Империите не отстъпват: Опит за преврат в Буркина Фасо
Буркина Фасо е страна в Западна Африка. Граничи с Мали, Нигер, Бенин, Того, Гана и Кот д’Ивоар. Страната е една от най-бедните в света. Няма изход на море. Столицата на страната е Уагадугу.
Буркина Фасо, известна преди като Горна Волта придобива самостоятелност от Франция на 5 август 1960 година С цел наблягане на локалната еднаквост, името на страната е променено на Буркина Фасо през 1984г. На локален език името се превежда като „ Земя на честните хора “.
След приемане на автономия първи президент на страната става водачът на придвижването за самостоятелност Морис Ямеого. Неговото ръководство трае 6 години, след което е свален посредством боен прелом. Формалният мотив, изтъкван от военните е тежкото икономическо положение на страната, само че в действителност преврата е провокиран под натиска на някогашната метрополия заради устрема на Ямеого за самостоятелна външна политика и последователно преодоляване на собствеността на естествените благосъстояния на страната.
От 1966 година до 2015 година страната е ръководена единствено от военни, пристигнали на власт посредством военни преврати. В болшинството от случаите те са били подкрепяни от Франция, Обединеното кралство и васалните им страни в района. Не всички ръководители на страната, обаче, бяха лоялни на подкрепящите ги външни сили. Поелият властта през 1983 година капитан Томас Санкара се опита да реализира прогресивни обществени и стопански промени. Неговото държавно управление се концентрира към независима земеделска политика, битка с корупцията и частична национализация на естествените запаси. Това негово държание не беше простено и той беше погубен при следващия боен прелом през 1987г. Последваха редица „ послушни “ държавни управления, при които бедността в страната се усили, а дейностите на джихадистки групировки, филиали на Ал Кайда и Ислямска Държава доведоха до всеобщо вътрешно разселване и практическа загуба на въздействие на държавното управление в северните райони на страната.
Желанието на жителите и натиска от вън доведоха до провеждането на президентски избори през 2015 година, извоювани от Рок Марк Каборе. Неговото ръководство символизираше връщането към гражданско ръководство. Фокусира се върху укрепване на демократичните институции. В региона на стопанската система се обърна изключително внимание върху възстановяване на инфраструктурата и енергетиката. Каборе се опита да притегли задгранични вложители посредством възстановяване на бизнес климата. Подкрепяше основни браншове като селското стопанство и минната промишленост (страната е един от огромните производители на злато). Направени бяха значими вложения в региона на опазването на здравето и образованието. Въпреки тези триумфи, ръководството на Каборе се сблъска с провокации, главното от които беше възходящите офанзиви от джихадистките групи, идващи от прилежащите Мали и Нигер. Политиката му в това отношение се оказа неефективна и държавното управление загуби надзор върху обширни райони в северната и източната част от страната.
Това докара до военния прелом на 24 януари 2022 година Властта беше поета от Пол Анри Дамиба. За него е особено, че се явява буен покровител на задълбочаване на връзките с Франция. Самият Дамиба е приключил Парижката военна академия през 2017 година, а от 2010 до 2020 година е прекарал голям брой образования с въоръжените сили на Съединени американски щати.
Дамиба беше свален посредством боен прелом на 30 септември 1922 година Властта се пое от капитан Ибрахим Траоре. В началото на неговото ръководство всеобщото мнение беше, че това е следващия властнически владетел и че политиката и стопанската система на страната няма да се трансформират. Тези упования не се оправдаха тотално. Първото нещо, което 38 годишния капитан направи, беше да изгони французите. Военните им елементи и специалистите бяха принудени да изоставен страната. В този миг болшинството анализатори допускаха, че заради неопитността на Траоре и радикалния му метод, страната бързо ще банкрутира и французите ще се върнат и ще поемат още веднъж водещите позиции. Това не се случи.
Едно от първите неща, които капитан Траоре направи, беше да изкупи назад златните мини Boungou и Washington от английската EndeavourMining за $80 милиона, макар че те в началото желаеха $300 милиона, с цел да се махнат.
Освен това, към този момент приключи построяването на рафинерия и в този момент вместо да изнася руда за центове на кг, Буркина Фасо ще продава до 150 тона рафинирано злато годишно.
Отворена беше държавна банка (Пощенска банка), която да подсигурява разплащанията на популацията. Подпомогната беше текстилната промишленост. Отвори се втора държавна фабрика за памук (Буркина Фасо е най-големият производител на памук в Африка и на 10то място в света) Държавата закупи и подари над 400 съвременни трактора, както и огромен брой друго съоръжение, семена и торове на земеделските производители. Започна асфалтирането на черните пътища в страната. Закупени бяха самолети, с цел да възродят държавната самолетна компания.
В разследване на тези промени Брутният вътрешен продукт на Буркина Фасо набъбна от почти $18.8 милиарда на $22.1 милиарда, което е растеж от към 17%. Държавата към момента е една от най-бедните в Африка, само че разликата стартира да се стопява. Заплатите на министрите и депутатите бяха понижени с 30%, а тези на държавните чиновници – усили с 50%. Вътрешният държавен дълг беше напълно изплатен. Френските медии бяха неразрешени, а статутът на френския език като формален – анулиран.
Буркина Фасо беше член на Икономическата орг
Буркина Фасо, известна преди като Горна Волта придобива самостоятелност от Франция на 5 август 1960 година С цел наблягане на локалната еднаквост, името на страната е променено на Буркина Фасо през 1984г. На локален език името се превежда като „ Земя на честните хора “.
След приемане на автономия първи президент на страната става водачът на придвижването за самостоятелност Морис Ямеого. Неговото ръководство трае 6 години, след което е свален посредством боен прелом. Формалният мотив, изтъкван от военните е тежкото икономическо положение на страната, само че в действителност преврата е провокиран под натиска на някогашната метрополия заради устрема на Ямеого за самостоятелна външна политика и последователно преодоляване на собствеността на естествените благосъстояния на страната.
От 1966 година до 2015 година страната е ръководена единствено от военни, пристигнали на власт посредством военни преврати. В болшинството от случаите те са били подкрепяни от Франция, Обединеното кралство и васалните им страни в района. Не всички ръководители на страната, обаче, бяха лоялни на подкрепящите ги външни сили. Поелият властта през 1983 година капитан Томас Санкара се опита да реализира прогресивни обществени и стопански промени. Неговото държавно управление се концентрира към независима земеделска политика, битка с корупцията и частична национализация на естествените запаси. Това негово държание не беше простено и той беше погубен при следващия боен прелом през 1987г. Последваха редица „ послушни “ държавни управления, при които бедността в страната се усили, а дейностите на джихадистки групировки, филиали на Ал Кайда и Ислямска Държава доведоха до всеобщо вътрешно разселване и практическа загуба на въздействие на държавното управление в северните райони на страната.
Желанието на жителите и натиска от вън доведоха до провеждането на президентски избори през 2015 година, извоювани от Рок Марк Каборе. Неговото ръководство символизираше връщането към гражданско ръководство. Фокусира се върху укрепване на демократичните институции. В региона на стопанската система се обърна изключително внимание върху възстановяване на инфраструктурата и енергетиката. Каборе се опита да притегли задгранични вложители посредством възстановяване на бизнес климата. Подкрепяше основни браншове като селското стопанство и минната промишленост (страната е един от огромните производители на злато). Направени бяха значими вложения в региона на опазването на здравето и образованието. Въпреки тези триумфи, ръководството на Каборе се сблъска с провокации, главното от които беше възходящите офанзиви от джихадистките групи, идващи от прилежащите Мали и Нигер. Политиката му в това отношение се оказа неефективна и държавното управление загуби надзор върху обширни райони в северната и източната част от страната.
Това докара до военния прелом на 24 януари 2022 година Властта беше поета от Пол Анри Дамиба. За него е особено, че се явява буен покровител на задълбочаване на връзките с Франция. Самият Дамиба е приключил Парижката военна академия през 2017 година, а от 2010 до 2020 година е прекарал голям брой образования с въоръжените сили на Съединени американски щати.
Дамиба беше свален посредством боен прелом на 30 септември 1922 година Властта се пое от капитан Ибрахим Траоре. В началото на неговото ръководство всеобщото мнение беше, че това е следващия властнически владетел и че политиката и стопанската система на страната няма да се трансформират. Тези упования не се оправдаха тотално. Първото нещо, което 38 годишния капитан направи, беше да изгони французите. Военните им елементи и специалистите бяха принудени да изоставен страната. В този миг болшинството анализатори допускаха, че заради неопитността на Траоре и радикалния му метод, страната бързо ще банкрутира и французите ще се върнат и ще поемат още веднъж водещите позиции. Това не се случи.
Едно от първите неща, които капитан Траоре направи, беше да изкупи назад златните мини Boungou и Washington от английската EndeavourMining за $80 милиона, макар че те в началото желаеха $300 милиона, с цел да се махнат.
Освен това, към този момент приключи построяването на рафинерия и в този момент вместо да изнася руда за центове на кг, Буркина Фасо ще продава до 150 тона рафинирано злато годишно.
Отворена беше държавна банка (Пощенска банка), която да подсигурява разплащанията на популацията. Подпомогната беше текстилната промишленост. Отвори се втора държавна фабрика за памук (Буркина Фасо е най-големият производител на памук в Африка и на 10то място в света) Държавата закупи и подари над 400 съвременни трактора, както и огромен брой друго съоръжение, семена и торове на земеделските производители. Започна асфалтирането на черните пътища в страната. Закупени бяха самолети, с цел да възродят държавната самолетна компания.
В разследване на тези промени Брутният вътрешен продукт на Буркина Фасо набъбна от почти $18.8 милиарда на $22.1 милиарда, което е растеж от към 17%. Държавата към момента е една от най-бедните в Африка, само че разликата стартира да се стопява. Заплатите на министрите и депутатите бяха понижени с 30%, а тези на държавните чиновници – усили с 50%. Вътрешният държавен дълг беше напълно изплатен. Френските медии бяха неразрешени, а статутът на френския език като формален – анулиран.
Буркина Фасо беше член на Икономическата орг
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ