопанската система. Както и да се популяризира иновационната просвета измежду втората група бизнесмени и по този начин да се разшири базата, от която зависи интернационалната конкурентоспособност на българската стопанска система.

Като цяло, структурата на бизнеса в България е прекомерно раздробена и маргинализирана. Към сегашния миг са регистрирани към 1 млн. компании, само че единствено 45% от тях имат някаква икономическа активност. Около 93% от дейните компании са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6% са дребните предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на междинните и огромните предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1 %. През последните 6 година са закрити общо 4085 предприятия – 85 огромни, 1000 междинни и 3000 дребни.

Фамилният бизнес съставлява към 42% от всички частни български компании. Семейните компании обезпечават близо 20% добавена стойност към Брутният вътрешен продукт на страната и към една трета от работните места. Специфичните потребности и капацитет на фамилния бизнес в България се подценява и подценява от държавните институции.

Един от главните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предугаждане, обмисляне на унаследяването и обезпечаването на равномерен преход от едно потомство към друго. Според отчетите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от виталния цикъл на дребната компания и един от главните опасности във фамилния бизнес. Според интернационалните изследвания, единствено към 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто потомство и едвам 15% доближават третото потомство наследници. Страните с развита пазарна стопанска система имат основани обичаи и просвета в обезпечаването на последователност и се стремят да подкрепят този развой посредством изследвания, съвещания, регулаторни механизми и директна институционална поддръжка.

Този проблем е настрана от дневния ред на българския бизнес хайлайф и държавните институции. Нещо повече, съгласно изследване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в сериозни размери. Около 35-40% от притежателите, съдружниците, шефовете и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още към 35% от тях наближават пенсионната възраст. Това е индикатор за неналичието на доверие към идващото потомство и за неналичието на подготвеност и предпочитание за реализиране на равномерен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази наклонност могат да се окажат извънредно неподходящи за българската стопанска система.