20 години затвор за хладнокръвно убийство с 9 куршума в сливенското село Панаретовци
Бургаският апелативен съд удостовери присъда с на Окръжен съд – Сливен, с която, подсъдимият Иван Георгиев е приет за отговорен в умишленото ликвидиране на Стоян Стоянов , като действието е осъществено с умисъл, и е наказан на 20 години „ отнемане от независимост “ при първичен „ непоколебим “ режим.
Престъплението е осъществено на 20 юли 2020 година в землището на село Панаретовци , община Сливен.
Със същата присъда подсъдимият е приет за отговорен в това, че на неустановена дата и място е придобил и до 7 август 2020 година в същото държал огнестрелно оръжие – сигнално-газов револвер „ ИЖ 79-8 “ /Байкал/ със премахнат номер, модифициран в военен револвер тиня. 9х18 мм, като истинската му цев е сменена с бойна , без да е имал за това съответно позволение.
След осъществена цялостна служебна инспекция на първоинстанционната присъда, въззивният състав направи заключението , че в хода на актуалното наказателно произвеждане и при постановяване на акта на Окръжен съд-Сливен не са позволени нарушавания на процесуалните правила.
Според двете правосъдни инстанции претекстовете за закононарушението са свързани със разногласията и споровете сред подсъдимия и потърпевшия, последвали след продажбата на овощната градина , благосъстоятелност на Иван Георгиев .
В цялостно сходство с наличния по делото доказателствен материал, включително и с дадените във въззивното правосъдно разследване пояснения на подсъдимия, съдът приема, че Иван Георгиев с дейното си държание, осъществено посредством произвеждането на два стадия на общо девет изстрела с огнестрелно оръжие е предизвикал на жертвата общо девет огнестрелни рани, които били съдбовни за живота му .
Безспорно е открито по делото съществуване на предумисъл у подсъдимия, който умишлено е желаел да лиши от живот потърпевшия Стоянов.
Втората инстанция намира и за закономерен изводът на първостепенния съд, че подсъдимият Георгиев е направил убийството преднамерено , защото в хода на правосъдното производства са несъмнено открити квалифициращите признаци на предумисъла – решението е взето авансово , в относително умерено и невъзмутимо положение и при разискване на претекстовете „ за “ и „ срещу “ осъществяване на закононарушението.
Последвалото след убийството държание на подсъдимия, ориентирано към с криване натрупа на жертвата и изтриване следите си, също е в поддръжка на извода за съществуването на умисъл.
Относно типа и размера на наложеното наказване въззивната инстанция преценява че, както настояванията на поверениците на частните обвинители за налагане на по-тежкото наказване „ пожизнен затвор “ , по този начин и настояването на бранителите на подсъдимия за понижаване размера на наложеното наказване „ отнемане от независимост “ са неоснователни .
Според апелативния съд наложеното наказване изцяло подхожда на закононарушението .
Присъдата би трябвало да способства за реализиране на всички цели на наказателната принуда и най-много на персоналната предварителна защита – да се обезпечи коригиране, превъзпитание и предизвестие на подсъдимия.
Решението на Апелативен съд-Бургас предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен период от съобщаването на страните.
